Пари има, пътища няма: „Възраждане“ разкри хаоса по границата и липсата на визия
„Възраждане“ изразиха подкрепа към ратифицираното споразумение по програмата Interreg ИПП България–Сърбия, но народните представители от политическата организация използваха парламентарната трибуна, за да отправят сериозни критики към състоянието на българските гранични райони, системния управленски хаос и забравените български общности в Сърбия.
От „Възраждане“ подчертаха, че макар да подкрепят междудържавните програми за сътрудничество, те са дълбоко закъснели и често се превръщат в символ на бюрократична немощ, вместо в реален инструмент за развитие.
„Вчера стана ясно, че така нареченият и дългоочакван конвергентен доклад не е толкова положителен, а реалистичен – в България няма да потекат реки от масло и рози. Още в началото на доклада е написано, че той се основава на данни, подадени от самата държава, а днес имаме милиарди левове неразплатени разходи към фирми и общини, което влияе на дефицита – ключов показател за оценката“, заяви Коста Стоянов.
От „Възраждане“ посочиха, че подобни трансгранични програми са алтернатива за подкрепа на местните власти и бизнеса, предвид неспособността на държавата да се справи с инфраструктурата, безработицата и бедствията.
„Ще подкрепим това споразумение, макар че то идва изключително закъсняло. Програмата вече е започнала, мерки се изпълняват, а ние трябва тепърва да ратифицираме. Това е типичен пример за „след дъжд качулка“. Говорим за укрепване на териториалното сближаване и подкрепа на местния бизнес за по-добро представяне на глобалния пазар, включително чрез инвестиции, повишаване на производителността и общи действия за превенция на природни и техногенни опасности.“, допълни Стоянов.
От „Възраждане“ се надяват програмата да бъде използвана и за закупуване на противопожарна техника в граничните региони, напомняйки за опита с подобна мярка по програмата България-Турция.
Стоян Таслаков от своя страна акцентира върху нуждата от реални икономически и транспортни връзки, особено с българските общности в Сърбия.
„Миналата седмица обсъждахме в Комисията по политиките за българите извън страната прекъснатата автобусна връзка между Босилеград и Кюстендил -едно разстояние от само 42 км. Хората всеки ден преминават границата, за да работят в България. Местното население има българско самосъзнание, но регионът е слабо развит и няма бизнес, което прави кандидатстването по програмата трудно. В същото време Кюстендил има потенциал , но няма с кого да си партнира от другата страна“, заяви Таслаков.
Той подчерта, че местната власт в Кюстендил настоява за изграждане на ключовия коридор №8, но средствата за него били пренасочени.
„Има и граничен пункт, който не се използва, не се обмитяват стоки, а това е пропуск за местната икономика. Програмата би могла да допринесе за развитието и на този пункт, както и за по-добра противопожарна техника, тъй като районът е горист, със стръмни склонове и труднодостъпен. При бедствие реакцията трябва да е бърза“, отбеляза още той.
От „Възраждане“ подчертаха още, че проблемите не са само икономически, а и административни.
„Границата със Сърбия при с. Бобешино, общ. Кюстендил, е почти невидима , минавал съм я няколко пъти без дори да разбера. Това само по себе си показва, че нещо е дълбоко сбъркано. От друга страна, пожарните автомобили, закупени с европейски средства миналата година, са абсолютно неподходящи за планински терен, с висок център на тежестта и непригодни за гори. Това показва липса на елементарен управленски капацитет“, коментира от своя страна народният представител Димчо Димчев.
В подкрепа на казаното от Таслаков, Костадин Костадинов напомни за двата изоставени проекта за изграждане на допълнителни гранични пунктове в Цариброд и южно от Брегово.
„Проектът за Цариброд стои от 20 години. Лятото, когато минават турските гастарбайтери, става истинска преизподня. Повече от 50% от населението в района работи в България и минава границата ежедневно. Работният ден им започва в 3 сутринта, защото им трябва 2–3 часа само да преминат. И днес, в XXI век, ние още не можем да направим КПП, въпреки че и от двете страни на границата живеят българи. Абсурдно е, сърбите дори са по-напред от нас с документацията.“, заяви председателят на „Възраждане“.
Таслаков му отговори с личен пример: „Преди пет години минавах с колата си от чужбина през Сърбия. Чаках 20 часа на българската граница, единствената, на която имаше проблем. Колони от километри, липса на организация, ръждясали букви „Република България“ , това е първото, което чужденецът вижда, влизайки в страната ни. И тук не става дума за финансиране, а за управленска катастрофа. Сърбите се справяха в пъти по-добре от нашите хора.“
От „Възраждане“ подчертаха също така, че такива програми трябва не просто да се ратифицират, а да се управляват с визия и решимост, защото само тогава средствата няма да потъват в излишни проекти, а ще достигнат до хората, които ежедневно живеят с последствията от политическо безхаберие, изоставени села и административна глухота.
