Интервю на Кристалина Георгиева за La Stampa

1) На 26-ти февруари ще участвате в Първата среща на министрите на финансите и управителите на Централните банки на държавите от G20, чийто домакин ще бъде Италия. Кои са най-големите Ви тревоги в момента?

Позволете ми в самото начало да отправя пожелания за успех към Марио Драги и екипа, с който застава начело на правителството на Италия в етапа на излизане на страната от кризата. Бих желала да ги поздравя и по повод на председателството на G20, което Италия поема — то ще бъде от решаваща важност за посоката на възстановяване не само в Европа, но и извън нейните предели. Подходът „Всичко, което е необходимо“ започва да набира популярност в целия свят. 

И така трябва да бъде. Започваме да се изкачваме нагоре от дъното на най-тежката рецесия след Втората световна война. Неотдавна МВФ прогнозира ръст на световния БВП от 5.5 процента през тази година и 4.2 процента през 2022 г. — прогноза, която бележи началото на възстановяването на икономиките след отбелязания през 2020 г. спад от 3.5 процента. Но изкачването ще бъде дълго и несигурно. Голяма част от света е изправена пред предизвикателството на бавното разгръщане на процеса на ваксиниране, като паралелно с това се разпространяват нови мутации на вируса, а пропастта между перспективите за възстановяване на отделните страни заплашително нараства.

Това крие риск от по-бързо възстановяване на развитите икономики и някои от възникващите пазари за сметка на развиващите страни, при които изоставането ще продължи и през следващите години. Подобно развитие ще задълбочи не само човешката трагедия вследствие на пандемията, но и икономическото страдание на най-уязвимите нации. Паралелно с това нараства и неравенството в рамките на самите страни. Така че, най-голямата ми тревога е възможността Големият локдаун от 2020 г. да се видоизмени в Голямото разминаване през 2021 г. и след това.

2) Бихте ли споделили повече за Голямото разминаване? Какво можем да очакваме в Европа?

Преди кризата прогнозите на МВФ сочеха, че в периода 2020-2022 г. разликите между развитите икономики и 110-те страни с възникващи пазари и развиващите се страни ще намалеят. Според текущата ни прогноза, обаче, през този период сближаване на равнищата на доходи ще се наблюдава при едва 52 икономики, а в 58 ще изостават. Това се дължи основно на неравенството в достъпа до ваксини и огромните разлики в ресурсите, с които страните разполагат за борба с кризата.

Разминаването е риск и за Европейския съюз. Икономиките на държавите, считани за традиционни туристически дестинации отчетоха значително по-голямо свиване — с повече от 9 процента в Испания, Гърция и Италия — в сравнение с 6.4 процента в ЕС като цяло.

Анализите ни сочат, че към края на 2022 г. доходите на глава от населението в страните с възникващи пазари в Централна и Източна Европа ще бъдат с 3.8 процента по-ниски от тези, които прогнозирахме преди началото на кризата, спрямо понижение от само 1.3 процента в страните от ЕС с развити икономики. Това допълнително ще забави темпа на конвергенция, който е важен двигател на европейската интеграция от десетилетия.

Наблюдаваме и световна тенденция на ускорено нарастване на различията в рамките на отделните страни: младите хора, жените, работещите в неформалния сектор и нискоквалифицираните работници бяха засегнати в непропорционално висока степен от загубата на работни места. Прекъсването на образователния процес все още е проблем за милиони деца. Би било непростимо да допуснем те да се превърнат в „загубено поколение“.

3) Какви са препоръките Ви за политиката на държавите от G20? Какво очаквате да предприемат правителствата в настоящата ситуация и кога ще настъпи моментът за предприемане на мерки за фискална консолидация, за да не бъдат допуснати бъдещи сътресения?

Първостепенният приоритет е преодоляването на здравната криза навсякъде по света. Тази година политиката за ваксиниране на населението е най-важната икономическата политика за всички страни. Докато не победим пандемията навсякъде, ще продължим да бъдем изложени на риск от нови мутации на вируса, които застрашават постигнатия напредък. Разширяването на капацитета за производство и доставка на ваксини също е от решаваща важност. Това се отнася и за осигуряването на допълнително финансиране за закупуването на необходимите дози и покриването на логистичните разходи, както и за своевременното преразпределение на излишните количества ваксини. Постигането на тази цел изисква много по-силно международно сътрудничество.

Второ, трябва решително да продължим борбата с икономическата криза. Воден от държавите от G20, светът предприе синхронизирани мерки без аналог, включително фискални действия на стойност от почти 14 трилиона щ.д. Правителствата трябва да надградят тези усилия чрез продължаване на фискалната подкрепа след внимателното й прецизиране и правилно насочване в зависимост от етапа на пандемията, състоянието на икономиките и пространството за политики, с което всяко правителство разполага. Не трябва да се бърза с оттеглянето на подкрепата на твърде ранен етап. Разбира се, фискалната устойчивост е важна за всички страни в средносрочен план и трябва да бъде съпроводена от поетапно и справедливо прилагане на необходимите мерки.

Трето, страните с ниски доходи ще имат нужда от значителна подкрепа като част от едно общо усилие: първата стъпка трябва да направят самите правителства, повишавайки събираемостта на приходите и ефективността на публичните разходи. Същевременно, международните усилия ще бъдат от решаващо значение за увеличаване на преференциалното финансиране в подкрепа на усилията на страните за справяне с дълговете, включително чрез облекчаване на дълговото бреме. 

4) Достатъчен ли е планът за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ или са необходими допълнителни стимули? 

Важно е да си даваме сметка за постигнатото до момента. Свидетели сме на извънредните по мащаб и обем мерки, които предприеха ЕЦБ и правителствата на държавите от ЕС, за да не допуснат пълен икономически срив. Помислете за солидната фискална подкрепа от над 3 трилиона евро, предоставена на домакинствата и компаниите, включително чрез схеми за запазване на заетостта, които подпомогнаха над 54 милиона работещи.

Помислете и за инициативата „Следващо поколение ЕС“, която е забележително постижение на мобилизирането на фондовете за постигането на обща цел. Правителствата могат да се възползват от инициативата за допълнително ускоряване на прехода към цифрова и зелена икономика. Ако опитът от прилагането й е положителен, тя може да се превърне в предшественик на постоянен фискален капацитет на централно ниво, който да допълва единната парична политика на ЕЦБ. Преди всичко, обаче, тя е прекрасен пример за необходимото сътрудничество за борба с кризата и полагане на основите на убедително и приобщаващо възстановяване.

Европа предостави огромна по своя мащаб и размер фискална подкрепа както на национално, така и на централно равнище. Правителствата трябва да поддържат тази подкрепа до момента, в който възстановяването стане необратимо, и да не се поддават на изкушението за преждевременно затягане на политиката. Забавянето на възстановяването, например поради проблеми, свързани с разгръщането на процеса на ваксиниране, ще наложи запазване на мерките за подкрепа за по-дълъг от очаквания период и ще повиши допълнително бюджетните разходи. За щастие, държавите продължават да прилагат голяма част от мерките за централизирана фискална подкрепа, като в бъдеще допълнителни средства ще бъдат налични и по линия на инициативата „Следващо поколение ЕС“. Освен това благоприятните финансови условия означават, че националните правителства разполагат с достатъчно фискално пространство за предоставяне на допълнителна подкрепа при възникване на необходимост, като стимул на възстановяване и свеждане до минимум на пораженията за европейските икономики в дългосрочен план.

5) Италия има ново правителство, което се оглавява от министър-председателя Драги, а според прогнозите в доклада на МВФ, озаглавен „Световната икономическа перспектива“, през 2021 г. БВП на страната ще се повиши с 3 процента. Позволете ми да цитирам Ваше изказване от ноември, според което „Италия е подложена на натиск и поради високото си ниво на държавен дълг. Това обаче се случва на фона на рекордно ниски лихвени нива и в момент, в който съществува възможност страните [в тази група] да променят траекторията си на растеж благодарение на стимулите за повишаване на растежа в рамките на икономики им. Нашият съвет към лицата, които вземат политически решения, е да се възползват от тази възможност за постигане на по-динамична и конкурентоспособна икономика“. Какво трябва да направи новото правителство на Италия, за да постигане на по-динамична и конкурентоспособна икономика? 

Изправено пред криза без аналог, италианското правителство предприе сериозни извънредни мерки, за да защити живота на хората и да подпомогне домакинствата и компаниите. Тези мерки доведоха до изключително силно съживяване на икономическата активност през лятото на миналата година. По-доброто адаптиране към ограничената мобилност по време на втората вълна от инфекции допринесе за по-нисък от очаквания спад в производството в края на 2020 г.

Въпреки по-добрата перспектива за италианската икономика, поддържането на прецизно насочена фискална подкрепа за компаниите продължава да бъде от първостепенна важност докато възстановяването не се затвърди. Междувременно публичният дълг като процент от БВП нарасна, поради предприетите фискални мерки в отговор на кризата и значителните загуби както в термините на производство, така и на бюджетни приходи. Това важи за повечето развити икономики в света, въпреки че нивата на публичен дълг в Италия бяха високи още преди страната да влезе в кризата. Следователно изключително важно е Италия да приеме и да следва реалистичен средносрочен фискален план, който да даде стабилна основа на стратегията за намаляване на дълга, и която да бъде допълнена от икономически реформи за повишаване на производителността и дългосрочния растеж и подобрят бюджетната ефективност. 

Подобна стъпка би била особено полезна за младите хора, които ще извлекат ползи от по-високите публични разходи за образование и подобряване на възможностите за трудова реализация. Освен това използването в пълна степен на възможностите, които предлага доходността на облигациите, която в момента е на исторически ниски нива, както и на средствата по линия на инициативата „Следващо поколение ЕС“ ще помогнат на Италия да трансформира своята икономика и да запълни съществуващите празноти в цифровата, зелената и социалната инфраструктура. 

6) Казахте, че „ЕЦБ води правилна политика, а именно да гарантира, че всички държави, включително Италия, Гърция, Испания и Португалия, имат капацитет за вземането на заеми при изключително достъпни условия“. Но също така споменахте, че „дълговете не изчезват, въпреки че са отпуснати при изключително ниски лихви и разходите за обслужването им също са изключително ниски“. Ако ЕЦБ отправи предложение за отписване на дългове, следва ли то да бъде сериозно обмислено? 

ЕЦБ своевременно предприе извънредни по своя мащаб и размер парични мерки в отговор на кризата. Лицата, които вземат политически решения, трябва да надградят тези усилия. Основната цел е да се съхрани препитанието на хората и да се гарантира оцеляването на принципно жизнеспособните компании. 

Що се отнася до отписването на дългове, фискалните ползи от подобно предложение, доколкото въобще съществуват, биха били ограничени, тъй като лихвите, които се плащат по заемите, обикновено се връщат в държавите—членки чрез дивидентите, които получават от централните банки. Подобна стъпка не би довела и до значително увеличение на нивата на публичен дълг в някои държави и ще бъде свързана със значителни правни, оперативни и политически предизвикателства, включително поставянето под съмнение на независимостта на централната банка. Поради тези съображения, не считаме, че отписването на държавни дългове от страна на ЕЦБ би било удачно действие, дори и да не нарушава закона.

7) Неотдавна казахте, че се нуждаем от „ускорен преход към нова икономика на климата, която със сигурност ще принесе ползи под формата на нови работни места и нови възможности.“ По какъв начин трябва да се осъществи този преход и какви ще са ползите от него?

Непредприемането на действия за смекчаване на последиците от изменението на климата ще има сериозно негативно въздействие върху макроикономическата и финансовата стабилност, като оценките на щетите варират в широк диапазон от няколко до 25 процента от световния БВП до края на века. Тези щети биха били непропорционално големи в страните с топъл климат, много от които са от групата на държавите със средни и ниски доходи. 

Знаем, че след пандемията част от загубените работни места няма да бъдат възстановени. Това означава, че правителствата ще трябва да се съсредоточат върху инвестициите, които създават голям брой работни места и помагат на работещите да навлязат в сектори с висок темп на растеж. За щастие, когато говорим за смекчаване на последиците и адаптиране към изменението на климата, реализацията на голяма част от необходимите инвестиции изисква значителна по численост работна ръка. 

Така например анализът ни сочи, че насочването на инвестиции към изграждането на зелена инфраструктура може да повиши световния БВП с около 0.7 процента годишно в рамките на първите 15 години от възстановяването, създавайки милиони нови работни места. А дейности като възстановяването на изсечени гори, модернизирането и подобряването на енергийната ефективност на сградния фонд или изпълнението на мероприятия за възстановяването на земи с влошено качество могат частично да компенсират въздействието на пандемията. 

Паралелно с преориентирането на икономиките към дейности с нисък въглероден отпечатък, ще бъде важно да гарантираме „справедлив преход“ и да изградим механизми за адекватна социална закрила на неблагоприятно засегнатите групи. Тази подкрепа, включително чрез професионална преквалификация и финансова помощ за най-уязвимите домакинства, също може да подобри отношението на обществото към действията в областта на климата.  

8) Отдавна се застъпвате за ново разпределение на Специалните права на тираж на МВФ, тъй като това ще Ви позволи да насочите повече средства към справяне както със здравната, така и с икономическата криза и да ускорите прехода към цифрова и зелена икономика. Смятате ли, че тази реформа може да се осъществи сега след встъпването в длъжност на новата администрация в САЩ?

Много възникващи пазари и страни с ниски доходи са изправени пред болезнения избор едновременно да укрепват макроикономическата си стабилност, да се борят със здравната криза и да задоволяват основните нужди на населението си. Както вече споменах, задълбочаващите се уязвимости означават, че страните с ниски доходи ще се нуждаят от значителна подкрепа като част от общото усилие.

Една от възможностите, които разглеждаме, е ново разпределение на правата на специален тираж в подкрепа на дългосрочната необходимост от резерви в световен мащаб. Това може да повиши значително размера на ликвидните средства на пряко разположение на страните без да утежнява дълговото бреме. Би могло също така да увеличи капацитета на двустранните донори за предоставяне на нови преференциални заеми. Разпределението на специалните права на тираж изигра изключително положителна роля в преодоляването на световната финансова криза през 2009 г. и може да ни помогне и сега. Разбира се решението по този въпрос ще вземат държавите—членки на МВФ.

9) Трябва ли страните от G20 да удължат настоящия мораториум върху обслужването на официалния дълг от а най-бедните държави, който изтича в края на юни? 

Инициативата на страните от G20 за временно преустановяване на обслужването на дългове бързо освободи жизненоважни ресурси. А с новата Обща рамка можем да отидем още по-далеч: улесняване на навременното и организирано преструктуриране на дълговете на държавите, които отговарят на условията за допустимост, с участието на широк кръг кредитори, включително от частния сектор. 

Тези преструктурирания следва във всеки отделен случай да включват актуализация на профила на обслужване на дълга на всяка държава, която се нуждае от финансиране в значителен размер, както и опростяване на дългове в по-голям размер при неустойчиви нива на дълг. Общата рамка следва да бъде приведена в действие без забавяне от всички кредитори — официални и частни — веднага след като бъдат отправени първите молби.

От своя страна, МВФ до момента е облекчил дълговете на 29 от най-бедните държави—членки на Фонда, като същевременно е предоставил финансова подкрепа без аналог в размер на 105 милиарда щ.д на 85 държави. Ще продължим да оказваме подкрепа на всички наши 190 държави—членки и през 2021 г. и в по-далечно бъдеще.

Pin It on Pinterest