Милка Христова: Общинското здравеопазване е оставено на заден план

Столичната община трябва да гарантира заплатите в лечебните си заведения, казва общинската съветничка от БСП в София

Милка Христова е родена на 5 октомври 1957 г. Завършила е право, магистър е по управление на стопанските дейности. Общински съветник от БСП и заместник-председател на Столичния общински съвет. Зам.-председател е и на постоянната Комисия по здравеопазване и социална политика и член на постоянната Комисия по стопанска политика и общинска собственост към СОС.

– Г-жо Христова, преди дни предупредихте, че общинското здравеопазване в столицата е пред колапс заради извънредната ситуация с коронавируса. Сигнализирахте, че има риск заетите в сферата да не получат заплатите си за март. Зам. -кметът на София по здравеопазването Дончо Барбалов коментира, че в момента няма проблем с функционирането на лечебните заведения. Как виждате развитието на ситуацията в близките седмици?
– Преди няколко дни за пореден път предупредих, че общинското здравеопазване в столицата е пред финансов колапс, поради което общината трябва да гарантира заплащането на персонала в болници и ДКЦ. Пред такава опасност са изправени общинските лечебни заведения в цялата страна. Тя е реална и се дължи както на въведеното извънредно положение, така и на начина на финансиране на лечебните заведения. Наложената карантина, прекратяването на профилактичните прегледи, детските и женски консултации, спирането на плановите операции, необходимостта от социална изолация, в това число най-вече на хората с хронични заболявания, доведе до силно намаляване – в порядъка от 48 до 78%, на потока пациенти в общинските лечебни заведения в София. В резултат на наложената дълбоко сбъркана и неправилна здравна политика от 2000 г. насам, лечебните заведения в България функционират като търговски дружества. Заради това техните приходи се формират почти изцяло от НЗОК, като се заплаща само за извършена дейност, на принципа „парите следват пациента“. Т.е. не здравето и профилактиката са целта, а приемът на повече болни. По тази причина заплатите на работещите в лечебните заведения изобщо не са гарантирани, ако в тях не влизат пациенти. Същевременно лекарите и медицинските сестри трябва да осигуряват достъпност и да гарантират здравната услуга, което налага те да са на разположение в кабинетите си, независимо дали имат пациенти или не. При този порочен начин на финансиране намаляването на пациентите ще доведе до това, че голяма част от общинските болници и ДКЦ ще бъдат във финансова невъзможност да изплатят заплатите на лекарите и на медицинските сестри още в края на настоящия месец. Мисля, че нито ръководството на Столичната община, нито колегите от СОС биха оспорили, че най-важният капитал на общинското здравеопазване е неговият кадрови медицински състав. Този капитал сме длъжни да съхраним, за да гарантираме навременна и качествена медицинска помощ на столичани в съответните райони и квартали, не само по отношение на COVID-19, но и във всички останали случаи.
От началото на кризата общинските съветници от БСП поставяме този въпрос в комисията по здравеопазване към СОС, която всеки четвъртък заседава онлайн. Предлагаме отпускане на целеви безлихвени заеми за осигуряване на работните заплати и социалните осигуровки. Запозната съм със становището на зам.-кмета Барбалов, че няма да има проблеми в лечебните заведения при изплащане на дължимите заплати за март. Драстичният спад на дейността и разговорите ни с директорите и управителите на общинските лечебни заведения обаче не водят до такъв оптимистичен извод. Действително някои ДКЦ и болници, които имат заделен финансов ресурс, може би ще успеят да изплатят заплатите, но не са малко тези, които не могат да го направят. Развитието на епидемията и тенденциите са такива, че бодряшките изказвания не вършат работа, необходима е финансова помощ, и то по-скоро.

– Как ще работи общинското здравеопазване, ако кризата продължи повече от очакваното?
– Никой не може да каже колко ще продължи кризата. Но е ясно едно – общинското здравеопазване не може да бъде подценявано и оставяно на заден план, както е сега. Акцентът в държавната и общинската политика се поставя върху тези болници и звена, които са на предна линия в борбата с коронавируса, а за останалите болнични и доболнични звена, които трябва да гарантират здравето на хората с други заболявания, изобщо не се коментира, като че ли тези заболявания сме ги „сложили във фризера“. Ако това неглижиране продължи, и държавата, и СО не подкрепят финансово общинското здравеопазване, има голяма вероятност то да загуби най-ценния си капитал -лекарите и медицинските сестри. Спешно трябва да се намери институционално решение на национално ниво, като се въведе механизъм, по който НЗОК да изплаща суми, гарантиращи определен минимум от възнагражденията на медицинските кадри.

– Далеч сме от пика на заболеваемостта. Готови ли са общинските лечебни заведения да поемат голям поток от болни?
– За това освен желание е необходимо да са налице подготвени кадри и медицинско оборудване. Имаме вече опита с Втора и Пета МБАЛ. Дали са готови ще преценяват МЗ и Националният оперативен щаб. Убедена съм и вярвам, че лекарите и сестрите от общинските болници ще изпълнят дълга си. Но особено в този момент медиците ни се нуждаят от конкретна помощ, аплодисментите и благодарността не са достатъчни.

– Как стои въпросът с ДКЦ?
– Общинските ДКЦ и МЦ са гръбнакът на доболничната помощ в София. Те са особено важни за осигуряването на лечение на всички заболявания, за които не е необходимо да се постъпва в болница. С напредването на кризата и ангажирането на все повече болници за лечение на болни с коронавирус ДКЦ може би ще се превърнат в основно място за диагностика и лечение. Затова трябва да съхраним доболнична-та помощ в София.

– БСП предложи редица мерки на Столичната община в полза на наематели, на малкия и средния бизнес, на заетите в здравеопазването. Каква част от тях бяха възприети от управляващите?
– Още на 17 март групата на БСП в СОС излезе с позиция и конкретни предложения за икономически мерки в областта на здравеопазването, за подкрепа на социално слабите, на малкия и средния бизнес, потърпевши от въведеното извънредно положение. Част от нашите предложения се коментират и одобряват от кмета Йорданка Фандъкова и екипа й. Сред тях е предложението за намаляване или пълно отпадане на наема, който събират общината и общинските търговски дружества от търговски обекти като сергии и магазини на пазарите, в метростанциите, подлезите и на други места, където има забрана да се извършва дейност в периода на извънредното положение. За съжаление, все още не срещаме разбиране и подкрепа за такива важни мерки, каквито са осигуряване на средства за заплати за медицинския персонал в общинското здравеопазване и поискания от нас мораториум върху плащането на наеми от граждани, настанени в общински жилища, които са пуснати принудително в неплатен отпуск или са с прекратен трудов договор в резултат от наложените мерки. Вече заявихме, че ще подкрепим предлагания нов гаранционен инструмент в помощ на малкия и средния бизнес в столицата от Общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия (МСП). Идеята на този инструмент е фондът да издава гаранции пред банки от Столичната община по кредити на МСП, чиято дейност е засегната от извънредното положение и които изпитват недостиг на оборотни средства. Ще настояваме обаче да бъде изработена специална методика с ясни и прецизни критерии за подбор на малките и средните предприятия, които ще бъдат подпомагани от фонда. Водещ трябва да бъде социалният аспект на критериите – запазване на работните места, изплащане на трудови възнаграждения и др.

– Какви спешни и по-дългосрочни мерки очаквате да предприеме още Столичната община?
– От няколко дни в кметството е създаден временен икономически съвет, който трябва да разработи пакет от мерки в подкрепа на бизнеса в София. В него има представител и на групата на социалистите. В момента всички общински съветници от БСП подготвяме предложения за такива мерки, в които ще включим задължително и такива за общинското здравеопазване.

ДЕСИ ВЕЛЕВА, вестник „Дума


Pin It on Pinterest