Благоев: Страхува ли се Радев, че от Москва ще му дърпат ушите, ако почита и възпоменава герои, напердашили „освободителите“ ни

Коментар на Горан Благоев от Републиканци за България за Faktor.bg

В навечерието на Съединението президентът Радев посети исторически селища, различни от Пловдив, но свързани с това събитие. Само че от Съединението няма кръгла годишнина. Достатъчно е държавният глава да бъде в столицата на Съединението на 6-ти септември. Ако, разбира се, не съчетава функциите си на президент с предизборна кампания и не наобикаля потенциален електорат?
В тези дни обаче  има други, кръгли годишнини Подчертавам – кръгли! На 5 септември се навършиха 105 години от Тутраканската епопея, разиграла се през Първата световна война, когато предците ни побеждават румънците и превземат един невероятно укрепен военностратегически обект. Два дни по-късно, на 7 септември 1916 г., т.е. пак преди 105 години, приключва Добричката епопея. Добрич, както са го наричали перлата на Добруджа, е спасен от атаките на кого? На казашката конница, част от армията на довчерашната ни Освободителка, която е била съюзница на румънците и затова им помага да си задържат Добруджа, заграбена от България през 1913 г. Каква съдба е щял да има градът, ако казаците бяха успели да преодолеят българската съпротива, можем само да гадаем. 

На годишнините от двете събития за времето след 1989 г. са идвали само двама президенти – Стоянов и Първанов. 

Радев няма да е третият

Няма време от честванията на Съединението да отскочи до Североизточна България? Чакат го неотложни дела в София? Или го е страх, че ако почете събитие, което възпоменава българските герои, които напредашиха довчерашните ни освободители и развенчаха мита за тях, ще му дърпат ушите от Москва?! Ако толкова много му беше наложително да щъка предизборно из Тракия, очевидно за да ни демонстрира с каква всенародна любов го посрещат, да беше изпратил служебния си премиер на Военното гробище край Тутракан. Извинявайте, забравих, че Янев предпочита културни събития като Джаз-Феста в Банско… 

Да честваш традиционни дати като Шипченската епопея и Съединението е похвално, но историята на българската нация има и други дати, които съвременните държавници нямат право да пренебрегват. 

Не искам да си представям, каква съдба щеше да има България, ако при Добрич преди 105 г. войските ни се командваха не от генерали като Кантарджиев и Колев, а от генерали като Румен Радев. Всъщност всяка епоха си има и личностите, и генералите – героичните епохи създават героични генерали, безличните времена…


„Всяка крачка към Шипка укрепва връзката на историята ни с българския народ!“ Помните ли, има-няма преди близо две седмици президентът изрече тези думи. Така и не разбрахме защо държавният глава разделя „историята ни“ от „българския народ“. Кои са тези „ни“, на които е „историята ни“, та трябва да я свързват с „българския народ“. Неведома е логиката президентска… Но е все по-очевидно, че всяка крачка на Радев, далеч от знакови места като Паметника на жертвите на комунизма при НДК, като Белене, Тутракан и Добрич недвусмислено показват, че „историята му“ има малко общо с „историята Ни“. Историята Ни – неидеологизирана и нераболепна.

Pin It on Pinterest