Георги Пирински: Преди Борисов-ГЕРБ започна 30 годишното явление „тук е така“

Георги Пирински, председател на 40 НС, главен редактор на сп. „Ново време“ , председател на фондация „Солидарно общество“, в „Беновска пита“ във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 25-ти септември 2021 г., заяви позиции по следните теми:

Каква трансформация трябва да изживее БСП?

    „Излязохте с една статия в брой 7 и 8 на вашето списание „Ново време“ с водеща тема за преучредяване на БСП и на левицата, това не е ли нещо много страшно?“, попита водещата Илиана Беновска. Георги Пирински отговори, че според него се обръща твърде малко внимание на това какво ще се случи след изборите на 14-ти ноември и повечето анализатори застъпват тезата, че те ще повторят пропорциите на парламентарните сили от предишното народно събрание с една нова парламентарна сила. Той продължи, че партиите трябва да влязат в 47-то Народно събрание с променено съзнание, че нито една от тях не е носител на истината от последна инстанция и не трябва да допускат новият парламент да бъде трето действие от представлението, което сме гледали в предишните два. Пирински добави: „За да не изглежда, че бягам от Вашия въпрос, аз разглеждам тезата, че е необходимо и БСП много сериозно да прецени и преоцени и досегашното си поведение, и лицата, които изпраща, ако щете и лицата, с които се явява, за да може да стане не просто незаобиколим фактор в 47-ия парламент, а една парламентарна сила, която излъчва желание за по-друго, ще си позволя да кажа за ново начало, и то на парламентаризма. Защото забележете, г-жо Беновска, през последните седмици се появиха буквално цели теории, цели нови книги, които ни съобщават, че парламентаризмът е на последните си крака на изживяване, че той е безнадеждно компрометиран, защото, казват теоретиците, партиите всъщност стават непреодолима бариера за това избирателите да имат директно свои представители в парламента! Тоест народният представител не става вече представител на народа и на онези, които са го избрали, а на едни партии. В тези критики има и не малко истина и голяма част от тази истина е свързана с факта, че през изминалото десетилетие партиите вместо носители на много ясно демократично начало, и то така наречените системни партии, се превърнаха в лидерски партии. И това не е някаква невинна трансформация!“.

Основните предизвикателства, пред които е изправен следващият парламент.

     „Уважаеми г-н председател на 40-то Народно събрание, Вие бяхте и най-младият министър, бяхте и външен министър, нека да Ви помоля да се включим с днешния коментар на предаването, ние погледахме тези политици, за които говорим косвено, през очите на Йордан Радичков!“, продължи Беновска и пусна коментара от днешното предаване!“.

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Беновска: Те, политическите „ястреби“ и „врабчета“ – Радев, Борисов, Слави, Кирчо и Асенчо, Манолова, Христо Иванов – в „опит за летене“ на 14.11.21?

В очакване на парламентарните и президентските избори се зачетох в Йордан Радичков – два пъти номиниран за Нобелова награда, преведен на 37 езика, издаден в 50 държави. Няма го от 2004-та. Но думите му са живи. И видях съвременните политически герои.

Кандидатът за 2-ри път президент Румен Радев в „Суматоха“ и „Ние, врабчетата“: „Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.“ „Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!“ 

Лидерът на ГЕРБ и премиер 10 години Бойко Борисов в „Домашна тетрадка“: „Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят и взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът- проф. Анастас Герджиков. Бог да те благослови!“ 

Почетният председател на ДПС и пазителят на етническия мир Ахмед Доган:  „Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.“

Властелинът на шоуто и председател на ИТН Слави Трифонов: „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

Продължителите на Промяната Кирил Петков и Асен Василев: „Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!“

„Изправящата“ се и „идваща“ Мая Манолова: „За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си.

ДъБъ Христо Иванов в „Ние, врабчетата“: „По тоя повод Драги ми господине направи следната забележка: Ти, драги ми господине, трябва да знаеш, че всяка жаба си знае гьола и всеки колекционер, колекцията. Откъде-накъде си седнал да колекционираш влечуго, драги ми господине! Да си видял случайно някое влечуго да е седнало да колекционира врабчета? Не си видял и няма и да видиш, драги ми господине, защото влечугото гледа как да те изяде, а ти си седнал да ги колекционираш! Еее, драги ми господине, драги ми господине!“ 

А, аз, Илиана Беновска ще Ви напомня Пешеходеца от „Ние, врабчетата“: „Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста – мигар може да има нещо по-красиво от това!“

Те, политическите „ястреби“ и „врабчета“ – Радев, Борисов, Слави, Кирчо и Асенчо, Манолова, Христо Иванов – в „опит за летене“ на 14.11.21?

Аз съм Беновска. И питам.

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

   „Заради Вашето присъствие днес в предаването, заради уважението и заради желанието Ви да не се превръщате в преждевременен анализатор на бъдещата Корнелия Нинова пропуснахме Нинова в този коментар, но „сеем ли лъвове, жънем ли зайци“, какво очаквате Вие от тези парламентарни избори? Започнахме да говорим за 47-то Народно събрание, но все пак това са водещите политици поне на сцената в момента, дали са водещи наистина е друг въпрос?“, продължи Беновска. Георги Пирински отговори, че вместо да се вглеждаме в политиците, трябва да си отговорим на основния въпрос, който стои за решаване и на парламентарните, и на президентските избори. Той продължи: „В нашето общество се е наложило разбирането, че „тук нещата са така“. Преди дни един от водещите социолози го обясни картинно по следния начин – „да, много се краде, но се правят и магистрали“. Не може да има никакъв компромис, тук не може да е така. Точно това трябва да се разбере и натова се дължи популярността на онези нови участници в политическия живот, които не само казаха „така повече не може“, но и успяха да убедят по-голямата част от обществото, че действат, за да не бъде така!“.

    „Да, но само при правителството на Бойко Борисов ли се краде? Не ми се ще да го споменавам, но е факт, че при правителството на Сергей Станишев се сещам, че се раздадоха много горски земи и земи по крайбрежието и всичко това остана само обсъждано, но не и разследвано!“, отвърна Беновска. Събеседникът ѝ отговори: „Системата „тук е така“ е доста по-стара от управлението ГЕРБ-Борисов. Тя се наложи, проникна успешно през последните 30 години. Създаде се една паралелна система, в която немалка част от обществения ресурс изтича по странични канали. Система, в която няма правила, които се спазват от действаща държава. И днес виждате, че възниква въпроса има ли държава, способна да се справи с една или друга криза – констатира се, че няма държава. Е, как да има държава, когато в България така наречената сива икономика официално е 25%, неофициално може да ѝ сложите още 25%. Това означава, че половината доход не отива в онези, които са го създали, не отива в преразпределение, в действаща държава, а се отклонява към онези, които печелят от системата „тук е така“. И затова ми се струва, че дневният ред на следващия парламент трябва да бъде подреден по доста по-различен начин!“.

  „Кой ще бъде диригентът, който ще зададе новия морал, новата визия, кой е визионерът, който може да води?“, попита Беновска. Георги Пирински отговори, че партиите трябва да се вслушат в онова, което избирателите желаят. Избирателите казват, че така повече не може и точно това е било посланието на протеста през миналата година. Сега въпросът е как трябва да стане и тук един или друг визионер не може сам да свърши работата. Затова всички партии трябва да отидат със съзнанието, че „повече така не може“. Това е и смисълът на парламентаризма, резултатът от неговата дейност не може да зависи от една отделна личност или една отделна партия. Пирински обясни: „Тук е въпросът на постигане на съгласие, на съединение на интереси, това, което е и мотото на Народното събрание!“.

Участието на Пирински в VII ВНС и постигнатият консенсус за новата конституция.

   „Г-н Пирински, Вие бяхте председател на 40-то Народно събрание, не съм ретро мислеща, разбирам, че „времето лети далеко, ние го следим полека“, както се пее в една песен на Вълдобрев. Но ето, Вие отсъствате в момента от активната политика. Пишете, анализирате, но нямате поле за действие. Не Ви тегля да критикувате Нинова, но няма как да заобиколим тази територия, която тя узурпира!“, продължи Беновска. Георги Пирински отговори, че не иска да бяга от въпросите и даде примери от опита си в парламента. Той припомни, че VII ВНС е било заредено с големи противоречия, но е завършило със забележителен резултат – приемането с ¾ от гласовете на новата конституция, която и до днес е основният закон, по който живеем всички заедно. Този резултат е бил подготвен от кръглата маса и 11-те подписани споразумения.

    „И всичко беше анализирано по ред!“, припомни Беновска. Събеседникът ѝ отвърна: „Всичко, с едно изключение, което се забравя – икономическата реформа. Имаше проект на споразумение за икономическата реформа, който не беше докрай обсъден и приет. И тук вече се проявиха пристрастията на тогавашните политици. СДС казаха – комунистите не разбират от пазарна икономика, по-добре да не се занимават с пазарна икономика. Много хора в БСП казаха – тези реформи са десни реформи, ние няма защо да се занимаваме с тях. И двете позиции са еднакво порочни, защото предотвратиха основите на една истински социална пазарна икономика, която беше заложена в това споразумение!“.

    „Може ли да се включа, връщам разговора там, където казахте, че краденето не е започнало от Борисов. Помните ли и как го оценявате, че имаше желание сред по-младите политици да се извърши първо приватизацията и после реституцията. Но имаше едно силно политико-икономическо лоби, което наложи точно обратното – върнаха се всичките имоти, приватизацията остана на заден план и по този начин хората се лишиха от стартов капитал!“, припомни Беновска. Георги Пирински отговори, че в споразумението е било заложено да има равнопоставеност между държавната, кооперативната и частната собственост, тоест те да се утвърждават в новата пазарна среда като равнопоставени, а не като противостоящи. След това се е наложило мнението, че приватизацията трябва да бъде активизирана, защото няма достатъчен частен сектор. Накрая се е стигнало до приоритет на реституцията. Пирински заяви: „Това е илюстрация как политиката и тяснополитическите ретроградни икономически интереси изместиха реалната необходимост от баланс на видовете собственост с всички последици от това!“.

Кой ще спечели президентските избори? Трябва ли БСП твърдо да застане зад Румен Радев?

    „Не мога да отмина въпроса кой ще стане президент – Радев или Герджиков?“ Боян Биолчев разкритикува изявлението на Румен Радев за „тогата“ и за „полата“. На журналистически въпрос за кандидатурата на Анастас Герджиков Румен Радев отговори с едно изречение, неизвестно защо отнасящо се само до г-н Борисов – „Борисов преди 5 години се скри под полата на Цецка Цачева, сега се крие под университетска тога“. „Стори ми се малко неестествено  кандидатът за нов президентски мандат да успоредява като равнопоставени част от дамски тоалет с тогата на ректора на българската Алма Матер“ – каза бившият ректор проф. Боян Биолчев. Та кой ще стане според Вас президент, Радев или Герджиков, там ще бъде битката?“, попита Беновска. Георги Пирински отговори, че всички кандидат-президенти трябва ясно да отговорят на въпроса как разбират своята роля и какво трябва да направят. Той продължи: „Тук отново се връщам към системата „тук е така“. Съгласете се, че Румен Радев много категорично заяви, че той не приема философията „тук е така“! Напротив, той с цялата си решителност заяви, че всички тези системи, така дълбоко вкоренени във функционирането на държавни институции, на икономиката, трябва безусловно да бъдат изчиствани, да бъдат премахвани. Това е основният въпрос. И тук вече изниква следващият въпрос – онзи кандидат, който приема подкрепата на ГЕРБ, който приема подкрепата на досега управляващите, той неизбежно се ангажира със запазването на основните механизми и начин на политическо поведение и управление на ГЕРБ. Така че той приема ли, че „тук е така“, или напротив? Само предлагам да не се вторачваме в „тоги“, „поли“ и тем подобни атрибути, а да се замислим реално и сериозно кой от кандидатите какво се ангажира да направи!“.

     „БСП трябва ли да подкрепи Радев при положение, че там така и не се изясни етимологията на неговото издигане, дали БСП го е издигнала, дали инициативен комитет, начело с липсващия ни Стефан Данаилов, дали Леонид Решетников, дългата уж „маша“ на президента Путин го е посочил? Трябва ли БСП да подкрепи Радев, или трябва да покаже, че наистина е консенсусна партия и застава зад едно по-неутрално лице?“, попита Беновска. Георги Пирински отговори: „Как да реши БСП този въпрос? Като изясни за себе си иска ли да се докаже като политическа сила категорично против системата „тук е така“, категорично за изкореняване на всички тези, порочни практики е слаба дума, на тези механизми, мрежи, канали от които изтича. Тук наистина изпитанието е пред сегашното ръководство да отстрани наистина всяка сянка от съмнение – „ние заявяваме, че подкрепяме, ама подкрепяме с половин уста, защото всъщност не знам какво“. Това е отговорът ми на Вашия въпрос!“. Така завърши разговорът между Георги Пирински и Илиана Беновска в „Беновска пита“ във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 2-ри октомври 2021 г.  

Pin It on Pinterest