Илхан Кючюк: Налагането на вето на Северна Македония е вето и за Албания

– Г-н Кючюк, вие сте докладчик на ЕП за Северна Македония, как виждате ситуацията в момента и процеса на присъединяване на страната към ЕС ? Има ли напредък в преговорите?

– Република Северна Македония е изпълнила всички условия за започване на преговори. Преди няколко месеца се проведоха парламентарни избори, които от всички наблюдатели бяха определени като свободни, честни и демократични. Страната постигна значителен напредък в административната реформа, беше приет закон за антидискриминация. Предстои да бъдат направени важни реформи в правосъдната система и да продължи борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Оценявам доклада на ЕК за напредък на Северна Македония като реалистичен. Предстои изготвянето на доклад на ЕП, в който всички тенденции ще бъдат отразени.

– На 17 ноември се очаква среща на външните министри в ЕС, където преговорната рамка трябва да бъде одобрена, какво очаквате от нея?

– По всяка вероятност рамката няма да бъде одобрена. България вече изрази своята позиция. До каква степен ще успее да я обясни, е друг въпрос. Изобщо обяснима ли е тя в рамките на няколко дни, е съвсем друга тема.

– Условията, които България поставя, имат ли основания, или трябва да направим компромис за езика и малцинствените претенции?

– Тук не става въпрос да правим компромис или да „жертваме“ историята или езика си. В тази връзка е важно да бъдат направени две уточнения. Първото – аналогията с договора от Преспа не е много подходяща. Договорът на Северна Македония с Гърция целеше да сложи разделителна линия на съществуващия спор между двете страни, което в някаква степен е по-лесен въпрос. И това поставя края на разговора. Докато нашият договор от 2017 г. поставя началото. Основната формулировка в него е думата „обща“ и с това се слага началото на един процес, който цели да покаже общото ни минало, което да бъде основание за общото ни бъдеще в рамките на ЕС. Тук отношенията са доста по-сложни и затова не трябва да се гледа на нашите отношения като на еднократен акт.

Второ – медийната среда в Северна Македония е много ясно поляризирана. От една страна, са медиите, които поддържат официалната позиция на Скопие и в тях няма негативни новини спрямо България. И от друга страна, са медиите на македонското ВМРО, откъдето идва очернящата кампания. Доста често сме били свидетели на националистическо шоу и от двете ВМРО-та.

– Подписването на анекс към договора за приятелство със Северна Македония, както настоява България, ще реши ли проблемите помежду ни?

– Трябва да се върне доверието към договора от 2017 г. Ако има неразбиране на някои части от договора или се налага по-голяма прецизност, може да се прибегне до допълнителни обяснения. Включително и да се изработи пътна карта по изпълнението му. Такива практики и възможности съществуват в международните отношения.

– Освен България очаквате ли други страни да бъдат против преговорната рамка, която ще се разглежда на 17-и?

– До този момент не ми е известно да има други страни. Трябва да се знае и още нещо – налагането на вето на Северна Македония съответно е наложено вето и за Албания, защото двете страни са под едно и също заключение на съвета.

– На срещата на върха от Берлинския процес немският канцлер Ангела Меркел се обърна към Борисов и Заев с думите: „Трябва да се разбирате за доброто на региона“. Как разчитате това – като опит за помощ или опит за натиск от външна страна?

– Германското председателство положи огромни усилия за провеждането на първата междуправителствена конференция. През цялото време си личеше и личният ангажимент на г-жа Меркел. Отношенията между България и Северна Македония трябва да бъдат за пример на целия регион. Лично аз очаквах много по-силен български почерк от заседанието на Берлинския процес.

– Всъщност доколко България успя да убеди останалите страни в ЕС, че нашите притеснения и искания спрямо Северна Македония са основателни?

– На кого успяхме да обясним нашата позиция? Разпространи ли българското правителство писмено своята позиция? Направи ли го българската дипломация? Kолко чуждоезични медии писаха за позицията? Или говорим на себе си през нашия телевизор.

– Предстои Национална конференция на Младежкото ДПС, която за първи път ще бъде изцяло онлайн. Как точно ще стане това, предвид, че делегатите са над 300? И репетиция ли е това за конференцията на партията?

– Въпреки глобалната затвореност ние оставаме отворени към света, защото съпричастността и отговорността са нашето ДНК. Защото сме доказвали, че сме не само част от съвременното българско общество, ние участваме активно в неговото съграждане. Заедността като представа за човешката близост сега се трансформира и в контакт с електронните устройства. Това, че сме в крак с времето – модерни и иновативни, не е достатъчно. Сега поемаме ангажимента да отправим поглед към бъдещето. Нещо повече – да пренесем бъдещето днес. Да си поставим най-амбициозните цели и най-високите стандарти, за да бъдем крачка пред другите. Тази така ценна крачка, която прави разликата. Това послание ще предадем посредством възможностите на социалните медии. Да, делегатите са ни 357, но хиляди ще бъдем заедно.

– Определихте ли вече дата за Националната конференция на ДПС?

– Решението на централното ръководство беше за 12 декември, но както виждате, живеем в много динамичен свят.

– ДПС винаги е било за машинното гласуване. Сега предстои ЦИК да обяви обществена поръчка за доставката на 9600 устройства. Смятате ли, че от комисията ще успеят да се справят с тази задача, предвид че до следващите избори има около 4-5 месеца?

– За съжаление държавата абдикира от задълженията си да организира изборите и прехвърли цялата отговорност на ЦИК, който орган досега имаше надзорни функции за спазването на изборното законодателство. С това правителството избяга от задълженията си да подготви и проведе честни избори и се застрахова от провал. Зa случващото се имаме готовност да уведомим нашите европейски партньори, както и всички органи на Eвропейската комисия, а същo и всички структури на Съвета на Европа.

в.“Монитор“

Pin It on Pinterest