ИЛХАН КЮЧЮК: МЕРКИТЕ У НАС СРЕЩУ COVID-19 СА АДЕКВАТНИ

Господин Кючюк, тъй като непрекъснато се говори за негативни сценарии от кризата с коронавируса, какви са положителните аспекти от тази криза за ЕС?

– Кризата с коронавируса COVID-19 в Европа и света възникна като криза на общественото здраве, която с всеки изминал ден прераства в сериозно икономическо предизвикателство. Ако през 2008, когато международната финансова система се срина, или през 2014 година към Европа се устреми голям миграционен поток, някои държави членки си мислиха, че могат да се справят сами и отричаха единния европейски подход, то днес за всички е ясно, че никоя държава не може да отговори сама на предизвикателство от подобен мащаб. Убеден съм, че ще излезем от тази криза по-единни и обединени в нашите ценности, защото като споделяме тежестта на това предизвикателство с чувство на солидарност, ще имаме шанс да успеем. Тази криза поставя и основния въпрос за посоката на съюза: напред към повече интеграция или стъпка назад към повече правомощия на националните държави.

– Не се ли оказа ЕС неподготвен за тази криза?

– И да, и не! Виждаме, че целият свят се оказа неподготвен да се изправи пред подобен „невидим враг“, както бе наречен вирусът от мнозина световни лидери. Въпреки напредналите технологии и прогреса, който светът отбеляза в cфeрата на медицината през изминалите 100 години, статистиките, които четем, са наистина стряскащи. От друга страна, прави силно впечатление, че Европа в голяма степен се е поучила от своите минали грешки и действа бързо и решително. Спомнете си колко месеци и дни бяха необходими на Европа, за да излезе с план за справяне с финансовата криза през 2008 г.? Сега Европейската комисия предприе действия и пое отговорността за разработването на общо предложение много по-бързо Преди броени дни например европейските финансови министри одобриха пакет за 500 млрд. евро. Сумата ще бъде отпусната веднага, а средствата трябва да ограничат въздействието на коронавируса върху икономиките в държавите членки. Очаква се след нея да бъде договорен и пакет за стимулиране на икономиките.

– На каква конкретно европейска подкрепа може да разчита България в тази криза?

– България като всяка държава членка ще има финансов портфейл за справяне с кризата. Европейската комисия одобри схема за гаранция от 255 милиона евро за подкрепа на малките и средните предприятия в България. За нас като държава с малка икономика, ориентирана в сс(зерата на услугите, е изключително важно да разполагаме с подобен инструмент, който да подпомогне на бизнеса в тази тежка ситуация. Схемата предвижда капиталът на Българската банка за развитие да бъде увеличен чрез държавно финансиране с 500 милиона лева (255 милиона евро). А банката да осигури публични гаранции за инвестиционни заеми и кредити за оборотен капитал за микро, малките и средните предприятия, засегнати от епидемията в страната. Разбира се, помощта далеч не се ограничава само в тези средства. По предварителен план България може да се възползва и от общата целева подкрепа за държавите членки.

– В цяла Европа се прилагат мерки срещу коронавируса. На фона на останалите как се справяме с проблема според вас?

– Дотук действията бяха своевременни и адекватни. Виждаме, че доста по-солидни и добре организирани здравни системи от нашата се задъхват. Кой би предположил, че държави като Италия, Испания, Франция и Великобритания ще понесат такива човешки загуби. Целият този процес е добре да се разглежда в рамките на две фази. Овладяване на пандемията в първата фаза и последващото прилагане на финансови мерки за бързо възстановяване на икономиката. Тепърва предстои да разберем как правителството ще успее да реализира тези мерки и финансовите стимули, които ЕС ще ни предостави. Едва тогава ще сме в състояние да направим прецизен анализ на ситуацията.

– Как си обяснявате широкото разпространение на вируса в Испания и Италия и по-добрите резултати на Германия в тази битка?

– Анализът, който мога да направя като страничен наблюдател, а не медицинско лице е чисто рационален. Още през средата на януари Германия започна да се подготвя за това, което идва. И ако тогава страната разполагаше с 28 000 интензивни легла, те днес са 50 000. Много активно се преработиха плановете за пандемията и това се случи в координация с министрите на здравеопазването на всички провинции. Германският модел на отговор на кризата се изгради върху подготовка, координация и доверие в институциите.

– Смятате ли, че бързите тестове ще ни помогнат. В България възникна широка дискусия затова?

– Ако има нещо хубаво в кризата, освен клишето, че кризата създава възможности, е, че тя изведе на преден план потенциала на нацията ни. Видя се, че той е огромен. Имам доверие на българските лекари и съм убеден, че могат да вземат най-правилните решения за всички нас. Това е специфична тема, която трябва да бъде експертно дискутирана на медицинско ниво. В деликатната ситуация, в която се намираме, смятам за изключително вредно хора без медицинска квалификация да дават становище за ползите и вредите от употребата на подобни средства.

– Има ли шанс да се преразгледа пакетът „Мобилност“ заради здравната криза в Европа?

– Пакетът бе гласуван в много неподходящ момент от Европейския съвет. В период, в който трябва да бъдем обединени, това гласуване допълнително ни разделя. Да не говорим, че за 3 години не беше направен цялостен икономически и социален анализ от неговото влияние. Това ни накара с колеги от българската делегация в ЕП да изпратим писмо до председателя на Европейския парламент Давид Сасоли, в което настояваме пакет „Мобилност“ да не бъде разглеждан по време на пандемията. Успеем ли, това ще спечели допълнително време, преди гласуването на доклада на второ четене, след което всеки със своите аргументи ще започне да работи отново по досието. Транспортният сектор търпи офомни загуби и ЕК трябва да помисли за специален финансов инструмент, който да бъде задействан възможно най-бързо.

– Какво означава за региона членството на Северна Македония в НАТО? Вие бяхте постоянен докладчик в Европарламента по темата, предполагам този факт е удовлетворение за вас.

– Европейският просперитет и сигурност са тясно свързани с процеса на интеграция в НАТО. Постигането на мир, демокрация, зачитане на правата на човека и върховенството на закона на Западните Балкани е процес, който изисква последователна политика по отношение на разширяването към НАТО и ЕС. Хората не бива да забравят колко са крехки демокрациите на Западните Балкани и членството в НАТО на Северна Македония е още една стъпка към демократичното утвърждаване на региона и неговото пълното и дълготрайно помирение. Имаше и още една добра новина през месец март – Албания и Северна Македония получиха зелена светлина за началото на преговори с ЕС.

– Вие сте и председател на Младежкото ДПС, което се включи с подкрепа на гражданите в това извънредно положение. Какви инициативи предприемате?

– България и светът преминават през огромно изпитание. Етнос, религия, цвят на кожата или кой за кого е гласувал са само думи. Трудностите пред нас изискват отговорност, търпение и взаимопомощ. Да спазваме мерките, приети от Националния кризисен щаб е единствената възможност да се справим с кризата. В тази неравна битка всички сме равни. Осъзнаваме, че мисията на младите хора в тази ситуация е важна. С мисъл и отговорност живее всеки един член на Младежко ДПС от първия ден на извънредното положение. В това мога да ви уверя отговорно.

– ДПС започна вълната на благотворителност, как ще продължите по-нататък?

– Ние сме съпричастни с българския народ в тази трудна ситуация. Това е нашето разбиране. Времето изисква да покажем колко сме големи. Даренията на ДПС са както колективни, така и индивидуални. Народният представител от ДПС Делян Пеевски даде личен пример за това какво е да си отговорен пред обществото. Всяка помощ в такъв труден момент за нацията е важна. Пътят на обединението минава през точно такива нелеки предизвикателства!

(в.“Телеграф“; 16.04.2020г.)

Pin It on Pinterest