Паметникът на Ботев във Враца – дело на „македонец“

Едва ли има българин, който от пръв поглед да не може да разпознае гр. Враца, зървайки снимка или кадри на монументалния паметник на Христо Ботев.

Той отдавна се е превърнал във визитна картичка на града под Околчица. По-малко са тези, които знаят, че това е третият паметник на поета революционер на едноименния площад. Но за разлика от нерадостната съдба на първите два сегашният се извисява гордо на мястото си от 1964 година насам и никой досега нe е дръзнал да оспори качествата му. Малцина обаче са хората които знаят, че авторът на паметника на войводата е „македонец“. Той е дело на талантливия скулптор Владимир Костов Гиновски.

Паметник на Христо Ботев във Враца

Гиновски е на 4 юни 1927 г. в село Галичник (в най-западният дял на Македония, днес обезлюдено) с нелеката мисия да оцелее като българин в условията на деспотичния режим на Александър Караджорджевич в Кралството на сърби, хървати и словенци. А всичко около него носи белезите на българщината. В края на XIX и началото на XX  век Галичник е голямо, чисто българско село. То е един от центровете на борбата с гърцизма, а по-късно и срещу сръбската пропаганда – неоспорим факт, засвидетелстван от местния възрожденец Кузман Макриев: „Да възкръсне Бог и да разточат ся врази его. Тако да погибнет гърците и сърбите от лица Божия, а българите да возвеселят ся. Работете, ратници, имайте кураж и във всичко ще успеете“.

Галичник през 1908 г.

Огромен е броят на мъжете от селото, които се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение (в състава на българската армия) по време на войните за национално обединение.

Другият значим факт, който повлиява на младия Владимир, е богатото културно наследство на родния му край. Тук е едно от най-важните български духовни средища – Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча“. Галичник е център на прочутата Дебърска художествена школа, известена по цялата българска земя с иконописците и резбарите си. Тази атмосфера определя и по-нататъшната съдба на младия българин. Произхождащ от зографския род Фръчковски, прадядо му – Магрия е известен резбар, а дядо му бил иконописец. За него Владимир казва: „Аз седях зад него и гледах как рисува лицата и ръцете, а дрехите, което е по-лесно, ги оставяше на вуйчо ми“.

Подобно на хиляди българи от Македония семейството на Гиновски търси щастието си в свободна България. Една любопитна история от живота на малкия Владимир го насочва към скулптурата. 7-годишният малчуган прескача дувара на съседите и вижда красиви каменни фигури. Това е домът на известния скулптор Иван Лазаров. „Заловен на местопрестъплението“ Владимир позира на Лазаров за извайването от глина на детско лице. Пак случайност го среща с другия колос на скулптурата Андрей Николов. Негов роднина ремонтира и боядисва ателието на известния майстор. За компенсация поискал Николов да вземе за ученик Владимир. Съдбата си знае работата.

Избрал пътя на изкуство Гиновски постъпва във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София. Под вещата ръка на професорите Андрей Николов, Марко Марков и Иван Лазаров той завършва престижната школа със специалност скулптура през 1952 г.

Седемте години в ателието на Андрей Николов (дн. „Червената къща“) и контактът с културния елит на София раждат незабравимите му скулптурни портрети на Илия Бешков, Борис Ангелушев, Владимир Димитров – Майстора, Асен Златаров, Христо Смирненски и любимите му преподаватели.

Неговият творчески почерк обаче са над 50-те монументални паметника в страната и в чужбина, изработени преимуществено от бронз. Освен на величествения образ на Христо Ботев във Враца той е автор и на паметника на Светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека в София, с копия в Рим и Мурманск; бюст-паметника на Васил Левски в Борисовата градина и копията му в Унгария и САЩ; паметник на Апостола в Плевен; паметник на освободителя на Родопите полковник Серафимов в Смолян; паметник на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров в Кюстендил; паметник на Елин Пелин в родното му село Байлово; скулптурен портрет на Борис Христов; бюст на Николай Гяуров.

Паметник на Тодор Александров в Кюстендил

За богатото си творческо наследство през 1997 година е отличен с Награда за цялостно творчество на СБХ.

Може би е съдба връзката му с гения от Калофер – Гиновски дълги години живее на столичния бул. „Христо Ботев“. През последните си години работи основно в неповторимата атмосфера на Родопите в ателието си в град Ракитово.

Владимир Гиновски умира в София на 23 декември 2014 г.

На вниманието на тези, които настояват миналото да не пречи на отношенията ни със съседите от Скопие: утре и Гиновски може се осъзнае като „македонец“, както стотици личности от българската история.

автор: Красимир Богданов, историк

Pin It on Pinterest