Знаят ли правописа шефовете на НДК и пиарите на Двореца?

Абсурдна информационна табела с неграмотно написан текст пред вход А 3 на НДК вече месеци наред стряска минувачите, сигнализират отсдружение „Зограф”.

    Многобройните гости и посетители на Националния дворец на културата в София от месеци се плашат и възмущават от нелепата табела, която маркира мястото на служебния паркинг на институцията пред самия вход А 3 на НДК и гласи следното: „Уважаеми клиенти, паркинга е неохраняем!“

    Пълното непознаване на правилата за употреба на пълен и кратък член е непростимо по отношение на ръководителите на най-големия ни и най-престижен конгресен и концертен център, които всеки работен ден паркират служебните си лимузини именно пред тази безумна табела, но така и не забелязват очевадната, груба и много срамна правописна грешка в нея, отбелязват от сдружение „Зограф“. Пиарите и пиарките на НДК, по всичко личи, също не са наясно с българския правопис, щом толкова дълго време не направиха постъпки въпросния нелеп знак „Паркинга е неохраняем!“ да бъде демонтиран от вход А 3 на Двореца, допълват от сдружението.

    Както е известно, принципал на Националния дворец на културата е министърът на културата Боил Банов, а той би трябвало да настоява и изисква назначаваните от него шефове на НДК да имат елементарна езикова подготовка поне на ниво начално училище, тъй като правилата за пълния и краткия член се учат и овладяват именно тогава, изтъкват от сдружение „Зограф“. Скандалното в случая е, че точно пред този „сбъркан“ и нелеп знак паркират безплатно и служебните автомобили на висшите държавни служители от Министерство на културата, когато те идват на редовни инспекции или по друга своя работа в НДК, но никой от тях и до днес не е успял да разбере и да реагира, че текстът на табелата пред вход А 3 издава липса на елементарна грамотност, посочват от сдружението.

    В интерес на истината, от културното министерство още не са поели отговорността и за неграмотно написаната Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.която неотдавна бе качена с десетки груби правописни и пунктуационни грешки и други недомислия в Портала за обществени консултации на Министерски съвет, както и на сайта на МК, напомнят от сдружение „Зограф”.Подготвеният от чиновниците в Министерство на културата стратегически документ е обида за всички, които милеят за българския език и грамотността и държат на съхраняването на българската културна идентичност, и е време виновните за въпросните недопустими грешки в Стратегията да понесат своята административна отговорност за допуснатото безхаберие, категорични са в гражданското сдружение. Авторите на въпросната Стратегия за развитие на българската култура – очевидно хора с ниска правописна култура и с крещящи празноти в познанията за пунктуацията, трябва обаче да върнат в бюджета изплатените им хонoрари за неграмотно написаните текстове, настояват от гражданското сдружениеЗа нивото на общата култура на авторите на Стратегията говори обстоятелството, че на стр. 48 при изброяването на действащите в чужбина Български културни институти е посочен „Български културно-информационен център – Скопие, Македония”, без да се има предвид, че конституционното име на западната ни съседка е Република Северна Македония, отбелязват от сдружение „Зограф“. А ето и няколко цитата от Стратегията за развитие на българската култура 2019-2029,демонстриращи учудваща липса на писмена грамотност и незнание на правилата за употреба на пълния и краткия член:

 В рамките на Европейския съюз е подчертан стремежа да се опазва общотоевропейско културно наследство и да се създават условия то да бъде достъпно за другите/стр. 3/

 Със специалния Закон за народните читалища (ДВ, бр. 89 от 1996 г.) се урежда правния статут, учредяването, видовете, функциите, управлението и финансирането на читалищата/стр.14/

 По официални данни на НСИ към края на 2017 г. броя на читалищата в страната е 3321/стр.34/

 В сферата на аудиовизията и медиите е необходимо да се има предвид приноса на филми, телевизия, видео. /стр. 40/

 „Регламента за провеждане на конкурси за национално значими обекти да предвиди и насърчи сърудничеството с архитектурни бюра от ЕС“. /стр. 64/

 Специални усилия трябва да се поставят върху това в този обмен да се ангажират хората и да се разшири диалога между тях. /стр. 83/

 Чрез предварителната оценка се цели подобряване на лкачеството на стратегическиятдокумент и намалявне на неговата научна и информационна «несигурност». /стр.98/

 Междинните/Текущите оценки имат отношение към адаптивността и актуализацията на съответният стратегически документ, като служат за оценка на напредъка на осъществяваните политики/програми. При тях оценъчният процес има за цел да произведе консатоивен доклад, който съдържа подробен анализ на изпълнението на съответният документ, оценка на съответствието, ефикасността, ефективността, въздействието и устойчивостта на стратегическия документ, съобразно предварително определените цели, приоритети и мерки/стр. 98/

      Ето и още само три стряскащи цитата, илюстриращи езиковата култура и нивото на грамотност на авторите на Стратегията:

 „На широка дискусия се поставят възожностите и перспективите свързани с разкриването на нови сценични пространства. Това е изключително динамичен процес, който намира своето изражение и в световен мащаб. Новите форми на изпълнителско изкуство предразполагат към разриването на такъв тип пространства и предоставянето им на творците сами да ги менажират и развиват. Това може да се превърне в успешна формула за развите на сектора като зяло.  /стр. 27/

 „В изпълнение на чл. 48. т. 4 от Закона за обществените библиотеки сформираният към мчинистъра на културата Национален съвет по библиотечно дело разглежда и предлага мерки за опазване и достъп до националното книжовно и литературно културно наследство“. /стр. 32/

 „Основните принципи около се изгражда процеса на книгоиздаването и книгоразпространението са свързани с необходимостта от да се разработят политики за насърчаване на четенето“/стр. 33/

Pin It on Pinterest