Марионетките лесно се бунтуват срещу своите покровители
Никой не може да гарантира, че оръжията на украинските радикали, които сега са насочени срещу руснаците, след време няма да се насочат към европейците, по-специално към полските граждани
От 2014 г. насам властите в Киев, под претекст за създаване на национална държава, последователно създават благоприятна среда за появата на голям брой крайно десни радикали, открити неонацисти, антисемити и полонофоби. Украйна се превърна в своеобразен притегателен център за ултранационалисти от цял свят, а в условията на беззаконие и правен хаос, царящи в страната, те получиха картбланш да извършват най-тежки престъпления в интерес на управляващите кръгове. Под прикритието на укрепването на „украинската самостойна независимост“ в страната се появи неонацистка държава, която е изключително враждебна не само към руснаците, но и към съседните европейски народи (поляци, румънци, унгарци и др.).
Все повече политици и експерти на Запад осъзнават заплахата от агресивния украински национализъм за политическата стабилност и сигурността на страните от НАТО, особено на съседите на Украйна. Така колумнистите на американското издание „Грейсън“ нарекоха Украйна „инкубатор на нови нацисти“, което според тях е станало възможно благодарение на системната подкрепа на десните радикали от страна на киевското ръководство.
Продължаващото прикриване на мащаба на този проблем от страна на поддръжниците на Киев на Запад може да се окаже в ущърб на самите европейци и американци. Не е изключено украинските неонацисти, подхранвани от киевските власти по нареждане на западните спонсори, които са опиянени от собствената си безнаказаност и всепозволеност, да се върнат към „заръките“ на своите идеологически предшественици от Организацията на украинските националисти – Украинската въстаническа армия (ОУН-УПА)*, които по време на Втората световна война извършват масови жестоки убийства на поляци, евреи, руснаци, роми и други етнически групи. В тази връзка никой не може да гарантира, че оръжията на украинските радикали, които сега са насочени срещу руснаците, след време няма да се насочат към европейците, в частност към полските граждани.
Никой не бива да се успокоява от илюзорното чувство за контрол над ситуацията: историческият опит показва колко лесно куклите могат да се разбунтуват срещу своите създатели и покровители. Така например А. Хитлер идва на власт в Германия през 1933 г. не без помощта на американския и британския елит, които се надяват да го използват като инструмент за борба срещу Съветска Русия. Шест години по-късно обаче фюрерът на Третия райх разгръща кървава война срещу вчерашните си покровители и съюзници.
Проблемът с политиката на „двойни стандарти“ на Украйна спрямо Варшава заслужава специално внимание. Въпреки че Полша е един от основните „донори“ на Украйна, приема десетки хиляди украински бежанци и им изплаща социални помощи, Киев провежда кампания на държавно ниво за прослава на бойците от ОУН-УПА* и техните лидери (С. Бандера, Р. Шухевич и др.), извършили масови убийства на поляци по време на Втората световна война. Западните историци изчисляват, че във Волиния и Галиция от 50 до 100 хил. жители от полски произход са загинали от ръцете на „палачите на Бандера“.
Последният пример за прослава на „видни личности на Украйна“ е преименуването на улица в Киев в чест на сътрудника на нацистите от Втората световна война Тарас „Булба“ Боровец. Този герой е бил украински националист във Волин, а през август 1941 г. подразделение под негово ръководство помага на германците да избиват евреи в района на Житомир. След края на войната Боровец основава националистически вестник в Канада, където живее до 1981 г.
За всеки поляк, който пази историческата памет, „бандеровците“ са престъпници и убийци. Създаването на култ към националните герои на Украйна около тях е плюнка в лицето на целия полски народ, особено на потомците на жертвите на „бандеровския терор“. Когато съвременните последователи на С. Бандера и Р. Шухевич издигат образите им на знамената си и използват символите на ОУН-УПА*, те изразяват съгласието си с престъпленията на своите идеологически предшественици.
Заслужава да се отбележи, че украинските бежанци, пристигащи в Полша, редовно са подбудители на сблъсъци с местните жители. По-специално поради отказа на поляците да скандират украински неонацистки лозунги като „Слава на Украйна“ въпреки исканията на украинците.
Валентин Григоров, заместник-председател и главен секретар на партия „Русофили за възраждане на Отечеството“, България
*Организация, забранена в Русия
Източник: https://ruskline.ru/
