Депутатът Мария Цветкова и членове на ВМРО почетоха 143 години от освобождението на Ямбол

Народният представител Мария Цветкова и членове на ВМРО участваха в официалното честване на Община Ямбол по повод 143 години от освобождението на града от турско робство.

По традиция празникът се състоя пред паметната плоча на мястото, където са посрещнати руските войници от 23-и Донско-казашки полк. В тържествената церемония участва представителна военна част от авиобаза „Безмер“ от Гарнизон Ямбол, както и родолюбци от клуб „Традиция“. Участва също и Духовият оркестър при Народно читалище „Съгласие – 1862“ и др. Негово Високопреподобие архиерейският наместник архимандрит Димитрий и отец Жельо отслужиха благодарствен молебен.

На честването на 143 години от освобождението на Ямбол от ВМРО присъстваха:

  • Тодор Налбантов – председател на Областния комитет и кмет на с. Маломир,
  • Пейо Пеев  – заместник-председател на структурата и общински съветник в общ. Тунджа,
  • секретарят адв. Доника Панайотова – председател на женската организация в града,
  • Георги Бонев – член на местното ръководство,
  • Женя Стефанова – председател на младежката организация,
  • Емил Попов, Жана Борева и други членове на ВМРО.

Те поднесоха венец и цветя в памет на всички загинали и борили се за освобождението на Ямбол.

Депутатът от ВМРО в ПГ „Обединени патриоти“ Мария Цветкова, избрана от Ямбол, поздрави своите съграждани по повод паметната дата. Тя разказа за петте дни на ужаса в града преди Освобождението:

Честито освобождение на Ямбол от турско робство! 143 години по-късно трябва да помним делото на будните ямболски революционери и личности, допринесли за свободата на града ни и за националноосвободителното движение в България. Не бива да забравяме за тежките години на робството, както и „петте дни на ужаса“ за населението в Ямбол преди освобождението.

Цветкова припомни, че когато редовните турски части и башибозук започват своето отстъпление към Одрин, минавайки през Ямбол, извършват погром.

Нашият град е жестоко пострадал от техния гняв и отмъщение.

Ямбол е опожарен. Подпалени са двете църкви в Каргона, където е концентрирано българското население. Дюкяните на ямболските търговци са ограбени, издевателствата над нашите предци са жестоки. Да помним Бояджишкото клане от 1876 г., едно от най-масовите кланета над българския народ по време на турското робство. Днес скланяме глава пред паметта на жертвите, но и пред делото на храбрите революционери

Жельо войвода, Стефан Караджа, Георги Дражев  – един от ръководителите на Априлското въстание в ямболския край, пламенния патриот и бунтовник Ради Колесов, обичания народен учител Атанас Кожухаров, избран за кмет на Ямбол след освобождението.

Да не забравяме името на  будния ямболия Иван Параскевов, който не трае „турчин да бесней над бащино му огнище“. Противопоставя се на турските издевателства и е принуден да емигрира в Браила. С много труд се замогва и започва да подпомага революционното дело. В дома му често са нощували български революционни дейци, сред които и самият Раковски. Трябва да сме горди, че първообразът на българския национален трибагреник е ушит от неговата дъщеря Стиляна Параскевова. Тя го извезва в Браила по негово настояване.

Дълбок поклон и вечна слава на героите! Честит празник, ямболии, завърши Цветкова.

Pin It on Pinterest