Анализ: Румен Радев търси собствен път между Запада и Русия

Сто дни след встъпването му в длъжност американският анализатор Матю Бойс оценява политиката на българския премиер в борбата с корупцията и отношенията със западните съюзници и Москва

Сто дни след началото на управлението на министър-председателя Румен Радев постепенно се очертава политическият курс на новата власт в България. Това пише Матю Бойс от Центъра за Европа и Евразия към Института „Хъдзън“, който анализира вътрешната и външната политика на българския премиер.

Според автора убедителната изборна победа на партия „Прогресивна България“ на 19 април е дала на Радев значително парламентарно мнозинство и политическо влияние, каквото страната не е виждала от години. Бившият вицепрезидент Илияна Йотова вече заема президентския пост и според посочените в анализа социологически данни води преди президентските избори на 25 октомври.

Корупцията остава основен тест за управлението

Бойс определя борбата с корупцията и т.нар. „завладяна държава“ като едно от най-сериозните предизвикателства пред Радев. Според него правителството е предприело определени стъпки, но напредъкът остава бавен.

Сред действията, посочени в анализа, са свалянето на охраната на санкционирания по закона „Магнитски“ Делян Пеевски и бившия премиер Бойко Борисов, както и сезирането на Сметната палата за проверка на имуществото на Пеевски.

Авторът обръща внимание и на предприетите реформи, свързани с европейско финансиране. Правителството е създало Антикорупционна комисия и е приело законодателни промени за отчетността на главния прокурор и противодействието на корупцията. Според Бойс тези действия са позволили освобождаването на по-голямата част от близо 1,4 млрд. евро европейски средства, които преди това са били замразени.

По-независим курс във външната политика

Според анализа Радев се стреми да води по-самостоятелна и прагматична външна политика, търсейки максимална свобода за маневриране в отношенията с ЕС, НАТО, САЩ и Русия.

Бойс посочва като пример намаленото българско участие в някои регионални инициативи, както и отсъствието на президента Илияна Йотова от срещите на върха на инициативата „Три морета“ и „Букурещката деветка“.

Авторът обръща внимание и на отношенията със САЩ, които определя като непостоянни, включително по въпроса за разполагането на самолети за операции, свързани с Иран.

Отношенията с Русия и Украйна

Значителна част от анализа е посветена на политиката на Радев спрямо Москва. Според Бойс българският премиер демонстрира по-благосклонно отношение към Русия от своите предшественици и избягва директната конфронтация.

Като примери авторът посочва призивите на Радев за „нова архитектура на сигурност“ в Европа, позицията му спрямо трибунал за военни престъпления и решението за прекратяване на държавните доставки на оръжие за Украйна.

В същото време Бойс подчертава, че Радев не може да бъде определен просто като политически съюзник на Москва. България продължава определени форми на сътрудничество с Украйна, включително в сферата на енергетиката и дроновете, а търговските оръжейни доставки продължават.

Според автора стратегията на Радев е да избягва конфронтация с Русия, да защитава икономическите интереси на България и едновременно с това да запази страната в западните съюзи.

„Не е още един Орбан или Фицо“

Бойс отхвърля директните сравнения на българския премиер с унгарския лидер Виктор Орбан или словашкия премиер Роберт Фицо.

Според него Радев няма парламентарното супермнозинство на Орбан, нито амбицията да оглавява по-широко политическо движение в Европа. България също така не е толкова зависима от руските енергийни ресурси и не може да си позволи сериозна конфронтация с ЕС.

Сравнението с Фицо също е ограничено, тъй като според Бойс Радев не използва същата остра политическа реторика и не демонстрира толкова враждебно отношение към медиите.

„Многопластова дипломация“

Авторът определя подхода на Радев като специфичен модел на балансиране между различни партньори и интереси.

Поддръжниците на премиера наричат това „многопластова дипломация“, докато други използват определения като „мултивекторна“ политика заради различните послания към различни международни аудитории.

Според заключението на Матю Бойс този подход ще направи отношенията с България по-сложни за нейните съюзници. Радев ще остане труден за прогнозиране партньор, който ще се стреми да запази възможно най-голяма свобода на действие между Изтока и Запада.