„Изправи се.БГ“ внесе Законопроект за колекторите

До г-жа Цвета Караянчева

Председател на 44 Народно събрание

До г-жа Даниела Дариткова

Председател на ПГ „ГЕРБ“, 44 НС

До г-жа Корнелия Нинова

Председател на ПГ „БСП – За България“, 44 НС

До г-н Мустафа Карадайъ

Председател на ПГ „Движение за

права и свободи“, 44 НС

До г-н Валентин Касабов

Председател на ПГ „Обединени патриоти“, 44 НС

До г-жа Гергана Стефанова

Председател на ПГ „Воля – българските родолюбци“, 44 НС

До г-н Бойко Борисов

Министър председател на

Република България

Писмо

От гражданска платформа „Изправи се.БГ“

Адрес: 1000, София, ул. Дякон Игнатий №4 ап. 7

Тел. 0988157354; e-mail: office@izpravise.bg

Уважаема г-жо Караянчева,

Уважаема г-жо Дариткова,

Уважаема г-жо Нинова,

Уважаеми г-н Карадайъ,

Уважаеми г-н Касабов,

Уважаеми г-жо Стефанова,

Уважаеми г-н Борисов,

Безконтролният тормоз от колекторските фирми засяга на практика всеки български гражданин. По данни на Асоциацията на колекторските агенции в България през 2018 г. те са събирали вземания от граждани по 1 221 227 случая за общо 1.418 млрд. лв., при среден размер на дълга от 1161 лв.

Същевременно дейността на събирачите на дългове от близо 30 години е без законов регламент, без правила, без контрол от никоя институция. Затова безнаказано колекторите заплашват и рекетират гражданите. Практика е да притесняват близки и роднини, възрастни хора или да компрометират гражданите на работните им места, пред колегите и началниците им.

Дори в рамките на извънредното положение през пролетта, когато стотици хиляди граждани останаха без работа и доходи, колекторските фирми продължиха необезпокоявано дейността си,  въпреки забраните да събират прехвърлени кредити и лизинги.  Причините за това са, че на практика никой не ги контролира и тяхната дейност остава в основата си извън обхвата на българското законодателство.

Този сектор трябва да бъде регламентиран, необходими са правила, които да озаптят събирачите на дългове и да защитят правата и
достойнството на българските граждани.

Предложените законови промени забраняват събиране на вземания от колектори, ако в потребителския договор няма изрично писмено съгласие на длъжника задължението му да се събира от колектор, както и същият да бъде посочен конкретно. С промените се забраняват и контактите на колектора с работодатели или близки и съседи на длъжника. Предвижда се ВиК-дружества, енергоразпределителни дружества, топлофикации и мобилни оператори да не могат да прехвърлят задълженията на хората към колектори. В текстовете се забранява на колекторите да начисляват всякакви други разноски при събирането на дълга, освен главницата и законната лихва. Недействително става прехвърлянето на дълг към втори, трети и следващ колектор.

Със законопроекта въвеждаме единен публичен регистър на дружествата за събиране на вземания и регламентиране на дейността им за първи път от 30 години насам. При системни нарушения на правилата за събиране на задължения колекторската фирма следва да бъде заличена от регистъра и по този начин да се забрани да осъществява дейност. Предлагаме и санкции – глоба за служители на колекторски фирми до 1500 лв., а за колекторски фирми 5% от оборота, но не по-малко от 5000 лв., за всеки отделен случай на нарушения.

Предложените законодателни промени целят да поставят правила и ограничения в работата на дружествата за събиране на вземания така че да гарантират прозрачна и добросъвестна работа, като се постига баланс между възможностите на кредиторите да търсят вземанията си по законен, регулиран начин и категорична защита на човешките права и достойнство на потребителите.

С уважение

адв. Мая Манолова

Председател на

гражданска платформа „Изправи се.БГ“

адв. Десислава Филипова

Председател на

Център за европейска интеграция на България

и за защита правата на човека

адв. Веска Волева

МОТИВИ

към

З А К О Н

за изменение и допълнение

на Закона за защита на потребителите

Преди пандемията от Ковид-19 българските граждани са заливани от друга „пандемия” – тази на колекторските фирми, упражняващи тормоз над обикновените хора. Дейността на събирачите на дългове от близо 30 години е без законов регламент, без правила, без контрол от никоя институция. Затова безнаказано колекторите заплашват и рекетират гражданите. Практика е да притесняват близки и роднини, възрастни хора или да компрометират гражданите на работните им места, пред колегите и началниците им.

По данни на Асоциацията на колекторските агенции в България през 2018 г. те са събирали вземания от граждани по 1 221 227 случая за общо 1.418 млрд. лв., при среден размер на дълга от 1161 лв.

На практика почти всяко българско домакинство е засегнато от тази дейност, което налага тя да бъде регулирана.

Дори в рамките на извънредното положение през пролетта, когато стотици хиляди граждани останаха без работа и доходи, колекторските фирми продължиха необезпокоявано дейността си,  въпреки забраните да събират прехвърлени кредити и лизинги.  Причините за това са, че на практика никой не ги контролира. За тях няма специален регламент, не работят по ясни законови правила, няма нарочен орган, който да упражнява контрол над тях.

В момента всяка фирма или физическо лице, дори осъждано за тежко престъпление, може да събира вземания от българските граждани. В някои случаи тези вземания са недължими, защото са с изтекла давност, вече са платени или произтичат от нищожни, неравноправни клаузи.

Настоящите законодателни предложения целят да прекратят безконтролния тормоз над гражданите от колекторските фирми като въведат строги и ясни правила, забраняващи натиска над гражданите, изсветляващи работата на колекторските фирми и постигащи реален баланс между търсене на задължения и запазване на човешките права и достойнство на потребителите.

Законът предвижда само дружества, вписани в специален единен регистър към министъра на икономиката, да могат да събират вземания от потребители. Контролът върху тях ще се извършва от Комисията за защита на потребителите, от министъра на икономиката, а когато се прехвърлят задължения по кредити – и от Българска народна банка.

Въвеждат се изисквания за регистрацията на дружествата за събиране на вземания – капитал от 500 000 лв. и сключена застраховка „професионална отговорност“.

Забранява се на отделни физически лица да събират задължения. Забранява се на осъждани лица да притежават, да ръководят или да са в трудови правоотношения с колекторски фирми.

При три последователни нарушения на правилата за събиране на вземания в рамките на половин година регистрацията на колекторската фирма се заличава.

Забранява се на дружествата за събиране на вземания да използват методи като тормоз, принуда, заплахи, обиди или физическо насилие, за да принуждават длъжниците да изплащат задълженията си. Забранява се на колекторите да притесняват гражданите на работните им места и в дома им, да ги дискредитират пред колегите и работодателя им, да поставят съобщения за дълга на обществени места. Когато търсят длъжника, ще имат право да го правят само писмено или по телефон, и то не по-често от интервал от 2 работни дни. Забранява се и звъненето през почивните дни и между 20:00 и 7:00 часа.

Ако потребителят смята, че не е длъжник, ще може да прекрати извънсъдебното събиране от колекторската фирма, като оспори задължението си чрез електронен формуляр на интернет страницата на дружеството за събиране на вземания.

Всеки потребител ще може да предявява срещу новия кредитор всички възражения, с които е разполагал към първоначалния кредитор.

Забранява се  прехвърляне на вземане на втори, трети и следващ колектор.

По силата на предложените разпоредби задълженията за обществени услуги като сметки за ток, парно, вода, телефон няма да могат да бъдат прехвърляни за събиране от колекторски фирми.

Законодателните предложения предвиждат прехвърляне на вземане да може да се извършва само при изрично писмено съгласие на потребителя в договора, с посочване на конкретно дружество за събиране на вземания, вписано в единния регистър.

Първоначалният кредитор е длъжен да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането му на дружество за събиране на вземания. Уведомлението трябва да съдържа данни за размера на вземането, неговото основание, кога е настъпила изискуемостта, какви суми са изплатени до момента и коя е колекторската фирма.

Уведомяването ще се извършва по образец, който съдържа информация за последиците от давността, наличието на неравноправни клаузи и възможностите за съдебна защита. Така потребителят ще бъде информиран за правата си и възможностите да оспори задължението.

Първоначалният кредитор ще е длъжен да даде възможност на длъжника доброволно да изпълни задължението, като посочи срок, банкова сметка или друг начин за плащане. В много от случаите се прехвърлят неголеми вземания, които потребителят би платил, без да се стига до прехвърлянето им на дружество за събиране на вземания.

Забранява се на колектори да начисляват върху главницата всякакви други разноски освен законната лихва. Допълнителни такси, записани услуги и други оскъпявания не следва да натоварват длъжника.

С предложените законови изменения се въвеждат правила и за управлението и обслужването на вземания, когато те не са директно прехвърлени, а колекторската фирма събира дълга от името на първоначалния кредитор. Фирмите, управляващи дългове, също трябва да отговарят на определени изисквания и да са вписани в единния регистър на дружествата за събиране на вземания. За тях важат същите правила за начина, по който могат да търсят длъжника, както и забраните да притесняват негови близки, колеги, да поставят информация за дълга на обществени места и по местоработата му, да му звънят късно вечер или през почивните дни.

Колекторска фирма, която системно нарушава правилата, ще бъде заличавана от регистъра, като с това осъществяването на дейност по събиране на вземания ще бъде прекратена.

За нарушения, извършени от служители на колекторски фирми при събиране на вземания се предвижда глоба в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение санкциите са двойни.

За нарушения извършени от дружества за събиране на вземания санкциите са 5% от оборота, но не по-малко от 5000 лв. за всеки отделен случай.

Предложените законодателни промени целят да поставят правила и ограничения в работата на дружествата за събиране на вземания така че да гарантират прозрачна и добросъвестна работа, като се постига баланс между възможностите на кредиторите да търсят вземанията си по законен, регулиран начин и категорична защита на човешките права и достойнство на потребителите.

проект

З А К О Н

за изменение и допълнение

на Закона за защита на потребителите

(обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г., бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г., бр. 17, 45 и 100 от 2019 г., бр. 13 от 2020 г.)

§1. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения:

  1. Създава се нова т. 20:

„20. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли вземанията си на трето лице;

  1. Досегашната т.20 става т.21.

§2. Създава се глава шеста „а“ ПРЕХВЪРЛЯНЕ И СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ПО ПОТРЕБИТЕЛСКИ ДОГОВОРИ с чл. 148б-148н:

„Глава шеста „а“

ПРЕХВЪРЛЯНЕ И СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ПО ПОТРЕБИТЕЛСКИ ДОГОВОРИ

Раздел I

Прехвърляне на вземания по потребителски договори

Чл. 148б.  Кредитор може да прехвърли вземането си по договор с потребител само на лице, вписано в единния публичен регистър на дружествата за събиране на вземания по чл. 29в от Закона за дейностите по предоставяне на услуги и в регистъра по чл. 3а от Закона за кредитните институции в случаите на придобиване на вземания по кредити или други финансови инструменти.

Чл. 148в. (1) Прехвърляне на вземане, произтичащо от договор с потребител, може да бъде извършено от кредитора на трето лице само при изрично съгласие на потребителя, изразено писмено в потребителския договор или негови изменения.

(2) Потребителския договор, съответно неговите изменения, съдържа данните на лицето по чл. 148б, за което потребителят е дал съгласие по ал. 1.

Чл. 148г. (1) За извършеното прехвърляне на вземанията първоначалният кредитор уведомява потребителя. В уведомлението кредиторът посочва размера на вземането, неговото основание, датата, на която е настъпила изискуемостта му, погасените до момента суми / главница, лихва и други/, както и лицето, на което е прехвърлено вземането. Уведомлението за прехвърляне на вземане се извършва чрез стандартен формуляр по приложение №8 към чл. 148г, който съдържа и информация за последиците на давността, неравноправни клаузи и възможностите за съдебна защита.

(2) В уведомлението кредиторът посочва срок за доброволно изпълнение на потребителя. Кредиторът посочва банкова сметка, по която може да се плати задължението или посочва друг подходящ начин за плащане. Ако потребителят упражни правото си по изречение първо, сключеният договор за прехвърляне на вземането между кредитора и третото лице не произвежда действие спрямо потребителя.

Чл. 148д. (1) Нищожно е прехвърлянето на вземане на лице, което не е вписано в регистрите по чл. 148б, за което потребителят не е дал съгласието си по реда на чл. 148в. Нищожно е и прехвърляне на вземане при съгласие на потребителя за прехвърляне, изразено в общите условия или в други принадлежности към договора, както и при уведомление за прехвърлянето, извършено от новия кредитор, включително като пълномощник на първоначалния кредитор.

(2) Прехвърлянето на следващи кредитори е недействително.

Чл. 148е. Първоначалният кредитор е длъжен при писмено искане от потребителя да му предаде изпълнителното основание и всички документи, които установяват и са във връзка с вземането.

Чл. 148ж. (1) Когато кредиторът прехвърли вземанията си по договора за потребителски кредит на трето лице, потребителят има право да направи спрямо това трето лице всички възражения, които има към първоначалния кредитор, включително възраженията за прихващане.

(2) Недействителна е всяка клауза от потребителския договор, която изключва или ограничава правото на потребителя по ал. 1.

Чл. 148з. Общите условия на договори за доставка на обществени услуги с потребители съдържат забрана за прехвърляне на вземанията на доставчиците на обществени услуги на трети лица.

Раздел II

Събиране на вземания по потребителски договори

Чл. 148и. (1) При събиране на вземане, произтичащо от потребителски договор, което е прехвърлено на трето лице, новият кредитор е длъжен да постъпва добросъвестно с потребителя и да зачита правото му на чест и достойнство и на личен живот.

(2) Новият кредитор има право да предявява извънсъдебно претенциите си единствено чрез осъществяване на телефонни повиквания или отправяне на искания в писмена и електронна форма, адресирани лично до длъжника.

(3) Новият кредитор води и поддържа регистър на цялата кореспонденция с длъжника за период от най-малко 5 години, считано от сключване на договора за прехвърляне на вземанията.

(4) Забраняват се действия и практики по събиране на вземането чрез използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или на заплаха или на обида – чрез думи или действия или нарушаващи добрите нрави включително:

  1. осъществяване на телефонни повиквания в периода от 20:00 до 7:00 часа, както и в почивни и празнични дни;
  2. осъществяване на телефонни обаждания в интервал по-кратък от 2 работни дни;
  3. осъществяване на контакт във връзка или по повод на вземането с лица, срещу които то не е прехвърлено;
  4. осъществяване на действия по събирането на работното място на длъжника;
  5. поставянето на уведомления и информация за дълга на потребителя под всякаква форма на обществени места;
  6. осъществяване на други подобни действия и практики.

Чл. 148й. Новият кредитор има право само на лихва за времето на забавата за изпълнение на прехвърлените вземания. Обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Чл. 148к. (1) Лицето по чл. 148б се задължава да изготви вътрешни правила за доброволно уреждане на възникналите спорове. Правилата се одобряват от Комисия за защита на потребителите и се публикуват на интернет страницата на дружеството, която съдържа формуляр за електронно подаване на оспорване на задължението.

(2) След подаване на оспорване от потребителя, лицето по чл. 148б е длъжно да прекрати действията по извънсъдебно събиране на вземането в оспорената му част, включително в случаите, когато не приема оспорването.

Раздел III

Управление и обслужване на вземания

Чл. 148л. (1) Управлението и обслужването на вземания се извършва от лице, вписано в единния регистър по чл. 29в от Закона за дейностите по предоставяне на услуги въз основа на писмен договор с кредитор.

(2) Договорът по ал. 1 включва:

  1. подробно описание на дейностите по управление и обслужване на вземанията, които се извършват от лицето, управляващо и обслужващо вземанията;
  2. размера на възнаграждение на лицето, управляващо и обслужващо вземанията, или начина, по който то се изчислява;
  3. до каква степен лицето, управляващо и обслужващо вземанията, може да представлява кредитора в отношенията му с длъжника;
  4. ангажимент на страните да спазват законодателството на Република България, приложимо по отношение на събиране на вземания, включително по отношение на защитата на потребителите.

Чл. 148м. Лицето, управляващо и обслужващо вземания, води и поддържа регистър на следната документация за период от най-малко 5 години, считано от датата на посочения в чл. 148л договор:

а) цялата кореспонденция с кредитора и с длъжника;

б) всички указания, получени от кредитора във връзка с всеки договор, от който произтича вземането, което то управлява и обслужва от името на кредитора.

Чл. 148н. Правилата на чл. 148б, чл. 148е и чл. 148и намират съответно приложение към управлението и обслужването на вземания.

§3. В чл. 165 ал. 3 се създава точка 6:

„6. осъществява контрол за съответствие с изискванията на глава шест „а“ на този закон.“

§4. Създават се чл. 222б и чл. 222в:

Чл. 222б. За нарушение на разпоредбите на чл. 148б – 148г, чл. 148е, чл. 148з и чл. 148к ал. 1 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 1500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 3000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.

Чл. 222в. За нарушение на разпоредбите на чл. 148и, чл. 148к ал. 2 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер на 5 на сто от общия оборот за предходната финансова година, но не по-малко 5 000 лв. за всеки отделен случай.

§5. Създава се чл. 232а:

Чл. 232а. (1) В случаите на системно нарушаване на разпоредбите на глава шеста „а“ контролният орган уведомява органа, вписал дружеството в единния регистър по чл. 29в от Закона за дейностите по предоставяне на услуги за извършените нарушения, санкционирани с влезли в сила наказателни постановления.

(2) Органът по чл. 29в, ал. 2 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги заличава дружеството от единния регистър на дружествата за събиране на вземания по чл. 29в, ал. 1.

§6. В §13 от допълнителните разпоредби се създават точки 47 и 48:

„47. „обществени услуги“ са образователна, здравна, социална, водоснабдителна, канализационна, топлоснабдителна, електроснабдителна, пощенска и телекомуникационна за задоволяване на обществени потребности;

  1. „системни нарушения“ са три или повече последователни нарушения по този закон, по Закона за дейностите по предоставяне на услуги, Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните институции и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, извършени от дружество за събиране на вземания, от наетите от тях физически лица за осъществяване на дейността, както и от лицата, които участват в управителните и контролните им органи, установени с акт на компетентен орган в рамките на шест месеца.“

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§7. В Закона за дейностите по предоставяне на услуги (обн., ДВ, бр. 15 от 2010 г.; изм., бр. 83 от 2013 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 21 от 2018 г., бр. 17 и 24 от 2019 г., бр. 34, 45 и 101 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:

  1. В глава пета „ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА УСЛУГИ“ се създава раздел V „Прехвърляне и събиране на вземания“ с чл.29в и 29г:

„Раздел V

Прехвърляне и събиране на вземания

Чл.29в.(1) Прехвърляне и събиране на вземания се извършва само от дружества за събиране на вземания – юридически лица, вписани в единен регистър.

(2) Регистърът по ал.1 се води и поддържа от министерството на икономиката по образец, утвърден от министърът на икономиката. Регистърът е публичен, поддържа се в електронен вид и се публикува на интернет страницата на министерството.

(3) За вписване в регистъра по ал.1 дружествата трябва да имат седалище и адрес на управление в Република България или друга държава членка на Европейския съюз; да са вписани в търговския регистър или аналогичен регистър и в предмета им на дейност да е вписано предоставяне на услуги по управление, обслужване или събиране на вземания; да имат минимален внесен паричен капитал не по-малко от 500 000 лв. и сключена застраховка „Професионална отговорност“.

(4) За вписване в регистъра дружествата за събиране на вземания представят доказателства, че наетите от тях физически лица за осъществяване на дейността, както и лицата, които участват в управителните и контролните им органи не са осъждани за престъпления от общ характер и не са обект на наказателно преследване за престъпления против собствеността, престъпления против паричната и кредитната система и за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система съгласно Наказателния кодекс и срещу тях няма образувани изпълнителни производства за събиране на публични вземания в големи размери.

(5) Регистърът по ал. 1 се води от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на икономиката.

(6) При вписване в регистъра на лицата, които осъществяват дейност по предоставяне на услуги за управление и събиране на вземания, министърът на икономиката или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение по установен образец.

(7) Не се извършва вписване в регистъра по ал. 1, а извършеното вписване се заличава служебно в срок до 7 дни от настъпване на някое от следните обстоятелства:

  1. когато някой от представените документи, изисквани за вписването в регистъра, е признат за недействителен;
  2. когато някое от физическите лица, участващи в управителните и контролните им органи или наето лице е осъдено с влязла в сила присъда за престъпления по ал.4 или срещу него е образувано изпълнително производство за събиране на публични вземания в големи размери.
  3. по молба на представляващия регистрираното лице;
  4. при обявяване в ликвидация, в несъстоятелност, при заличаване на юридическото лице;
  5. при грубо или системно нарушение на Етичния кодекс за професионална етика и поведение;
  6. при системно нарушение на Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните институции и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.

(8) Служебното заличаване се извършва от длъжностното лице по ал. 6, което го отбелязва в регистъра по ал. 1.

(9) Министерският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за вписване в регистъра по ал. 1, както и изискванията към дейността на дружествата за събиране на вземания, предоставящи услуги за събиране на вземания.

(10) За вписването в регистъра по ал.1 се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл.29г (1) Дружествата по чл. 29в не могат да събират вземания по смисъла на чл. 162 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) Дружествата за събиране на вземания по този раздел могат да членуват в професионални организации на лицата, предоставящи такива услуги и приемат Етичен кодекс за професионална етика и поведение.

(3) В случаите, когато задълженото лице по този раздел е потребител, дружеството за събиране на вземания подлежи на контрол по реда на Закона за защита на потребителите.

(4) В случаите, когато вземането произтича от договор за кредит или за друг финансов инструмент, дружеството по чл. 29в подлежи на контрол и по реда на Закона за кредитните институции.“

  1. Създава се чл.41а:

„Чл.41а. (1) Лице, което извърши нарушение по чл. 29в или чл.29г, ал.1, се налага глоба на физически лица в размер от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция на юридически лица в размер на 5000 до 10 000 лв., освен ако деянието съставлява престъпление.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в двоен размер.“

  1. Член 42, ал.3 се изменя така:

„Чл.42(3) Актовете за констатираните нарушения по чл. 41 и чл.41а се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Комисията за защита на потребителите, съответно от министъра на икономиката, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите, съответно от министърът на икономиката или от оправомощени от тях длъжностни лица.“

  1. В допълнителните разпоредби в §1 се създават т. 32 и 33:

„32. „дружествата за събиране на вземания“ са: юридически лица, включително финансови институции, които извършват дейност по чл.2, ал.2, т.12 от Закона за кредитните институции, които придобиват, изкупуват, управляват, обслужват и събират вземания от физически и юридически лица, с изключение на публични вземания“

  1. „системни нарушения“ са три или повече последователни нарушения по този закон, по Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните институции и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, извършени от дружество за събиране на вземания, от наетите от тях физически лица за осъществяване на дейността, както и от лицата, които участват в управителните и контролните им органи, установени с акт на компетентен орган в рамките на шест месеца.“

§8. В  Закона за потребителския кредит (обн., ДВ., бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 58 от 2010 г., бр. 91 от 2012 г., бр. 30 от 2013 г., бр. 35 и 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 20 и 51 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.) в чл.26 се създава ал.5:

„(5) Когато кредиторът е кредитна или финансова институция,  може да прехвърли вземането си при условията на ал.1-4 само на трето лице, което е регистрирано по чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции и чл.29в от Закона за дейностите по предоставяне на услуги.“

§9. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г. и бр. 11, 13, 14 и 18 от 2020 г.) в чл.3а, ал.1 думите „ако една или повече от тези дейности е съществена за него. Критериите за определяне на съществена дейност се определят с наредба на БНБ.“ се заличават.

§10. В закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (Обн. ДВ. бр.59 от 29 Юли 2016г., доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 6 Март 2018г., доп. ДВ. бр.51 от 19 Юни 2018г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г.) в чл. 44 се създава ал. 5.

„(5) Когато кредиторът е банкова или небанкова институция, която отпуска кредити, може да прехвърли вземането си при условията на ал.1 само на трето лице, което е регистрирано по чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции и чл.29в от Закона за дейностите по предоставяне на услуги.“

§11. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47, 74, 94 и 100 от 2019 г., бр. 28 и 44 от 2020 г.) се създава чл.227а:

Чл.227а.(1) Общите условия на договора с крайните потребители съдържат забрана за прехвърляне на вземанията на доставчиците на универсална услуга на трети лица.

(2) Установяването и събирането на вземанията на доставчиците на универсална услуга от крайни потребители се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.“

§11.Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на §2 чл. 148б, чл. 148д, ал.1, изречение първо, чл. 148з, чл. 148к, чл. 148л, ал. 1, чл. 148н, предложение първо, §4 чл. 222б за нарушения по чл. 148б, чл. 148з, чл. 148к ал. 1, чл. 222в за нарушения на разпоредбите на чл. 148к ал. 2, §5 чл. 232, §7, §8, §10, §11, които влизат в сила в двумесечен срок от обнародването му.

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

На проекта на закон за изменение и допълнение на

Закона за защита на потребителите

  1. Основания за законодателната инициатива

Целта на законопроекта е въвеждането на правила в работата на дружествата за събиране на вземания и защита правата и достойнството на потребителите.

Специфичните цели на законопроекта са:

–        Създаване на единен регистър на дружествата за събиране на вземания

–        Правила, на които да отговарят дружествата за събиране на вземания

–        Задължително писмено съгласие на длъжника за прехвърляне на вземането му на определен колектор, вписан в регистъра

–        Задължение на първоначалния кредитор за уведомяване на длъжника за цесията

–        Възможност за длъжника да плати задължението преди да бъде прехвърлено на дружество за събиране

–        Забрана за начисляване върху главницата на допълнителни разноски освен законната лихва

–        Забрана за прехвърляне на вземане на втори, трети и следващ колектор

–        Забрана за физически тормоз върху длъжника, забрана да бъде търсен на работното му място, забрана да бъде притесняван в почивни и празнични дни, както и между 20:00 и 7:00 часа

–        Правила за дружествата за управление и обслужване на задължения

–        Забрана на топлофикации, ЕРП-та, ВиК дружества, мобилни оператори да прехвърлят задълженията на свои клиенти на колектори

  1. Заинтересовани групи
  • Гражданите на Република България в качеството им на потребители на кредитни, финансови и обществени услуги
  • Дружества за събиране на вземания
  • Дружества за управление и обслужване на вземания
  • Министерство на икономиката
  • Комисия за защита на потребителите
  • Българска народна банка
  • Банки и други финансови институции
  • Дружества за предоставяне на обществени услуги
  • Фирми, извършващи услуги на потребителите
  1. Анализ на разходи и ползи

За прилагането на законопроекта не са необходими значителни финансови средства за държавния бюджет, освен за създаването и поддържането на единен публичен регистър на дружествата за събиране на вземанията

  1. Административна тежест и структурни промени

Предлаганите изменения не увеличават съществено административната тежест по отношение на дейностите по защита на потребителите.

Не се изисква извършването на промени по отношение на структурата или числеността на администрацията, освен за поддържане на единен публичен регистър на дружествата за събиране на вземания.

  1. Въздействие върху нормативната уредба

Предлаганият законопроект изисква изменения в подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за защита на потребителите, Закона за дейностите по предоставяне на услуги, Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните институции, Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, Закона за електронните съобщения

Pin It on Pinterest