Цветан Цветанов: Досега кабинетът обслужваше руските интереси

България е под постоянен натиск от страна на Русия, българското правителство досега обслужваше руските интереси.

Фокусирани във вътрешнополитическата криза у нас, ние нямаме позиция по важни стратегически проблеми, които засягат сигурността и бъдещето на страната. Ревизията ще блокира допълнително управлението на държавата и ще противопостави институциите. Трябва да се направи ревизия по една или две теми, сред тях е тази за газопровода „Турски поток“, защото тя увеличи влиянието на Москва и представлява необоснован финансов риск за България.

Държавата се намира в турбулентност и тя може би ще продължи няколко месеца. За нас, Републиканци за България, актуализацията на бюджета е първа и неотложна задача.

Това заяви в интервю за БГНЕС Цветан Цветанов, председател на ПП „Републиканци за България“.

 Как България трябва да се противопостави на руската хибридна заплаха?

Проблем е, че е в момента страната ни е в политическа криза. Дори след избора на новия парламент, ние нямаме абсолютно никакви хоризонти, които да очертават външната ни политика, защото всички сме фокусирани върху това как се противопоставяме, но не е и да гледаме напред. Що се касае до това, което се случва с руската агресивна политика, която Москва води в нашия регион и въобще в бившия Източен блок, мога да кажа, че в момента сме доста притеснени, но ние нямаме позиция на страната за Украйна. Знаем каква беше реакцията на Румъния, на Прибалтийските републики, позицията на НАТО. Ние само в общи линии подкрепихме позицията на НАТО, но всъщност не се противопоставяме на това, което се случи и никой не говори по тази тема.

Говорим за шпионски скандал. В Чехия само преди дни излезе изключително критична и много тежка информация, която е свързана с влиянието и операции, които провежда ГРУ на територията на държави от ЕС. Взривът във военен склад в Чехия през 2014 г., главният прокурор на Чехия говори за връзката между случаите на отравяне на Гебрев в България и на Скрипал във Великобритания. Да погледнем внимателно през 2014 г. у нас имаше 4 експлозии на територията на военнопромишлени комплекси. Това означава, че действително ние сме под постоянен натиск от страна на Русия, но също така и българското правителство досега обслужваше руските интереси.

Защото газопроводът „Турски поток“ струва 3 млрд. лв. на българския данъкоплатец, рискът е само за България. Той увеличава влиянието на Русия. „Турски поток“ не само не допринася за диверсификацията на газовите доставки, но не допринася и за газификация на изоставащите региони, през които минава и не гарантира тяхното развитие. Трасето на този газопровод минава само на 5 км от Видин, но няма никакво отклонение за тази област, която както знаем е една от най-изоставащите. Няма газифициране, което означава, няма и икономика. Така ние всъщност не можем да противодействаме на това влияние, което Русия всеки път ни налага.

След като минаха изборите видяхме как министърът на енергетиката Теменужка Петкова даде възможност за увеличаване на цената на „синьото гориво“ за страната през „Булгаргаз“. Това са зависимости. Ние реално не постигнахме диверсификация с интерконектора между Гърция и България, 11 години тя не може да се направи. В същото време „Турски поток“ бе изграден за година и половина.

В момента новото 45-то Народно събрание се фокусира върху това как да разследва цялостното управление за последните години – това е кауза пердута, няма как да бъде изпълнено, защото това означава, че трябва НС да блокира всички държавни институции и да се занимават само с някакво политическо противопоставяне. Ревизия трябва да се направи на една или две теми, сред тях е въпросът за „Турски поток“. Този тръбопровод стана прекалено бързо, носи огромен риск за фискалната политика на държавата заради изтеглените заеми от „Булгартрансгаз“ и не обслужва националния интерес.

Нямаме газов хъб – това, което ние се представяше само преди година и половина. Как се взимаха тези решения, как се правеха тези процедури? И мисля, че от там вече може да се види какъв е бил моделът на управление и как всъщност ние сме увеличавали зависимостта от Русия, а не сме се противопоставяли. На въпроса, който зададохте за хибридните атаки, ние не можем да се противопоставим с политиката и решенията, които взима българското правителство. Вие говорите за хибридни атаки, а ние нямаме концепция и визия за това как да се работи.

Вие бяхте един от първите, които преди три години, когато избухна аферата Скрипал, призовахте за изгонване на руски дипломати, но никой не Ви послуша?

Дори бях смъмрен от страна на Борисов и руския посланик тогава в страната, който каза, че моите изказвания не остават незабелязани за Москва.

Тогава предложението, което направихте се базираше на това ние да реагираме солидарно с нашият съюзник Великобритания, или на това, че имахте някаква допълнителна информация, която Ви караше да бъдете неспокоен заради тези руски действия?

Първо в такава ситуация трябва да бъдеше солидарен с Евроатлантическия пакт, към който принадлежиш и с развитите демокрации, които декларираха много ясно, че демократичният свят е застрашен от подобен подход на Русия. Но имаше и данни, които също показваха, че тази съпричастност е била много ясно изразена от страна на Русия към тогавашния момент. Смятам, че дори тогава Бойко Борисов не е боравел с цялата информация от нашите евроатлантически партньори, за да може действително българското правителство да взема адекватна позиция и респективно МВнР. Така, че можем да кажем, че и двете. Но дори една Унгария тогава, която е свързана с руски и китайски интереси, изгони руски дипломати. България беше пасивна.

И, ако наблюдавате процесите през годините, винаги, когато е трябвало да се изрази някаква позиция България се е снишавала. Една Румъния има много по-категорична позиция за случващото се, включително и сега за Украйна. Турция също излезе с позиция, която в общи линии подкрепя повече Украйна, отколкото Русия.

С поведението си и с приказките, че в Черно море трябва да има само платноходки, показваме, че нямаме ясна позиция, която да ни консолидира с другите наши съседи, които са част от НАТО.

Румъния е много по-водеща от нас във всяка една ситуация за всяко едно важно, ключово решение, като започнем от Инициативата „Три морета“ и стигнем до 5G, където пак преди нас подписа меморандум със САЩ, за да гарантира тази критична инфраструктура и обмяната на данни, важни за всяка държава-член на НАТО и ЕС.

Случаят с Гебрев беше подценен (Видео)

Да се върнем на складовете, при нас имаше инциденти. Вие имахте ли някакви съмнения, информация от службите или от съответните органи, че това може да не са просто обикновени инциденти?

Винаги се върви по няколко различни версии. Винаги е имало и подобна версия, която се е разглеждала. Но най-важното в едно разследване е да можеш да събереш максимално доказателства и дори, ако не можеш да докажеш даденото въздействие, което е имало от руска страна по тези казуси, сега в момента, когато вече други подобни разследвания има на територията на държави от ЕС, тогава може да се препокрие информация.

В Чехия наблюдаваме едно обективно разследване, там не подцениха нито една от версиите още на началния етап. Защото случаят с Гебрев е едно подценяване от страна на българските власти. Надявам се, че все пак сега са събрани достатъчно доказателства и вече има някакво раздвижване. Ако си изяснил абсолютно всички факти и обстоятелства около едно такова отравяне, сега когато вече излиза поетапно някакви информации, можеш действително да направиш обективно и цялостно разследване, макар и няколко години по-късно. Да стане ясно на цялата демократична общност, че Русия има отношение към този случай. Убеден съм, че разследването на чешките власти и информацията, която те ще споделят с партньорските служби, ще даде отговори на много въпроси, които в момента си задаваме.

От Черноморския регион идва заплаха за нас заради струпването на силни руски военни части по границата с Украйна. Как според вас трябва да се противопоставим или поне да стигнем нивото на Румъния, за да бъде адекватен партньор на НАТО?

За да стигнем нивото на Румъния трябва да сме заедно с Румъния в изразяването на такива ясни позиции, както го направиха Прибалтийските републики. По-тревожното е, че за първи път имаме такава концентрация на военни, а това са около 150 000 руски военни, които са в близост до Украйна. Това означава, че Русия не се съобразява с международното право и Минското споразумение, които тя не изпълнява, въпреки поетите ангажименти.

През 2014 г. Владимир Путин използва Крим, за да консолидира властта си във вътрешнополитически план. Има две основни версии за неговите действия сега. Не смятам, че Русия ще се реши на военни действия, по-скоро той отново се опитва да консолидира вътрешните политически сили преди предстоящите парламентарни избори есента. Партията на Путин се нуждае от тази консолидация на патриотична основа, но това е насочено против демократичния свят. Другата версия е, че с тези си действия той се опитва да тества новата администрация на президента Байдън.

България трябваше да има по-ясна и категорична позиция, защото Черноморието е ключово за развитието на нашия регион. С поведението си Москва блокира всякакви черноморски инициативи. Може би трябва да се търси вариант за членството на Украйна в НАТО, за да стане част от стабилността в региона.

Трябва да сме по-категорични в Черно море (Видео)

Какви са възможностите за повече сигурност за нас чрез Инициативата „Три морета“?

Триморието е преди всичко свързаност – транспортна, газова и дигитална. Чрез тази инициатива 12 държави от региона на Прибалтика, Адриатика и Черно море могат да противодействат на руското и китайско влияние. Допълнителният финансов ресурс, който тази свързаност ще даде, ще повиши стандарта на тези 12 държави. Това ще ни даде възможност да надградим кохезионната политика, която ние получаваме като солидарност от ЕС.

При създаването на Триморието се говореше повече за политика, днес тази инициатива е в друга фаза. Вече имаме оперативен орган и фонд, в който съответните донори внасят средства, има прозрачност по начина, по който те ще се изразходват, за да се ограничи всякаква възможност за корупционни схеми.

Убеден съм, че в Триморието има бъдеще и една Гърция, защото тя в момента играе ключова роля и тази свързаност може да допринесе и за РС Македония, и въобще да имаме повече сигурност, повече Европа и повече евроатлантически дух за държавите, защото това е най-доброто, което може да има в развития свят.

Какво трябва да направи във външнополитически план бъдещият кабинет?

Държавата се намира в турбулентност и тя може би ще продължи няколко месеца. Наблюдаваме една неспособност при тези, които имат управленски мандат, те нямат никаква визия за решаването на наболелите вътрешни проблеми. Хората в момента не се интересуват от външна политика, защото имаме много вътрешни проблеми. Това е изгодно за политиците, залагащи на популизма. България отсъства от големите политически решения, които могат да бъдат ключови за развитието й.

Трябва да има ясна визия и да се търси политически консенсус, въпреки различията, които има в парламента. За нас, Републиканци за България, актуализацията на бюджета е първа и неотложна задача. Досегашните управляващи също започват да говорят за това като основен приоритет, което означава, че това е разбиране на всички парламентарно представени партии, а не само на досегашния кабинет. Актуализацията на бюджета е задължителна, защото имаме огромен дефицит, който трупаме. Държавата няма да има съответния буфер, с който да реагира. Управляващите знаеха, че без буфер няма как да реагираме адекватно. Харчовете се увеличиха страшно много.

Другото важно нещо е Планът за възстановяване и устойчивост. Някои казват, че няма проблем, ако се забавим, но имаме ли политическия консенсус, за да се актуализира този трети вариант, който беше представен на депутатите. Някой казват, че дори и да го внесем не чак толкова добре подготвен, после може да го поправим, но това забавя средствата, които може да харчим. Ако в рамките на тези 3-4 месеца, той мине през необходимите процедури държавите, които бъдат одобрени могат да ползват 13%. Това означава, че ние ще можем да използваме около 1 милиард лева до втората половина на годината. Те ще бъдат включени във финансовите баланси и ще можем да подпомогнем реално икономиката.

Не знаем дали правителството направи тази трета версия по най-добрия възможен начин. Някои експерти казват, че втората е по-добра от третата. Това означава, че сегадействащото правителство има притеснение да внесе този план, защото той може да бъде върнат и след това да се правят много корекции. Но нямаме и политическия диалог, за да направим най-доброто за държавата ни.

Обществото е разделено, политиците са разделени. Няма политическо мислене за хоризонта на страната. Когато не сме решили проблемите с актуализацията на бюджета, не сме внесли Плана за възстановяване и устойчивост, когато не сме решили здравния казус – ваксинацията е единственият начин за изграждане на стаден имунитет, който да даде възможност за възстановяване на икономиката, откъдето ще дойдат приходи в бюджета, но ние и това не правим. Когато не сме решили проблема със социалната подкрепа. Всеки обвиняваше ГЕРБ, че си купуват пенсионерите с 50 лева и всеки знаеше, че тези пари в бюджета са предвидени само за първите три месеца. Сега някои политически сили говорят тази мярка да продължи до края на годината. Но как ще продължи при положение, че нямаш актуализация на бюджета, а всеки месец трябва да заделяш по 105 милиона. Трябва да се направи преизчисление на пенсиите на хората, които са работили и имат трудов стаж, но в по минал период, когато са се пенсионирали са получавали по-ниски пенсии. Тези пенсии трябва да бъдат актуализирани, за да стимулираш процеса на осигуряване на реалните доходи.

Електронното управление също е част от този План за възстановяване. 17% са за дигитализация, 37% за вредните емисии и за трансформацията в енергийния сектор. В третата поправка на Плана тези неща са заложени от правителството по друга схема, която няма да даде устойчивост и развитие на икономиката в дългосрочен план.

Това са проблемите, които трябва да бъдат решени и да се постигне политически консенсус. И от там вече идваме във външнополитически план. Не знаем какво е мнението на сегашния кандидат за министър-председател Даниел Митов, като един евроатлантик, за „Турски поток“. Той не казва какво ще правим с РС Македония. Никой не поема горещите картофи, а те са изключително важни за позиционирането на страната ни и да се възползваме от европейската солидарност, но да имаме необходимата регионална тежест в Югоизточна Европа. Сигурността и спокойствието при нашите съседи е гаранция за нашия успех.

Дебатът не трябва да се води все едно сме на пазар. Парламентът е институция, парламентаризмът трябва да обединява и различните мнения. До момента всичко беше ясно: ГЕРБ трябва да си отиде, този модел трябва да бъде разграден, но не виждаме алтернативата. Алтернативата е, когато даваш решения, чертаеш хоризонти. Българските граждани емоционално гласуваха срещу някого, а трябва да започнат да гласуват за тези, които дават решения и не тръгват с популизма напред. С популизъм можеш да влезеш в парламента, но това отлага важните реформи и решения. Политиката не е привилегия, а отговорност, в която се трупат и много негативи. Обществото и поколенията след нас трябва да знаят, че е имало такива политици, които са взимали правилните решения. Проблемите трябва да се назовават с истинските им имена, иначе ще вървим само с популизъм, държавата ще върви надолу и няма да се получат нещата, които гражданите очакват. 

Pin It on Pinterest