Демократична България внесе в Народното събрание първите си законодателни инициативи

В първия ден на 45-ото Народно събрание Демократична България внесе първите си законодателни предложения.

Те са част от ангажимента, който коалицията пое преди парламентарния вот да работи за освобождаване на институциите и модернизация на България.

В деловодството на Народното събрание е представен проектът на обединението за промени в Конституцията на Република България. Законопроектът е подписан от всички 27 депутати от “Демократична България” и продължава събирането на необходимите за внасянето му поне 60 подписа. Проектът предвижда поставяне на главния прокурор под демократичната отчетност на Народното събрание и избор на нов главен прокурор на мястото на Иван Гешев, окончателно реформиране на Висшия съдебен съвет като орган на съдийско самоуправление с намалена квота на парламента, въвеждане на пряка конституционна жалба, създаване на конституционно основание за провеждането на лустрация. 

В деловодството е внесен и проектът за промени в Изборния кодекс. Пакетът от законопроекти, свързани с електронното управление, и инициативите за закриване на специализираните съдилища и прокуратури и преобразуване на антикорупционната комисия предстои да бъдат внесени по-късно.

Нова ЦИК и още промени в изборното законодателство

Централната избирателна комисия (ЦИК) да има статут на независим професионален орган, а мандатът на настоящата комисия да бъде прекратен – това предвиждат част от предложенията за промени в Изборния кодекс, внесени от “Демократична България”. Предвижда се отпадане на квотния принцип при формирането на ЦИК и намаляване на членовете ѝ на 9 души, сред които председател, двама заместник-председатели и секретар. Предложени са и решения, които да преодолеят случаите, при които ЦИК не може да вземе решение, защото не може да постигне изискуемото мнозинство. 

С проекта се предлага и въвеждане на гласуване по пощата. Предвижда се то да се провежда на всички избори, с изключение на местните, като бюлетините се изпращат чрез пощенски оператор или куриер. Самото пощенско гласуване ще се провежда в период от не по-малко от 14 и не повече от 25 дни, определен от ЦИК, и ще приключва пет дни преди деня на изборите. Предварителното гласуване по пощата ще улесни българите в чужбина, но също гражданите, чийто настоящ и постоянен адрес са в различни градове в страната, както и хората с увреждания, които често са затруднени да упражнят правото си на глас. Пощенското гласуване е решение и в условията на коронавирус, мотивират се вносителите. С проекта се предлага и връщане на ясен времеви хоризонт за изграждане на система за дистанционно електронно гласуване и провеждане на експериментални гласувания.

Отпадане на тавана от 35 секции за гласуване в страните извън Европейския съюз и възможност за обособяване на изборен район извън страната са други предложения на коалицията. В момента българите зад граница гласуват, но само за политическа сила, без да имат право на преференциален вот за кандидатска листа. “България е длъжна да предприеме всички мерки за пълноценно участие на българските граждани по света в политическия и обществен живот. Една от тези мерки е създаване на изборен район “Чужбина”, който да осигури  легитимни и пропорционални представители на тези общности  в Народното събрание”, се посочва в мотивите към законопроекта. По отношение на секциите в чужбина се дава възможност такива да се разкриват на местата, където на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели.

Сред поправките в изборното законодателство е и въвеждането на възможността за видеозаснемане и излъчване от броенето на бюлетините в секционните комисии след края на изборния ден. Предвижда се възможност за външен одит на машините за гласуване – преди закупуването на устройствата и преди всеки избори. Урежда се и възможността за събиране по електронен път на подписки за подкрепа на партии, коалиции и инициативни комитети.

Закриване на спецсъдилищата и преобразуване на комисията “Цацаров”

С промени в Закона за съдебната власт се предлага закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните им специализирани прокуратури.

“Специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не оправдаха заложените със създаването им през 2011 г. очаквания като в същото време поетапно се разширява тяхната компетентност без адекватна оценка на въздействието за изминалия период. Първоначално възложената им компетентност по дела за усложнена престъпна дейност по тежки престъпления, свързани с организираната престъпност беше разширена, включвайки и дела по корупционни състави по отношение на лица, заемащи висши публични длъжности и делата по съставите на престъпленията срещу републиката. Този подход целеше да компенсира липсата на достатъчно убедителни и последователни резултати, които да обосновават съществуването на органите на специализираното наказателно правосъдие”, мотивират се вносителите. Прехвърлянето на компетентността на неприключилите дела или досъдебни производства от специализираните съдлища или прокуратури на общите се урежда с проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. 

С промени в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество се предлага разделяне на КПКОНПИ на два нови органа – Комисия за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликт на интереси и Комисия за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество.

Вносителите посочват като основен дефицит на закона механичното съчетаване в рамките на една институционална структура на твърде различни по естеството си функции и дейности – административно-наказващи, установителни (проверка на несъответствия в имуществените декларации), оперативно-издирвателни (разузнавателни), аналитични и превантивни като се прилагат различни видове производства. “Институционалната и функционална логика предполагат правомощията за установяване на конфликт на интереси да бъдат съчетани с декларирането на имуществото и проверката на подадените декларации за имущество и интереси, а правомощията по отнемане на незаконно придобито имущество да бъдат отделени в самостоятелен орган”, изтъкват от “Демократична България”.

Въвеждат се нови понятия за „незаконно придобито имущество“ – имуществото, представляващо средство или облага от незаконни дейности; „незаконна дейност“ –  всяко умишлено действие или бездействие, което противоречи на изрична законова забрана от публичен характер; „средства за извършване незаконна дейност“ – имуществените права върху вещи и/или имоти, които са послужили за извършване на умишлена незаконна дейност, създаваща облага. Създават се гаранции за осъществяване на правото на защита на лицата, по отношение на които е започнало производство пред Комисията за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество. Предлага се и увеличаване на размера на сумата, считана за „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход, от 150 000 лв. на 250 000 лв. за целия проверяван период.

Държава без бумащина

“Демократична България” внесе и пакет от законодателни инициативи, свързани с въвеждането на електронно управление и намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. За целта се предлагат промени в редица закони.

Промени в АПК предвиждат административните органи да не могат да изискват полагане на печат върху документ на хартиен носител за удостоверяване на авторството. Достатъчно е информацията за авторство на документа да се удостоверява от саморъчния или електронен подпис върху него, като се въвежда изискване за посочване на имената и длъжността на издалия го. Законопроектът позволява официални фирмени документи, като например годишните финансови отчети, да бъдат представяни в машинно-четима форма, което към момента е невъзможно поради изискването за поставяне на печат. Не се въвежда ограничение за гражданите и бизнеса по своя инициатива да продължат да използват печати и се запазват символните печати (с герба на Република България, печати на висши учебни заведения върху дипломи, печати на общини и др.), печати, произтичащи от международно приета практика, например върху митнически документи или документи за пътуване, както и професионалните печати на нотариуси, архитекти  т.н.

Изменения в Закона за електронното управление предвиждат създаване на Централизирана система за управление на регистри (регистър като услуга), чрез която много от регистрите в държавата ще могат да се водят прозрачно и ефективно, без да се налага да бъдат изграждани от нулата. “Електронните регистри са сърцето на електронното управление – без тях гражданите трябва да разнасят удостоверения, а администрацията да съхранява документи в папки, което ограничава прозрачността, проследимостта и ефективността”, мотивират се от коалицията.  

Премахване на контролния талон към свидетелствата за управление на МПС се предлага з с поправки в Закона за движение по пътищата. От “Демократична България” посочват, че синият контролен талон е напълно излишен при наличието на централизиран регистър, достъпен в реално време от служителите на МВР, а с премахването му ще стане възможна електронизацията на процеса по заплащане на глоба при издаден акт. 

С промени в Закона за пътищата се предлагат мерки за по-добра защита на данните, записвани от камерите на Пътната агенция. Сред конкретните предложения са ограничаване на периода на съхранение на регистрационните номера, както и изискването те да се съхраняват в криптографски трансформиран вид (както се съхраняват пароли) за по-добра защита. Предвижда се и задължение за уведомяване на собственика на превозното средство, заснето с камерите на АПИ, че за него са искани данни, а в електронната система да остава следа за всяко влизане от длъжностно лице, включително и за основанията за него.

Поправки в Закона за автомобилните превози целят намаляване на административната тежест за таксиметровите услуги. Планира се олекотяване на регистрационния режим, отпадане на задължението таксиметровият шофьор да носи документи като удостоверения, а те да се проверяват по електронен път. Също електронно да се подават заявления, а данните за автомобила да се извличат от регистъра на КАТ. Предвижда се и допускане на измерване на изминатото от таксито разстояние, съответно отчитането пред НАП, с различни от таксиметровия апарат средства (например GPS + система, интегрирана с тази на НАП по примера на Естония), както и разграничаване на такситата, които може да се вземат на улицата от тези, които се поръчват единствено чрез диспечерска система.

Проектите за промяна на Конституцията и на Изборния кодекс вече са достъпни на сайта на Народното събрание. Останалите законодателни предложения, които “Демократична България” ще внесе по-късно, вижте на сайта на коалицията тук.

Pin It on Pinterest