Мустафа Карадайъ: Утре ще видим дали ГЕРБ се олицетворява с образа на Караянчева

След проведени консултации проектът на решение за оставка на Цвета Караянчева е внесен с 96 подписа.

Това каза председателят на ДПС Мустафа Карадайъ по време на брифинг в Народното събрание.

МОТИВИ

към проекта на решение за предсрочно освобождаване на Цвета Вълчева Караянчева от поста председател на 44-ото Народно събрание

Уважаеми народни представители,

Настояваме за предсрочното освобождаване на г-жа Цвета Караянчева по реда на чл.5, ал.1, т.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради системно неизпълнение на задълженията си като председател на Народното събрание.

Още с първата минута след избирането си като председател на Народното събрание г-жа Караянчева грубо наруши Конституцията на Репуб­лика България и демонстрира непознаване на Конституцията и законите на страната, и което впоследствие упорито и системно доказа на всички български граждани, независимо къде се намират в страната и по света.

С първото си обръщение като председател на Народното събрание, вид­но от стенограмата, заяви: „Тук е залата, в която трябва да се изразяват раз­лич­­ните мнения. Тук трябва да казваме всичко, но то да бъде основано на ба­за­та на политики, а не на личностни нападки, защото ние сме политици, ние сме хора, избрани тук, за да представляваме определени райони от държавата.

Всеки един народен представител представлява определени избиратели и всеки един от тези народни представители трябва да бъде уважен.“

Текстът на чл. 67, ал. 1 от Конституцията на Република България е кате­горичен и пределно ясен:

„Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.

Обвързването със задължителен мандат е недействително.“

Горепосочената конституционна норма е добре позната на всички, кои­то са чели Конституцията и искат да я спазват. Но не и на г-жа Караянчева.

По-долу следват някои от многобройните действия и/или бездействия на г-жа Караянчева, които пряко и безцеремонно нарушават Конституцията и законите на страната.

1. Възпрепятстване на нормалната законодателна дейност и на провеж­­дането на ефективен парламентарен контрол от страна на предсе­дателя на Народното събрание Цвета Караянчева

Председателят Цвета Караянчева системно възпрепятства хода на законодателния процес в Народното събрание, като не допуска или забавя разглеждане на важни законопроекти, внесени от опозицията. Те засягат ключови интереси на българските граждани. Сред забавените с месеци, а понякога и с години законопроекти са Законопроектът за възрастните хора, Законопроектът за защита от домашното насилие, Законопроектът за младежта, изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, Законопроектът за радиото и телевизията и законопроектът за уреждане на правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Много от тези закони засягат въпроси, нерешаването на които е една от причините за продължаващите трети месец протести.

Общоизвестно е системното възпрепятстване на изслушвания и участия в парламентарния контрол на министър-председателят Бойко Борисов. Примерите тук са безброй. Това е не по-малко от неизпълнение на Конституцията и нарушение на основното право на българските граждани да държат отговорен и под контрол премиера.

2. Неизпълнение на задълженията на председателя на Народното събрание съгласно Изборния кодекс и Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от Изборния кодекс „Пред­се­дателят, заместник-председателите и секретарят на Централната избирателна комисия се избират от Народното събрание въз основа на предложение по чл. 47, ал. 2, т. 1“. Народното събрание се явява орган по избора или назна­чаването, по смисъла на чл. 35, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество .

Пред органа по избора или назначаването се подават декларациите за несъвместимост за заеманата длъжност и след тяхното подаване органът по избора или назначаването извършва проверка за наличието или липсата на такава.

Когато органът по избора или назначаването е колективен, то той има пред­ставляващ. Съгласно чл. 77, ал. 1, т. 1 именно председателят на Народ­ното събрание, т.е. госпожа Цвета Караянчева, представлява Народното събрание.

По отношение на един заместник-председател на Централната избира­телна комисия такава проверка не е направена в законоустановения срок, както и такава не е направена след изтичане на същия срок, до днес.

Това грубо неизпълнение на закона от страна на представляващия органа по избора или назначаването, – неизвършване на проверка, представлява само по себе си достатъчно основание за предсрочно освобож­даване на г-жа Караянчева като председател на Народното събрание.

На следващо място – на 11.06.2019 г. в деловодството на Народното събрание е постъпил сигнал, адресиран до председателя на Народното събрание, до главния прокурор на Република България, до Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при Народното събрание и до Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В сигнала е изложена информация за наличие на трудово правоотношение като ръководител катедра на един от българските университети на лице, избрано за заместник-председател на Централната избирателна комисия, и което трудово правоотношение води до несъвместимост със заеманата длъжност в ЦИК. И до днес органът по избора или назначаването   Народно събрание не се е произнесъл за наличие или липса на несъвместимост и не е включван в дневния ред на Народното събрание.

 По силата на чл. 77, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България председателят на Народното събрание предлага проект за дневен ред. С неизпълнението на това си задължение г-жа Караянчева е нарушила пряко разпоредбите на Конституцията на Република България, както и произтичащи задължения от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Несъмнено това е още едно основание за предсрочно освобождаване на г-жа Караянчева като председател на Народното събрание.

На 08.11.2019 г. в деловодството на Народното събрание постъпва втори сигнал от същия гражданин, адресиран до Председателя на Народното събрание и до Президента на Република България. В сигнала се посочва информация за същия заместник-председател на Централната избирателна комисия, която информация се основава на факти, установени от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.

Отново темата не е включена в дневния ред на Народното събрание и липсва решение на органа по избора или назначаването за наличието или липсата на несъвместимост. Вместо това експертите в една от помощните комисии на същия орган заключават, че „липсва несъвместимост“, а пред­седателят на тази комисия съзнателно подвежда членовете на комисията, че става въпрос за преподавателска дейност, която несъмнено е разрешена от закона.

Действията на въпросния председател не са предмет на настоящото. С бездействието си и по този сигнал представляващият органа по избора или назначаването поставя под съмнение всички решения, гласувания и приети актове на колективен орган като Централната избирателна комисия, а оттам – и на всички онези органи на властта, обявени за избрани от Централната избирателна комисия, с основателни съмнения за несъвместимост на един от членовете на ръководството.

Не на последно място в официално писмо до всички парламентарни групи г-жа Караянчева още веднъж декларира своята решимост да не изпъл­ни закона и да не приведе в действие разпоредбите на Закона за противодей­ствие на корупцията и незаконно придобито имущество. За съжаление може да отбележим, че тази арогантност и грубо нарушаване на законите на страната е характерна за г-жа Караянчева.

С тези си бездействия се пораждат основателни съмнения, че г-жа Кара­ян­чева съзнателно и упорито и престъпва законите на Република България, като действията й представляват системно неизпълнение на задълженията й на председател на Народното събрание.

3. Нарушения на принципите на публичност и прозрачност при работата на Народното събрание от страна на председателя Цвета Караянчева

Преместването на пленарните заседания в нова зала бе съпътствано от тежък скандал по повод отреденото място за журналисти и наложените им ограничения за свободно движение в сградата на парламента. Това предизвика острата реакция на журналистическата гилдия, обективирана в подписка, а и има международен отзвук, доколкото пряко касае основополагащите демократични принципи на свобода на словото и на достъп до информация.

Въпреки многократните апели от страна на опозицията, обществените реакции и позиции на заинтересованите страни, нарочната подписка, адресирана лично до нея и подписана от много журналисти, г-жа Караянчева не прояви желание да организира условия за диалог с журналистите и да намери подходящо решение. В резултат проблемът допълнително подсилва впечатлението за лошата медийна среда, отбелязан в Доклада относно върховенството на закона в България за 2020 г., изготвен от Европейската комисия, и в Резолюцията на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България, приета на 8.10.2020 г.

4. Неприемливо и неподходящо публично поведение на г-жа Цвета Караянчева, водещо до уронване на престижа на Народното събрание

В оценката за г-жа Караянчева няма как да не се посочи еднозначната обществена оценка за публичното поведение на председателя на българския парламент – нейните арогантни и неподходящи изявления. Като цялостна самооценка звучат епохалните думи на г-жа Караянчева „Хòди пеша, бе!“, както и последвалите й обяснения, че те са изречени в събота и пред партийния актив в Лом.

Основателно нейните думи предизвикаха критични коментари и сравнения с изказвания на нейни предшественици на високия пост като на Антим I, Петко Каравелов, Петко Славейков, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Иван Гешов, Александър Малинов, Стефан Савов и Благовест Сендов.

Г-жа Караянчева, ако изобщо се запомни с нещо, то това ще е с кратката, но категорична оценка на своя партиен председател – оценка, станала достояние на всички български граждани.

Председателят на Народното събрание освен задълженията си като обик­но­вен народен представител по чл. 155, ал. 1 от Правилника за органи­за­цията и дейността на Народното събрание има и институционални задължения спрямо парламентарната институция – да утвърждава институционалния и политически авторитет на Народното събрание като законодателен орган. Припомняме, че на подобно основание вече бе отстранен един от заместник-председателите на това Народно събрание.

С поведението си г-жа Караянчева дискредитира институцията и следва да понесе политическа отговорност, като се санкционира чрез отнемане на представителната функция като настоящ председател на Народното събрание.

Pin It on Pinterest