Кирил Петков с отворен дебат: Валутен борд с лев или Еврозоната с евро?
Понеже казах, че диалогът трябва да бъде отворен, този пост го отварям за коментари.
Тук предизвиквам евроскептиците, както и привържениците на Еврото да докажат, че могат без обиди и простотии да сложат реални аргументи.
Преди да напишете коментар, моля първо изчетете текста, за да има дебат на база на реална аргументирана информация, а не всеки да си пише за неща, които вече са обяснени.
Да е ясно: всеки просташки и обиден пост ще се брои за слабост и липса на аргументи, а всеки смислен пост с истински аргумент ще се води част от един смислен диалог. Думи като “само лев” или “само евро” не се броят, защото те не казват нищо. Въпросът е може ли да има реални аргументи в двете посоки. Писане по други теми също ще покаже слабост.
Хайде да видим дали може в България да се води нормален диалог?
Къде България запазва повече суверенитет?
Историческата истина за българския лев:
От 1990 до 1997 българският лев загубва 1000 пъти стойността си! Главната причина – българските мафиоти застават на входа и изхода на държавните предприятия и ги източват. Правителството печата пари през БНБ и ги налива в тези дружества, за да не фалират. Реално спестяванията на хората са били ограбени от българските мафиоти в началото на прехода. Тогава е взето решението да загубим пълен суверенитет на лева, за да не продължи тази схема. България приема валутния борд.
Интересното е, че както през 90-те, така и в случая на КТБ, където мафията открадна 4 млрд. от нашите спестявания, винаги най-големият проблем за България са местните мафиоти/корумпирани/ченгета – те винаги са били основната заплаха за спестяванията на хората.
Фактите за валутния борд:
В света има точно 29 държави във валутен борд като България. Ето някои от тях: Бенин, Габон, Камерун, Конго, Мали, Нигер, Сенегал, Того, Чад, Антигуа и Барбуда, Доминика, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Кирибати, Маршалови острови, Микронезия, Палау, България, Босна и Херцеговина.
Любопитно е: 27 от 29 държави са бивши колонии. Защо като “толкова хубава” парична система валутният борд се използва главно от бивши колонии, които са много бедни!
Как работят двете системи?
Валутен борд с лева:
При валутния борд централната банка не може самостоятелно да води парична политика. Тя следва решенията на банката, към чиято валута е обвързана – в случая ЕЦБ. България изпълнява решенията на ЕЦБ, но няма участие в тяхното взимане. Тази парична система е била измислена от Англия и после приложена от Франция за управление на техните колонии, на които им се нарежда паричната политика, без те да имат право на глас.
За разлика от самостоятелна валута без валутен борд, самостоятелна валута с валутен борд е паричната система с най-малко национален суверенитет. Там само получаваш инструкции, без право на глас.
Еврозоната:
В Еврозоната всяка страна има представител в Управителния съвет на ЕЦБ. Решенията се вземат колективно, като всяка държава има глас при определянето на паричната политика. Реално България сяда на масата с Германия, Франция, Италия и другите страни от Еврозоната и вместо да получава нареждане от ЕЦБ, вече има право на глас.
Практическата разлика:
•Сега: ЕЦБ решава → България изпълнява
•В Еврозоната: ЕЦБ + България + останалите заедно решават
Тук обикновено критиката е, че българският глас нямало да се чува, но истината е, че се чува. По време на моето правителство ние успяхме да вземем дерогация за руския петрол въпреки, че имахме излаз на море. Френското предложение за Северна Македония също беше пример, че за тези 8 месеца на нашето правителство отстояхме нашата позиция и Европа прие българската позиция. Така че когато си на масата на вземане на решения, могат да те чуят, когато не си, само получаваш инструкции както в момента когато сме във валутния борд.
Вместо сложни аргументи – лесната теза
Обикновено се продава една много лесна теза от Възраждане: “Да отстояваме суверенния българския лев!”
Нека вземем за момент този аргумент. Да запазим лева и да го направим наистина суверенен, а не подчинен на чужда парична политика. Това реално означава да излезем от валутния борд и БНБ да определя паричната политика, а валутният курс да е свободен да се движи на база на пазара. Примерът за такъв пълен суверенитет е турската лира. Този пълен суверенитет означава да си имаме доверие на българските управници. В Турция поради суверенната, но неправилна парична политика в последните години турската лира губи 6 пъти своята стойност. През 2020 суверенната лира се търгуваше 7 лири за едно евро, а сега се търгува 43 лири за едно евро.
Тук въпросът ми за тези, които вярват в суверенитета на българския лев: готови ли сме да поемем риска и да се махнем от валутния борд, и да отидем на плаващ валутен курс, където всичко зависи от БНБ и българското правителство, и реално имаме пълен суверенитет? Имате ли доверие, че българските мафиоти няма пак да девалвират лева, ако наистина имаме суверенна валута? Аз лично им нямам!
Защо не питате народа?
Народът се е съгласил да има конституция и закони, които трябва да се спазват. Тук примерът е ясен – защо не питаме народа дали иска да спре да плаща данъците например до 2043? Отговорът също е ясен, защото е написано в конституцията, че част от устройството на държавата е да се плащат данъци.
За референдума е същото. Преди да подпишем договора за присъединяване към Европейския съюз през 2005, е могло да направим референдум. Така е направила Дания преди да подпише Маастрихтския договор. Следващата доброволна стъпка е била през 2020, когато сме поискали да влезем в чакалнята – тогава също е могло да направим законен референдум, както е направила Швеция.
След като обаче с гласуване от 230 от 240 през 2005 сме подписали договора за присъединяване с клауза за влизане в Еврозоната и след като сме поискали доброволно през 2020 да влезем в чакалнята, от там нататък по българската конституция трябва да си спазваме международния ангажимент. Другото би било равностойно на референдум, на който да питаме българския народ може ли да не плаща данъци до 2043. Като народ всички сме се съгласили да имаме конституция и закони, които да спазваме.
За референдума на Възраждане, Конституционният съд се произнесе ясно: противоконституционен е!
Кои са двата реални страха на българина срещу еврото?
Първият: че ще обеднеят заради покачване на цените.
Вторият: че много хора имат пари в брой, които трябва да осветлят и се страхуват.
Истината е, че цените не зависят от типа валута, а от това какво е търсенето и какво е предлагането. И днес търговците биха искали продават сиренето на двойна цена, но не го правят, защото българите не могат да си го позволят. Така че, всеки търговец, който реши да вдига цените, рискува да загуби клиентите си. За това в Хърватия се цените се вдигнаха с едва 0.3% при влизането в Еврозоната.
А за тези, които имат пари в брой, ако са нормални суми, нямат проблем, защото до 10 000 лева на ден могат да ги обръщат без да показват документи за тях. Разбира се, ако някой мафиот трябва да обърне 100 милиона, това е вече проблем за него, но пък за България е добре, че тези мафиоти или ще се осветлят, или ще загубят част от парите си докато ги изперат. Аз лично нямам проблем с това мафиотите да бъдат притеснени.
Защо другите страни не влизат?
В Румъния дефицитът е близо 9%, не 3%. И да иска Румъния няма как да влезе в Еврозоната. Другите европейски държави като Полша, Унгария и Чехия също не изпълняват критериите. А за Дания и Швеция вече написах, и двете са провели законни референдуми: едната преди да подпише Маастрихтския договор, другата преди да влезе в чакалнята. Така че, който ги дава за пример, обикновено забравя да каже, че те просто не изпълняват критериите.
Тук е важно да се каже, дали си готов за Еврозоната не зависи от това дали си богат като Германия, а дали икономиката на България и държавите от Еврозоната се движат заедно като цикли. Това до голяма степен зависи от търговията – българската търговия е над 60% със страните от Европейския съюз и затова икономиките ни са свързани или със сложната дума – имат конвергенция помежду им. Затова е ужасно глупава идея да бъдем свързани с американския долар например, защото икономиките не са ни свързани, след като търговията с тях ни е по-малко от 5%.
Разобличаване на митовете за еврото:
Мит 1: “Ще вземат спестяванията на българите”
Реалността: Това е абсолютно невярно. Никой няма да взема спестяванията на българските граждани. БНБ ще може да ви обмени левовете в евро дори след 50 години – безплатно и без краен срок. Банките автоматично ще превалутират сметките без такси.
Мит 2: “Ще си дадем резервите на БНБ”
Реалността: Ще инвестираме само 900 милиона евро в капитала на ЕЦБ. Другите резерви си остават в контрола на БНБ.
Мит 3: “Ще плащаме дългове на други държави”
Реалността: Няма такъв механизъм в правилата на Еврозоната. Всяка държава има самостоятелни задължения и собствен кредитен рейтинг. Ако беше вярно, всички държави в Еврозоната щяха да имат един и същ кредитен рейтинг.
Мит 4: “Ще има голяма инфлация”
Реалността: Статистиката показва ефект между 0.1% и 0.4% на годишна база. В Хърватия (2023 г.) ефектът е изчислен официално на 0.3%. Реално голямата инфлация ни се е случила, когато наистина сме имали суверенна валута: от 1990 до 1999 акумулираната инфлация е над 200,000%!!!
Мит 5: “Губим суверенитет”
Реалността: Това е обратното на истината. Сега сме във валутен борд – колониален механизъм, при който само слушаме без право на глас. В Еврозоната придобиваме споделен суверенитет.
Мит 6: “ЕЦБ е губеща банка и ще ни струва пари”
Реалността: ЕЦБ е била през годините на големи печалби, само в последните 2 години е на загуба, защото трябваше да вдигне лихвения процент на депозитите, което направи така, че отделните национални централни банки да имат по-голям приход и някои да са на печалба. В последните две години БНБ е на печалба, но през предишни години е била на загуба – това реално няма значение, защото е само функция на управляването на активите.
Целта на ЕЦБ е да поддържа 2% инфлация, а не да прави печалби. Загубите на ЕЦБ ще се плащат от бъдещи приходи, а не от държавите членки на Еврозоната.
Мит 7: “Еврозоната е вече рискова, и затова е по-безопасно да сме извън нея”
Реалността: Това ако беше вярно, с влизането в Еврозоната би трябвало да ни падне кредитният рейтинг и лихвите да ни се качат. А реално ще стане точно обратното: лихвите падат и кредитният рейтинг се покачва, защото международните инвеститори имат по-голямо доверие в еврото отколкото в лева, и го показват като ни дават заеми с по-ниска лихва.
Мит 8: “Големите икономисти са против Еврозоната”
Реалността: Проф. Ханке, който е против еврото, не позна в няколко свои прогнози – например каза, че няма да успеем да влезем в критерия за инфлация, а реално в периода чануари 2024 – януари 2025 г. България изпълни и този критерии. От друга страна, има нобелови лауреати по икономика, които подкрепят еврото: Джон Наш подкрепя еврото като валута и прогнозира, че все повече валутни съюзи ще се формират в бъдеще, а все по-малко ще стават броят на държавите с национални валути. Според него единните валути са естествена еволюция на световната икономика и колкото си по-голям, толкова си по силен в глобалната конкуренция.
Дарон Аджемоглу казва, че Еврозоната е полезна за страните. Има авторитетни икономисти и в двете посоки – твърдението, че “всички големи икономисти” са против еврото, е просто невярно.
Ето сега и икономическите причини защо е по-добре да сме в Еврозоната:
1. Спестяване на разходи
•Спестяваме стотици милиони годишно от банкови такси за превалутиране
•Премахват се разходите за обмяна на валута при търговия и туризъм
2. По-ниски лихвени проценти
•Кредитният рейтинг на България ще се подобри
•По-евтини кредити за бизнеса и гражданите
•По-ниски лихви по новите ипотечни кредити
3. Повече инвестиции
•Премахваме валутния риск пред инвеститорите
•По-стабилна и предвидима среда за бизнеса
•Това води до повече работни места
4. Ръст в туризма
•Част от туристите избягват дестинации, където трябва да обменят валута
•В Хърватия се вижда осезаем ръст на туристите след приемането на еврото
5. По-стабилна икономика
•Защита от девалвации, каквито преживяхме през 90те
•ЕЦБ има по-силни защитни механизми от БНБ
•По-малък риск от повторение на фалита на КТБ, заради надзора на Европейската централна банка
6. Изсветляване на икономиката
•Затруднява операциите с големи суми в брой
•Проблем за мафиотите с милиони нелегални пари
•За нормалните хора няма проблем – до 10 000 лв. на ден без документи
7. По-силна позиция в Европа
•Получаваме глас при вземането на решения за паричната политика
•Вместо само да изпълняваме, участваме в решенията
•Споделен суверенитет вместо колониалния модел на валутния борд
8. Доказана ефективност
•Страните в Еврозоната са 36% по-богати от тези извън нея
•По-ниска инфлация в страните от Еврозоната
•По-стабилни икономически цикли
България в сърцето на Европа:
Приемането на еврото ще превърне България в нация, чиито национални символи ще бъдат носени в джобовете и портфейлите на всеки европеец от Лисабон до Хелзинки. Мадарският конник на хан Тервел от VIII век, великият духовник Иван Рилски от X век и бащата на българското възраждане Паисий Хилендарски ще се превърнат в ежедневна част от живота на стотици милиони европейци, които ще ги виждат всеки ден на монетите от 1 до 50 евроцента и 1 и 2 евро.
Това е възможност българската история, култура и наследство да се разпространят в Париж, Берлин, Амстердам, Рим и Мадрид – това прави България първопроходец в утвърждаването на славянската цивилизация в сърцето на обединена Европа.
Ще завърша с завета на Васил Левски “да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.”
Както и ще цитирам проф. Филип Панайотов за визията на Христо Ботев: “Европеизацията според Ботев не е просто модернизация на стопанската дейност и на всекидневния бит, макар това да е много важно, а радикално преобразование на българското общество според принципите на най-новата наука за свободата, т.е. на най-новите и най-прогресивните европейски идеи за обществено устройство.”
Сега очаквам истински аргументи. Без обиди, без общи приказки – само смислени аргументи, които да покажат сила, а не слабост и простотия. Можете ли?
