Декларация на Явор Хайтов от името на ПГ на ДПС-ДПС по случай Деня на Европа
Краят на втората световна война и Денят на Европа са безспорно един от малкото останали поводи за обединение и еднозначна историческа оценка в общоевропейски и в световен мащаб.
Победата над един войнстващ тоталитарен режим и тържеството на свободата и демокрацията с усилията на почти цялото човечество представляват наистина постижение, което никога не трябва да бъде забравяно. За съжаление, светът, в който живеем днес сякаш е загърбил поуките от този ден, думата война вече не е табу в Европа, а призраците на тоталитаризма и авторитаризма надничат отвсякъде.
Както всяка война, втората световна завърши с разделение, светът беше парцелиран между победителите и последствията от това виждаме и днес. Въпреки своя крах, Съветският комунизъм, който наследи фашизма на терена на тоталитарните разбирания за устройство на света се изроди в нов тип агресия, който налага дневния ред в днешна Европа. След десетилетия на мир и просперитет, особено след прехода в централна и източна Европа, днес отново основната тема е войната, въоръжаването и разрушението. Отново следим броя на жертвите, страданието на хората и ставаме свидетели на заличаването на едно от най-големите постижения на нашето съвремие – мира. Вместо просперираща Европа да работи за решаването на важни световни проблеми, като климата, бедността, неравенството, ние мобилизираме всички средства и се готвим за война. На този фон, все по-важно став за нас като народ и държава да отстояваме своята единна и устойчива позиция в свободна Европа.
Само преди 35 години всички ние заедно като народ решихме да заменим мизерията и илюзорната сигурност на комунистическия режим със свободата да мислим, работим и живеем както и където намерим за добре. Наистина, 35 години по-късно, много социални системи са недофинансирани, бюджетът не успява да разреши всички проблеми на държавата, но обществото ни е единно в отстояването на избрания път на свободата. А виновникът за икономическите ни несгоди не е нито Европейският съюз, нито международното положение, а собствените ни политически недъзи, корупцията и беззаконието, които продължават да властват у нас.
Що се отнася до Европа, то тя има всички възможности да бъде един от стожерите на новия световен ред, източник на политическа военна и икономическа сила, но преди всичко център на свободата и демокрацията, на социално ориентираната пазарна система и на високото качество на живот. Именно поради това преди години ние направихме своя осъзнат избор, че искаме да сме там, а не обратно в съветското блато. Именно поради това затягахме коланите в продължение на десетилетия, преследвахме важни национални цели, като членството в ЕС, НАТО, за да стигнем и днес до Шенген и Еврото. Този избор на България не трябва да бъде поставян под съмнение, а напротив, да бъде надграждан в посока сигурност. Свободата, с която бързо свикнахме драги колеги, трябва да бъде бранена и това ще струва все по-скъпо в зараждащия се многополюсен свят. Сигурността на България няма да дойде нито от Азия, нито от Русия нито от екзотичните неутралитетни теории. Ние трябва да сме наясно, че границата между свободния свят и диктатурата минава на изток от нас и тя трябва да бъде зорко пазена, а не да хвърляме мостове, по които да дойдат танковете и да инсталират поредните „освободители“.
Днес, в Денят на Европа, когато прекланяме глава пред милионите жертви на втората световна война, пред онези, които с живота си платиха за това да можем да живеем свободно в нашия общ дом е редно да направим и равносметка за това как пазим свободата си. Докато водим безсмислените ежедневни вътрешнополитически спорове, пред очите ни се конструира новият модел на европейска сигурност, изгражда се структурата и се дефинират границите на общото европейско пространство, което ще бъде обект на съвместна отбранителна политика и ще бъде престъпно към националния интерес, ако ние не участваме в този процес. Опасявам се, че правителството едва успява да следи и участва в събитията, които се развиват изключително бързо и дори рискува да загуби съществени стратегически предимства на България, да гради партньорски отношения, за да станем незаменима част от новата архитектура за сигурност на европейския континент. Само по този начин можем да гарантираме сигурността на поколения българи след нас и правото им да живеят и просперират в суверенна България и в свободна Европа!
