Олег Кабакчиев: В България корупцията е ежедневие, тя е пропита на всякакви нива

Дигитализацията може да промени това и то с минимални усилия

Членът на Оперативното бюро на МО в БСП пред сайта на обединението mbsp.bg

Здравейте! Бяхте избран за член на ръководството на Младежкото обединение в БСП. Моля представете се с няколко думи.

Здравейте, казвам се Олег Кабакчиев и съм родом от София. По образование съм магистър по Политическа социология, но също така имам дългогодишен опит в дигиталния маркетинг и бизнес развитието, съосновател съм на малка дигитална агенция. По душа съм предприемач и съм участвал в създаването на няколко стартиращи компании досега. Обичам да създавам интересни продукти, да се уча и развивам. Политиката е огромна страст за мен, точно затова я превърнах и в част от професионалното си развитие.

Пандемията свързана с COVID-19 постави бизнеса на колене, но и даде тласък на дигитализацията на работните процеси. Смятате ли, че българските фирми губят импулса си именно заради тази дигитализация?

За мен лично дигитализацията в процесите и въобще в бизнесите като цяло е от изключителна важност за тяхното развитие. През последните години тя се засилваше все повече и повече. Въпреки, че някои от тези бизнеси бяха резистентни, тази година повечето от тях осъзнаха, че тя е неизбежна. В един момент, почти всичко премина онлайн. Интернет завладя света. Например поради онлайн поръчките на почти всичко, Джеф Безос, създателя на Амазон стана още по-богат и се превърна в най-богатия човек на планетата. За съжаление в България не всички бизнеси бяха готови да реагират своевременно на ситуацията. 13-ти 2020 март разкри стряскащата реалност в която живеем. Мен тази дата лично ме хвана по време на стажът ми в Европейския парламент в Брюксел и мога да изкажа личната си гледна точка, защото просто бях там и преживях извънредното положение от първа ръка. Най-интересното, което мога да споделя от моята лична гледна точка и от гледна точка на дигитализацията, е че и в Брюксел не бяха подготвени за lockdown-a. Европейските институции просто спряха работа за няколко седмици докато успеят да преобразуват и дигитализират своите процеси. Това мен лично много ме изненада, но е факт. Отне им изключително много време да си стъпят на краката, ако може да се каже така. Иначе относно ситуацията в България и българските фирми, не мисля, че са загубили импулс. Дори напротив. Да, пандемията удари сериозно абсолютно всеки бранш и развали плановете за 2020-та година на целия свят, но в България трябва да откроим най-сериозно засегнатите браншове според мен, които имат нужда от подкрепа, загубиха импулс, но така и не я получиха: развлекателния бизнес, разбирайки заведения и ресторанти както и всички самонаети лица – артисти, актьори, художници и още много други. Наскоро дори излезе информация, че българското правителство не се е възползвало от възможността да подкрепи самоосигуряващите се лица с европейски средства. Според съобщение на Европейската конфедерация на синдикатите (ETUC), няколко държави сред които и България, за съжаление не включили подкрепа за самонаетите в заявките си за подкрепа по SURE – Европейския инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредна ситуация  с бюджет от 100 милиарда евро. В съобщението се казва още, че инструмента позволява такава възможност и всички останали страни 24 страни без 3 са се възползвали. Това е уникална неглижираност на сектора. Правителството просто зачеркна тези хора. Сега нека продължим и с другата страна на монетата – в България е много силно развита IT индустрията. Отделно от 2012 г. насам в България много сериозно навлиза стартъп сцената, появява се Фонда на фондовете, както и много venture capital фондове, които помагат на стартиращите компании и осигуряват благоприятна бизнес среда. Съществуват неправителствени организации (БЕСКО, БАРС, БАСКОМ, БАИТ, АИБЕСТ) в подкрепа на тази сфера и точно поради това тя процъфтява. Точно поради горепосочените зависимости още през март месец IT сектора, се преориентира изключително бързо към извънредното положение като за много кратък срок успя да се преориентира към т.нар. home office или работа от вкъщи. Дори успя да достигне почти 4% от БВП през тази година, което е невероятно. Даже по последни данни IT секторът в България е пораснал с 10% през 2020 г. въпреки коронавируса. Според анализ във в-к Капитал броят на заетите в сектора също е нараствал и през миналата година г., както и през 2020 г. – това, което е най-интересното, е че прогнозата показва, че повишението през тази година е по-голямо, отколкото в предишните две, дори в процентни стойности. Към края на 2020 г. са открити над 3500 нови работни места, 10% ръст до малко под 38 хил. души, заети в индустрията. През 2019 г. новопристигналите в индустрията са били под 2500, а последните “твърди” данни към края на миналата година показват над 34 хил. души, заети в индустрията., а заетите продължават да се увеличават. И само да заключа, в нашата страна има изключително много кадърни и работливи хора, които заслужават вниманието на управляващите. Имаме от талантливи актьори, до гениални софтуерни разработчици, от супер спортисти до невероятно даровити художници и когато някои от тези общности от хора изпаднат в беда е редно правителството да вземе адекватни мерки, а не да разпределя европейски средства избирателно, особено сега по време на пандемията. Защото както се вижда за едни може, а за други не.

Как ще коментирате факта, че България за втора поредна година е на последно място в Европа по дигитализация, въпреки че доскоро имаше еврокомисар, отговарящ за цифровата икономика и общество?

За да отговоря на този въпрос подобаващо, ще разкажа някои факти от близкото минало, защото проблемът основно е вътрешен в страната ни. Това че сме имали еврокомисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество 2017-2019, според мен е най-малкият проблем. The tip of the iceberg. Още през вече далечната 2006 г. е началото на проекта „Интеграционна система на електронното правителство“ (ИСЕП). До тук звучи прекрасно. В началото на 2007 г. заработва контролният технически център на електронното правителство в Дом №3 на резиденция „Бояна“. Тогава той представлява масив от 46 сървъра и дисково пространство с капацитет 15 терабайта. Кабинетът дава 23 млн. лв. за електронно правителство за 2006 и 2007 г. Най-голямото перо в началото е за доставката на 5185 броя персонални и 1100 броя преносими компютри за администрациите – това е на стойност близо 7.6 млн. лв. За Интеграционна система на електронното правителство (ИСЕП) са отпуснати още 5.05 млн. лв. По проект „Интегрирано административно обслужване и предоставяне на публични услуги“ са инвестирани 3.77 млн. лв. Проектът предполага, че българското електронно правителство ще предоставя от една точка достъп до всички електронни услуги, предоставяни от централната администрация. Нещата вървят все по този начин, но идва момент, когато липсващият резултат започва да се забелязва. Така стигаме до 21 септември 2011 г. – Правителствената информационна служба на кабинета „Борисов“ съобщава, че той оглавява нова структура – Съвет за електронното управление. На същото заседание на кабинета е приета и „Обща стратегия за електронното управление в страната за периода 2011–2015 г.“ Медиите съобщават тогава, че Борисов се е впечатлил от изграденото от Естония електронно правителство и смята да изгради такова у нас, и дори по-бързо. И така се стига до последното заседание на кабинета за август същата година когато Борисов дори нарежда електронното правителство да заработи до 6 месеца. За да ви стане още по-ясна картинката ще продължа да разказвам: В периода 2007–2014 г. електронното управление се финансира основно чрез оперативна програма „Административен капацитет“ с пари от Европейския съюз. По-голямата част от проектите са по оперативна ос „Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление“. По тази ос реално изплатените суми са почти 140 млн. лв., като от тях европейското финансиране е от близо 127 млн. лв. – останалите са от държавния бюджет на България. В следващия програмен период – до 2020 г., основното финансиране е по програма „Добро управление“ и приоритетна ос „Административно обслужване и е-управление“. Договорената сума е 271.80 млн. лв., от които до ноември са усвоени 6.12 млн. лв. Само за изпълнение на „Стратегията за развитие на електронното управление 2016–2020 г.“ са предвидени почти 74 млн. лв., а от тях са усвоени почти 5.7 млн. лв. А какъв е резултатът? Резултат реално почти няма. За да има изградена дигитализация, трябва да са изпълнени няколко условия и да сме преминали през няколко фази. Условията са: да е възможна комуникация чрез електронната система на държавата между администрация и граждани, администрация–бизнес и администрация–администрация. Е, към момента това работи на 25%, а са изхарчени около 200 млн. лева през годините. И сега чак мога да стигна до Мария Габриел, която през кратка част от времето, което описах до тук беше еврокомисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество. Те тази година от Политико и писаха среден 3 за свършената и работа, но ако питате мен – толкова бих и писал и аз. Реално не е виновен този, който го номинират и избират за ресор, от който не разбира, а са виновни тези, които го предлагат и номинират.

Какво е мнението Ви за т.нар. е-демокрация, която предполага овластяването на обикновените хора да участват във вземането на решения?

Категорично ще кажа, че подкрепям с двете си ръце идеята за е-демокрация и е-правителство! Сега ще ме попитате сигурно защо? Защото според мен първото и най-съществено нещо което може да осъществи подобна дигитализация е изкорени корупцията, за мен проблем номер едно в обществото ни. При нас корупцията е ежедневие, тя е пропита на всякакви нива. Дигитализацията може да промени това и то с минимални усилия.  Към този момент единствените работещи e-услуги, които се предлагат на обществото са:

  • е-финансови услуги – първите пълноценни онлайн услуги в България са предоставени от финансовите и банковите институции.
  • е-бизнес услуги – доверието в електронната търговия е много ниско в България.
  • е-административни услуги – работят само до определена степен, заради дублиране на документацията на хартия и електронно.

По-добрата организация на администрацията – и по отношение на гражданите, и на бизнеса – носи организационна стойност на предприятията и подобрява административната култура. Прозрачност и отчетност в процесите на всички нива ще допринесат за добавената политическа стойност, така че който пръв успее да осъществи тези процеси ще овласти обикновения човек, което само по себе си ще му донесе дивиденти и любовта на хората. Според водещи експерти в областта на дигитализацията, ще има и добавена стойност за спестяване на милиони човекочасове от страна на държавната администрация и още повече за гражданите и бизнеса. Използването на дигитални услуги би намалило разходите за персонал и би оптимизирало системите, благодарение на ускорения процес за обработка на данни. Още един позитив е възможността за пренасочване на бюджета за насърчаване на кадрите в администрацията и назначаването на по-големи специалисти в сферата на технологиите.

Вие сте от София. Как ще коментирате, че към 28-ми ноември тази година, София отново оглави класациите за град с най-мръсен въздух в света? 

Замърсяването на въздуха не е нов проблем и все повече народи са засегнати от него. Според анализи на Световната здравна организация замърсяването на въздуха причинява 6.5 млн. смъртни случая годишно. Особено уязвими са жените, децата и възрастните хора. Ще задълбая още – през март 2017г. СЗО дори обяви, че в световен мащаб 1 от 4 смъртни случая при децата под 5 годишна възраст се дължи на екологични рискове, от които замърсеният въздух е от първостепенно значение. В действителност, ЕС е въвел стандарти за качество на въздуха още отпреди 20 години, но все още над 130 големи европейски града се затрудняват да ги въведат. Комисията е завела 30 наказателни процедури срещу 20 от общо 28-те държави-членки за системно превишаване на опасните концентрации на замърсители. Според мен ангажирането на гражданите и неправителствения сектор и партньорското прилагане на политики и мерки е от голямо значение за крайния резултат. За съжаление в родната ни столица, това не се получава. Редица градове, в т.ч. Париж, Гданск, Берлин експериментират с новаторски подходи, ангажиращи гражданското общество, а тук при нас, дори когато въздухът е наистина опасен, не пускат зеления билет. Това което не мога да разбера е защо не гледаме от позитивните примери, от другите градове, които лека полека вече започват да се справят с тази ситуация. Реално погледнато и управниците дишат същия този въздух, който е също толкова опасен както за нас, обикновените граждани, така и за тях. Вместо да използваме иновативни практики ние например, ще строим 24-метрова забележете – кула от която да се следи за горене на гуми и опасни отпадъци в кв. “Факултета”. Абсолютно първобитно решение, просто нямам думи. А реално Столична община бюджет има. Може да сложи филтри или да подпомогне слагането на такива на всеки един завод в столицата, да забрани например това безразборно горене на отпадъци и да подпомогне тези 50 хил. домакинства, които горят за да се отопляват. Автомобилите са също огромна част от проблема с въздуха. Възможно решение за намаляване на емисиите са електрическите коли. Те отдавна не са екзотика. Но, разбира се в България не съществуват стимули като например по-ниски данъци или субсидии за закупуването на такива. В една съседна Румъния например в момента такава програма действа като покупката на кола на ток се субсидира с до 10 хиляди евро. Общо взето това е моят коментар, решения има, действия няма.

Pin It on Pinterest