Ленин и неговият принос за развитието на социализма в света

Днешната глобална криза, предизвикана от коронавирусната инфекция, ни показва категорично, че капитализмът може да бъде унищожителен за планетата, която обитаваме

На 22 април 2020-та отбелязваме 150 години от рождението на Владимир Илич Ленин.

Авторът на статията ВЕНЕЛИН МИХАЙЛОВ е изследовател на историята на социализма в България. Завършил е магистратура по нова и съвременна българска история в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2013 г., преподавател е по история в 94 СУ „Димитър Страшимиров“, занимава се с изследване на историята на Българската социалистическа партия, активист е на Градската организация на БСП. 

Да се пише за Владимир Илич Улянов-Ленин винаги е отговорна работа. Ленин е една от личностите на ХХ век, която промени света. И считам, че това е обективна оценка. Но целта на настоящата юбилейна статия е да покаже приноса му за развитието на социализма в теоретичен и практически план, тъй като именно той е вдъхновител и един от организаторите на Октомврийската социалистическа революция.

Основните произведения на Ленин, с които той теоретично доразвива марксизма, са „Какво да се прави?“, „Материализъм и емпириокритицизъм“, „Империализмът като най-висок стадий на капитализма“, „Държавата и революцията“, „Великият почин“.

Владимир Улянов е роден в Симбирск (днес преименуван на негово име Уляновск) в Средното Поволжие на 22 април (10 април по стар стил) 1870 година в семейството на Иля Улянов и Мария Улянова и е кръстен в Руската православна църква. В семейството са общо шест деца.

Иля Улянов (1831 – 1886 г.) е учител и просветен деец, работил дълги години в просветната администрация на Симбирската губерния, достигайки до поста директор на началните училища. През 1882 година получава наследствена дворянска степен. Майката Мария Улянова (1835 – 1916 г.) също работи известно време като учителка. Тя е дъщеря на лекаря Александър Бланк, евреин, приел православието и получил наследствена дворянска степен, и Ана Гросшопф, чието семейство е с волжсконемски и шведски корени. Някои от по-далечните предшественици на Ленин произлизат и от други етнически групи, като мордовци и калмики. От 1879 до 1887 година Ленин учи в Симбирската гимназия, която завършва със златен медал. Той е добър атлет и се занимава с плуване и фигурно пързаляне, чете много и обича да играе шахмат. През август 1887 г. е приет в Казанския университет, където започва да учи право и се запознава с трудовете на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Присъединява се към студентските протести и бунтове, което води до арестуването му през декември същата година. Като брат на осъден терорист е изключен от университета, забранено му е да учи в други висши училища и е поставен под полицейски надзор. През 1890 г. му е разрешено да продължи образованието си в Санктпетербургския университет. През януари 1892 г. завършва право с отличие. Ленин изпъква и с успехите си по латински и гръцки език. Научава немски, но познанията му по френски  и английски остават ограничени. Упражнява професията юрист само три месеца като помощник адвокат, но не се справя с нито едно дело. Екзекуцията на брат му се отразява и на неговия първи професионален избор. В своето досие Ленин посочва, че упражнява професията журналист. Тази професия е посочена в документите за самоличност. Първите професионални изяви на младия Ленин са в обществено-политическата сфера като журналист и редактор. През май 1895 г. Владимир Илич заминава зад граница. В Швейцария той се среща с Георгий Плеханов, в Германия – с Вилхелм Либкнехт, във Франция – с Пол Лафарг, зет на К. Маркс. След завръщането си заедно с други млади революционери основава организацията Съюз на борбата за освобождение на работническата класа. Съюзът умело води пропагандаторска дейност сред работниците.

На 7 декември същата година, заедно с други участници в организацията, Владимир Улянов е арестуван по подозрения в заговор срещу император Александър III и остава в затвора в продължение на 14 месеца. През февруари 1897 г. е освободен от затвора, но е интерниран в село Шушенское, Енисейска губерния, в южната част на Сибир. През юли 1898 г. се жени за своята съратничка – социалистката Надежда Константиновна Крупская. През април 1899 г. под псевдонима Владимир Илин издава труда „Развитие на капитализма в Русия“ – първата от тридесетте му книги, написани по време на заточение. В края на XIX век става известен сред марксистите под псевдонима К. Тулин. През 1898 г. се провежда първият конгрес на РСДРП. На конгреса са приети програма и устав на партията.

Като теоретик на социализма Ленин стъпва в голяма степен на тезите на Маркс и Енгелс, прилага методологията на материалистическата диалектика. След смъртта на Енгелс през 1895 г. в международното социалистическо движение настъпва идейна диференциация. Едуард Бернщайн започва да ревизира тезите на Маркс и Енгелс за социализма, обосновавайки тезата, че „движението е всичко“. Бернщайн е един от видните последователи на Маркс и е имал активна кореспонденция с бащата на научния социализъм до смъртта му през 1883 г. Но привържениците на Бернщайн са склонни да правят компромис с революционните марксистки принципи, отстоявайки еволюционния подход и парламентарните средства, както и диалога с капиталистите. А Ленин защитава линията на Маркс за непримиримост към класовия враг на работническата класа – едрия капитал. Ще приведа един важен цитат от „Манифест на комунистическата партия“, написан на 21 февруари 1848 г. по време на „Пролетта на народите“: „Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат постигнати само чрез насилственото събаряне на целия досегашен обществен строй. Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да изгубят освен оковите си. А ще спечелят цял един свят“. Владимир Ленин се ръководи именно от тези принципи, разработвайки своята идеология, доразвивайки някои основни тези на Маркс и Енгелс. Той счита теорията за принадената стойност за крайъгълен камък на марксистката интрепретация на политическата икономия на капитализма. Философът проф. Минчо Минчев обяснява в своята книга „Въведение във философията“, че „по думите на К. Маркс общественият живот в своята най-дълбока основа е практически. Всяко загадъчно и скрито от погледа човека намира своя верен отговор и излиза наяве чрез исторически обусловената човешка практика“*. Маркс обяснява, че материалното е водещо по отношение на развитието на човека и то определя неговите действия. Трябва да отбележим, че в своя внушителен по обем труд „Капиталът. Към критиката на политическата икономия“, състоящ се от аналитична част – това са първите три тома, и историческа – четвърти том в три части, Маркс прилага, казано на модерен език – интердисциплинарния подход. В неговите задълбочени анализи има съчетание на математически формули и уравнения, методи на политическата икономия, статистиката, конкретно-историческият подход. Но преди всичко там се откроява диалектико-материалистическата философия, която като концепция е негово и на Енгелс дело. И всъщност политическата икономия по своята същност представлява философия на икономиката, а не просто история на икономическите учения чрез анализ и синтез. Ленин обаче, стремейки се да бъде праволинеен следовник на Маркс, среща критика от едно малцинство в Руската социалдемократическа работническа партия, които като възгледи са близо до Бернщайн – това са меншевиките. За разлика от партията на Благоев и Сакъзов, която действа в условията на многопартийна система при конституционна монархия, в Русия до 1905 г. господства самодържавен режим на императора Николай ІІ, при който не може да се говори за нормално функциониращи политически структури, още по-малко – за организации със статут на политически партии. След Първата руска революция императорът е принуден да въведе частично демократични права и свободи, създавайки върховен законодателен орган – Държавната дума. В тази дума през 1907-1917 г. социалдемократите имат представителство. В тези години Ленин има голям авторитет не само в Русия, но и в чужбина. Опровергавайки тезите на Богданов и други махисти идеалисти в произведението си „Материализъм и емпириокритицизъм“, Улянов дава определение за материята и категорично защитава принципите на диалектическия и историческия материализъм. Важна за руското работническо и социалистическо движение е 1912 г., когато РСДРП се разделя окончателно на болшевишко и меншевишко крило, като болшевиките се ръководят от Ленин, а меншевиките по възгледи са близки до Бернщайн. Решаващо събитие за изясняване идеологическите позиции на Владимир Ленин е Първата световна война. Съглашателската позиция на много социалдемократически партии по отношение на капиталистите в Западна Европа води до разрив между партията на Ленин и Втория интернационал, учреден през 1889 г. Самият световен военен конфликт мотивира В.И. Улянов да напише съчинението си „Империализмът като най-висш стадий на капитализма. Популярен очерк“, използвайки преди всичко изследването на Рудолф Хилфердинг. Основната теза на Ленин, който използва и Марксовите изводи за банковия и лихвоносния капитал от ІІІ том на „Капиталът“, е че на границата между ХІХ и ХХ в. се сливат банковият и промишленият капитал във финансов и неимоверно нараства ролята на банките като кредитни институции. Наблюдава се и интернационализация на финансовия капитал. Именно в „Империализмът…“ се излага подробно виждането за водещата роля на финансовия капитал в условията на борба между великите сили за преразпределение на колониите в Азия и Африка. Обобщавайки своите анализи, Улянов намира, че империализмът е „загниващ и умиращ капитализъм“ и че този стадий на капиталистическата обществено-икономическа система благоприятства условията за зараждане на социалистическа революция. Ленин говори и за финансова олигархия.

През февруари 1917 година зимата в Русия е сурова, цари всеобщ глад и изтощение от войната. Настъпва икономическа криза. Революцията започва в началото на месец февруари с няколко стачки и демонстрации на петроградските работници. В следващите дни стачката се разпространява из целия град и напрежението расте. При сблъсъците с полицията има много човешки жертви. Столицата е в хаос и размирици. На 2 март царят абдикира. Ленин се завръща в Русия през април и призовава към „социална революция“. По улиците на Петроград за посрещането му, по данни на болшевиките, са мобилизирани 7000 войници. Появяват се дори призиви сред матросите за арестуването на Ленин. Войниците от Московския полк взимат решение да разгромят редакцията на вестник „Правда“. На 4 април Ленин излиза с тезиси, които са публикувани в „Правда“ едва на 7 април.Новите идеи на вожда се струват твърде радикални дори на близките му съратници. Това са знаменитите „Априлски тезиси“ В тях той заявява:„Никаква подкрепа на временното правителство“ и „Цялата власт – на Съветите“ (вся власть – Советам), говори за прерастване на буржоазната революция в пролетарска и ликвидиране на армията и полицията. Той също така се обявява против войната, като я нарича грабителска и империалистическа. От април до юли написва над 170 статии, брошури и проекти на резолюции.

Дълго време водачът на руските марксисти изразява сериозни съмнения по отношение на възможността социалистическата революция да се състои в изостанала в икономическо отношение държава като Русия, с нерешен проблем за собствеността върху земята, с липса на електрификация, с едва начеваща индустриализация. Но с напредване на войната той осъзнава, че има исторически шанс, който не бива да се пропуска. Това именно го мотивира да напише през 1917 г. книгата „Държавата и революцията“. Тя остава незавършена, тъй като е написана месец преди началото на Октомврийската революция. Но в нея той обяснява на много по-достъпен в сравнение с марксовия език двете фази на комунистическото общество – социализмът и комунизмът. Социализмът е определен като нисша фаза, а комунизмът – като висша фаза на комунистическото общество. Скъсвайки решително със социалдемократите, Ленин се определя като комунист. Правейки поуки на основата на революциите в Унгария, Австрия и германските държави от 1848 г., на вълненията във Франция до 1852 г., и на Парижката комуна от 1871 г. като първи неуспял опит за реализация на Марксовите идеи, следствие от поражението на френските войски във френско-пруската война, обединението на Германия и превръщането ѝ в империя, Ленин гледа съвсем конкретно на бъдещото начинание. Осъществяването му става и с финансовата помощ на кайзерова Германия, която цели по този начин да извади Русия от войната и да победи на Източния фронт. Ала Ленин и болшевиките спечелват симпатиите и подкрепата първоначално в Петроградския съвет не с научно обоснованите тези за строителството на социализма в отделно взета страна, а с лозунгите за земята на обикновените селяни, за незабавен мир. И действително, съставяйки правителство на 7 ноември 1917 г., Ленин издава декрети за мира и земята и прилагайки Маркс, национализира поземлената собственост и прекратява участието на Руската империя в Първата световна война. Съпротивата на буржоазните партии е закономерна. Това именно води до гражданската война, в която благодарение на висока дисциплина и на въведения „военен комунизъм“ болшевишката партия удържа победа. Не на последно място, създадената в хода на войната Работническо-селска червена армия разгромява не само белогвардейците на Деникин, Колчак и др., но и външната интервенция, първоначално от Германия, а след края на Световната война – и от Великобритания и САЩ. Империалистическите страни осъзнават опасността за капитализма от разпространение на комунистическата идеология по света и заразителността на примера на руските комунисти, затова полагат всички усилия революцията да бъде задушена в зародиш. Ленин е гениален с това, че успява с огромна енергия да отстои реализацията на виждането си за създаване на първата социалистическа държава на работниците и селяните. С дългосрочни последици за международното комунистическо движение са две исторически дела на В. И. Улянов – учредяването на ІІІ Комунистически интернационал през март 1919 г., както и написването на брошурата „Великият почин“, в която той дава ясно и точно определение на понятието „класа“, за което няма дефиниция в незавършената 52-ра глава от ІІІ том на „Капиталът“, както и необходимостта от пълно изравняване на двата пола като главно условие за прехода към социализма и комунизма. Дефиницията за „класи“ е валидна в много голяма степен и днес: „Класи се наричат големи групи от хора, които се различават по своето място в исторически определената система на общественото производство, по своето отношение (най-често закрепено и оформено в законите) към средствата за производство, по своята роля в обществената организация на труда, а следователно и по начините на получаване и по размерите на оная част от общественото богатство, с която те разполагат. Класите са такива групи от хора, една от които може да си присвоява труда на друга благодарение на разликата в мястото, което заемат в определения строй на общественото стопанство“. В. И. Ленин, „Великият почин“. Съч., 4 издание, т. 29, с. 415. С., изд. на БКП, 1953.

Още в хода на февруарската буржоазно-демократична революция се създават местни органи на властта – Съветите на работническите и войнишки депутати. На основата на тези структури на местната власт са проведени Първи и Втори конгрес на Съветите. Именно Вторият конгрес на Съветите легитимира на 7 ноември 1917 г. властта на болшевиките, първоначално в коалиция с левите есери, а от юли 1918 г. – в условията на еднопартийно управление. След края на гражданската война благодарение на значителната помощ, оказана му от Йосиф Сталин като народен комисар (министър) по въпросите на националностите, благодарение на признаване правата на народите и възможността те да се определят дали да останат в пределите на бившата царска империя или да създадат свои държави (Полша и Финландия се обособяват като самостоятелни държави) се създава Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) – 30 декември 1922 г. Създаването на първата социалистическа държава в света е в начален етап, както и строителството на социализма. Историческото нетърпение на болшевиките и разрухата от световната и гражданската война мотивират Ленин и Централния комитет на РКП (б) да направят идеологическо отстъпление, провеждайки от 1921 г. т. нар. Новая экономическая политика (НЭП). Другият термин за НЕП-а е държавен капитализъм. И това не е случайно, тъй като се допуска ограничена частна инициатива, особено в селското стопанство и концесии от чуждестранни капиталистически компании. Главната цел на Новата икономическа политика е възстановяване на Съветския съюз от войната в социално-икономическо отношение и подготовка за решителната трансформация на капиталистическата система в социалистическа. Макар да има спорове за значението на НЕП, тази идеологико-политическа линия е временна и в това отношение вижданията на Ленин и избрания на 3 април 1922 г. за генерален секретар на партията Йосиф Сталин съвпадат. Така че, прекратявайки НЕП през 1929 г. и започвайки индустриализацията и колективизацията въз основа решенията на ХІV конгрес на ВКП (б) от 1925 г., болшевиките, ръководени от Сталин, изпълняват завещанието на Ленин за перспективно изграждане на социализма в съветската страна, ликвидирайки всички форми на капитализъм.

Какво е историческото значение на делото на Ленин?

На първо място, това, че се прави решителен пробив в световната капиталистическа система. Въпреки всичките си деформации съветската социалистическа система функционира повече от 70 години, което е доказателство за нейната жизненост в условията на непрекъснат натиск от глобалния капитал и световния империализъм, с който Ленин упорито се бори до края на живота си. На второ място, определението му за класите и опитът му да реализира идеята на Маркс и Енгелс за диктатура на пролетариата. На практика в исторически план е налице диктатура на една партия – Комунистическата, скрита в пропагандно отношение като „ръководна сила на работническата класа“. В днешно време отново имаме класи, можем да говорим за различни етапи на империализма, финансовият капитал е по-могъщ от всякога в историята на капитализма от ХV век насам. Опитът на Ленин ни учи, че социализмът не е само утопия, но че е постижим, както Маркс посочва в предговора на „Към критика на политическата икономия“ само тогава, когато капитализмът в световен мащаб е изчерпал напълно своите възможности за развитие и най-вече за съхранение. Днешната глобална криза, предизвикана от коронавирусната инфекция, ни показва категорично, че капитализмът не е вечен, че той може да бъде унищожителен за планетата, която обитаваме. Здравето не е основно човешко право при капитализма, защото човекът може да се лекува само ако разполага с финансови средства. Като отрицание на това положение в Съветския съюз е изградена държавна здравна система под ръководството на народния комисар (министър) Семашко през 1918-30 г. Тя постига забележителни резултати в здравеопазването на съветските граждани, защото здравната грижа става всенародно достояние.

Но фундаметалният въпрос, на който левите партии трябва да си отговорят в най-близко време е дали социализмът е възможен през ХХІ век? Може би, ако народите по света се направляват от изявени личности, способни да уловят конкретния исторически момент, когато глобализацията стигна невиждани размери, когато човечеството е застрашено заради пъклените амбиции на определени империалистически кръгове, да се борят искрено и последователно за социално-справедлива обществено-икономическа система. Жизнеността на една идеология се определя от това дали тя отговаря на непосредствените интереси на мнозинството от хората по света. Българската социалистическа партия в исторически план, бидейки комунистическа за повече от 70 години (1919-1990) е вървяла „по ленински път“. Ленин може да ни бъде ориентир за бъдещето, само ако преценим внимателно кое от неговото теоретично наследство и практически опит ще служи за спасение на човечеството от вируса на капитализма. Но историческият опит учи, че подобна трансформация не е възможна без световен катаклизъм – война в различните й проявления, не винаги с преки бойни действия, а по линия на идеологията, манипулацията на обществото съзнание, изкривяване на информацията, борба за технологично и търговско-икономическо надмощие. И все пак да бъдем оптимисти. Тъй като би следвало световният разум да надделее, наред с хуманизма, истинската демокрация и социална сигурност за човешкия род. Защото социалистите и комунистите поставят в центъра на своята дейност благоденствието на всички хора по земята. Затова хуманизмът трябва да бъде в основата на левите ценности през ХХI век.

* Минчев, М. Въведение във философията. С., 2006, с. 174.


Pin It on Pinterest