Деветнайсети февруари – денят за отговор

На обикновените хора им честваме рождената дата. На великите – деня, в който са поели към безсмъртието.

Малко са великите български синове, като Васил Левски, чийто образ всеки политик иска да окачи на стената в кабинета си. От които всички се вдъхновяват и от които всички се боят. Защото, да сложиш портрета на Дякона на стената като икона и да не работиш и да не живееш като почтен човек, това вече е чисто престъпление. Само за това душата ти ще отиде в ада. И раят небесен никога няма да свети за теб.

Вече 148 години той ни гледа от горе, гледа ни със сините си очи и сякаш иска да каже: „Бях беден, бях лишен от имот, но си дадох живота! Не стига ли!“ Или поне така великият Вазов ни го е завещал като стихотворен образ. За да го запомним вечно. Защото стиховете на Иван Вазов са като  печат на времето – не могат да бъдат изтрити от душата на народа.

Днес каквото и да се каже за Васил Левски, ще бъде малко. Затова, най-добре да помълчим. В този ден, в който той се е обрекъл на безсмъртие, а нас е оставил долу, на Земята, за да има кой да работи за България. За неговата България. А дали го правим така, както той ни завеща!

Деветнайсети  февруари  е денят, в който трябва да си зададем този въпрос.

Pin It on Pinterest