Павел Георгиев: Истинското разделение не трябва да бъде “за” и “против” еврото, а в опозиция или в подкрепа на мафията, превзела държавата ни
Независимо дали човек е привърженик на лева или на еврото, встрани от пропагандата и на двата лагера, има някои безспорни факти:
– ситуацията се радикализира едновременно и от двете групи – едните биват наричани “безмозъчни копейки”, другите – “подлоги” и “национални предатели”
– обществените настроения в страната безспорно са срещу прибързаното приемане на еврото от догодина
– президентът Радев използва ситуацията изцяло политически и позициите му демонстрират системна непоследователност по този въпрос
– за разлика от съвсем близкото минало, сега европейската икономика е в дълбока рецесия (Германия, Франция, Италия)
– основните радетели за членството на страната ни в еврозоната се оказват именно най-корумпираните ни и провалени политици (Борисов и Пеевски)
Когато такива хора, олицетворяващи дълбоката държава, призовават за спешни геополитически ходове, би трябвало да ни светне червената лампичка, че едва ли го правят, водени от искрени национални мотиви.
Борисов имаше 15 години, докато беше на власт да завърши процеса по евроинтеграция на България, но изглежда темата стана важна за него, едва когато бе притиснат от масово недоволство в края на последния си мандат и реши да използва контактите си на европейско ниво за присъединяването към ERM-II с цел да отклони общественото внимание от нарастващите проблеми пред страната. Благодарение на бездействието на неговите кабинети през всичките тези години, сега България е принудена да извърши този етап от интеграцията си в много по-трудна и несигурна икономическа и геополитическа обстановка, за разлика от преди 5-10-15 години..
Затова е и съвсем логично нивата на евроскептицизъм в страната да бъдат толкова високи. Но за това няма по-виновни от уж най-ревностните евроатлантици в момента.
Пропуснатото от България време няма как да бъде наваксано в тези смутни времена за ЕС на рецесия, търговска война и липса на икономически партньорства. Затова и политиците на Чехия, Полша и Румъния отложиха с години напред приемането на еврото – не защото управляващите им елити са антиевропейски настроени (както се опитват тук да внушат за привържениците на референдума), а защото са предвидливи и анализират всички рискове за своите държави, преди да предприемат ключови стратегически решения.
Докато при нас тези решения продължават да се взимат от олигарси и уличени фалшификатори на избори, които биха пожертвали всичко за личния си интерес, трудно ще отлепим от дъното на европейските класации.
Именно затова истинското разделение не трябва да бъде “за” и “против” еврото, а в опозиция или в подкрепа на мафията, превзела държавата ни.
