Мустафа Карадайъ: Мирът е невъзможен без толерантност!

Честит международен ден на толерантността!

От 16 ноември 1996 г., когато Общото събрание на ООН призовава страните-членки да отбелязват датата като ден на толерантността, на тази дата се поставя началото на кампания за разпространение на равенството, подобряването на условията на живот, отричането на дискриминацията. Припомнят се принципите за правата на човека и основните свободи и се разпространяват идеите за разбирателство между народите. Отбелязването на тази дата е свързано с приетата от държавите-членки на ЮНЕСКО Декларация на принципите на толерантността.


Декларацията за принципите на толерантността напомня, че в Преамбюла на Устава на ЮНЕСКО, приет на 16 ноември 1945 година, се подчертава, че „мирът трябва да се основава на интелектуалната и нравствена солидарност на човечеството“. Напомня също, че във Всеобщата декларация на правата на човека се провъзгласява, че „всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията“, „на свобода на убежденията и на свободното им изразяване“ и че образованието „трябва да съдействува за взаимоното разбирателство, търпимостта и приятелството между всички народи, расови и религиозни групи“.


Целта на държавите-членки е да направят всичко необходимо за утвърждаване на идеалите на толерантността в нашите общества, тъй като толерантността е не само най-важният принцип, но и необходимо условие за мира и социално-икономическото развитие на всички народи. С декларацията се определя, че толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Толерантност – това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Толерантност – това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способствува за замяната на културата на войната с културата на мира.


Толерантността не означава отстъпка, снизхождение или примиряване. Толерантност – това е преди всичко активно отношение, формиращо се на базата на признаването на универсални права и основни свободи на човека. При никакви обстоятелства толерантността не може да служи като оправдание на посегателството към тези основни ценности. Толерантност са длъжни да проявяват отделните хора, групи и държави.


Толерантност – това е задължение да се способствува утвърждаването на правата на човека, плурализма (в това число културния плурализъм), демокрацията и спазването на законите.


Проявата на толерантност, която е съзвучна с уважението към правата на човека, не означава търпимо отношение към социалната несправедливост, отказване от своите или отстъпване пред чуждите убеждения. Това означава, че всеки е свободен да се придържа към своите убеждения и да признае същото право по отношение на другите. Това означава признаване на факта, че хората по своята си природа се различават по външен вид, положение, реч, поведение и ценности и имат право да живеят в този свят, съхранявайки своята идентичност и индивидуалност. Това също означава, че възгледите на един човек не могат да бъдат наложени на друг.


Съгласно член 2 на декларацията на държавно равнище толерантността изисква справедливо и безпристрастно законодателство, спазване на законите и съдебно-процесуалните и административните норми. Толерантността също изисква предоставяне на възможност на всеки човек за икономическо и социално развитие без каквато и да е дискриминация. Отчуждението и маргинализацията могат да станат причина за състояние на потиснатост, враждебност и фанатизъм.


Още със създаването си ДПС възприема заедността, част от която е толерантността, като философия за правене на политика. Заедността е в основата на българския етнически модел, чийто архитект е д-р Ахмед Доган. Днес не просто трябва да си припомним основните принципи на толерантността, но и като граждани, обществени групи и партии да изискаме от управляващите реални действия за претворяване в живота на принципите на толерантността между отделните лица, общности, както и между отделните държави.


За да се направи обществото по-толерантно, държавите трябва не само да ратифицират съществуващите международни актове, свързани с правата на човека и основните свободи, но и да разработят такова законодателство, с което да гарантират изпълнението им, като осигурят в обществото равноправен подход и равенство на възможностите за всички групи и отделните хора. От изключително значение е отделните хора, общности и държави да признават и уважават културния плурализъм на човешкото общество. Никога да не се забравя, че мирът е невъзможен без толерантност, а развитието и демокрацията са невъзможни без мира.

                                                                                                                                      Мустафа Карадайъ

                                                                                                                                     Председател на ДПС

Pin It on Pinterest