Знаете ли кое е най-важното помещение в руския апартамент
Всеки руснак знае какво означава „кухненски разговор“. А ти?
Разгледай плана на стандартен съветски апартамент в хрушчовка, евтина, лесна за изграждане панелка, в която са живеели повечето съветски хора. В този план можеш ясно да видиш, че дневните са много малки. Ако в такъв апартамент живее четиричленно семейство, и двете стаи служат едновременно за спални и дневни. Остава само едно помещение, в което никой не спи през нощта – кухнята. Поради планирането съветските кухни стават феномен сами по себе си.
Революция със споделена тоалетна
В царска Русия явлението кухня просто не е съществувало. Селяните са приготвяли храната на печки вътре в къщите, където не е имало отделна кухненска стая. Богатите селяни, търговските фамилии и благородниците, които живеели в градовете, обикновено са имали кухни, където се е приготвяла храна, и те са били за прислугата. Дори когато се появяват големи градски сгради с множество апартаменти, в които е имало кухня, хората не са прекарвали много време там. Това е така преди да настъпи съветската епоха.
Едгар Брюханенко
В ранните години на СССР съветските граждани научават какво е това отопление, когато частната собственост е национализирана от болшевиките през 1918 година, а също и жилищните апартаменти. Много собственици на жилища с 5-6 стаи са принудени да приемат нови наематели по заповед на правителството, което разпорежда за всеки възрастен – само една стая. В действителност резултатът от това, разбира се, е цели семейства да живеят в стаи от 10-12 кв. метра, защото в градовете има много повече наематели, отколкото жилищният фонд може да поеме. Появяват се комуналки, общи жилища, в които непознати хора живеят в един и същи апартамент и споделят баня, тоалетна и кухня.
Център на социалния живот
Николай Никитин/ТАСС
„Кухнята беше обща. Ако съседите се разбираха добре, тогава домакинските прибори стояха или висяха над всяка съответна маса в кухнята, а броят им отговаряше на броя на наемателите в апартамента. Ако съседите бяха „ненадеждни“, всичко се носеше в стаята, до кибрита и солта“, спомня си художникът Ирина Соя-Серко.
Кухнята става уникална стая в общия апартамент. От една страна, това е функционална стая, където се приготвя храна. От друга страна, кухнята е социално място, нещо като „форум“ на апартамента. Иля Утехин, руски антрополог, който изследва феномена на общия живот, пише: „Кухнята е центърът на социалния живот на апартамента, основното място, където наемателите се срещат и общуват, главният етап на публичните събития в живота на апартамент.
Архив на Павел Сухарева/russiainphoto.ru
Няма други обществени места, които да се сравнят с кухнята по тази многофункционалност. В кухнята човек може да прекарва време, дори когато в момента не приготвя никаква храна и не извършва друга домакинска работа, а просто иска да общува“. „Шест стаи и голяма обща кухня, където съседите се караха и сключваха мир. Различни хора разказваха тайните си в тази кухня“, спомня си обитателка на комуналка от Санкт Петербург.
Общуването е могло да бъде твърде различно, ако съседите са били враждебни един към друг, те е трябвало да са в кухнята и да наблюдават приготвянето на храната. Не само манджата да не изкипи на печката. „Кухнята беше фронтова линия и боевете в нея бяха сериозни. „Добри съседи“ изключваха газта на котлона, нищо че ястието на някой друг още не е готово. Сол се сипваше в чайника, а в супата се слагаше захар. Или боя за обувки. Или пък сапун. Просто ако излезеш за минута и ето ти на, вечерята е съсипана“, пише историкът Алексей Митрофанов.
Всеволод Тарасевич/Sputnik
Печката в общата кухня обикновено е била „зонирана“ между наемателите. Така че едната ѝ част е можело да бъде почистена, а другата мръсна – наемателите често са имали различни виждания за хигиената и в същото време никой не е искал да оправя нещата на другия.
Когато обаче наемателите са живеели мирно, кухнята е била място за взаимопомощ и весели тържества. „Всички тържества се правеха заедно от всички семейства, техните роднини и приятели“, спомня си обитател на комуналка от Санкт Петербург. „И винаги имаше някой, който да те лекува и храни, просто влез в кухнята“.
„Кухни, пълни с дим“
Архив на Михаил Дашевски/russiainphoto.ru
Също както пушалнята или стаята, пълна с дим, е идиом на английски за тайно събрание на политици, изразът „кухня, пълна с дим“ на руски означава място за тайни разговори, често за политически дискусии. Колкото и да е било позорно, но в СССР не е имало свобода на словото. Всеки е бил принуден идеологически да следва „курса на комунистическата партия“.
Често единственото място, където човек е можел да изказва мнението си, е била нечия кухня. И е трябвало да го правиш тихо, ако си в общ апартамент – съседите са могли да те чуят да псуваш съветската власт и да те докладват на КГБ. „Седим си с теб в кухнята […] Завържи кошницата преди зазоряване, за да тръгнем за гарата, където никой няма да ни намери“, се казва в прочутото стихотворение на Осип Манделщам за него и съпругата му Надежда, бягащи от държавната сигурност в началото на 30-те години. Това е „маркиране“ на нощната кухня в руската поезия като хронотоп на всичко антисъветско.
Анатолий Сергеев-Василиев/Sputnik
Актьорът Валерий Золотухин си спомня гостуването у писателя Борис Можаев в общия му апартамент: писателят не е можел да кани гостите си в стаите си, защото там спят деца. Така че кухнята става и кабинет за Можаев: „на една от масите, сред съдовете, имаше пишеща машина, малко чиста хартия и писалката на писателя. […] Пийнахме и започнахме да говорим за живота, главно за руската земя, селячеството … Той говори много за Толстой. Имаше гигантски „общи“ мухи, които летяха наоколо, хвърляйки огромни сенки на лампата“.
ТАСС
Културата на „кухненските разговори“ излиза извън комуналните квартири в ерата на относително частните жилища, когато през 80-те години на миналия век повечето съветски хора вече имат свои апартаменти за семействата си и за никой друг. Реалността на кухните се отразява в много текстове на руски рок песни. „Някои думи за кухните, другите за улиците“, пее рок група „Наутилус Помпилус“. „Обичам кухните, защото те пазят тайни“, пише в текста на Виктор Цой.
Руските кухни продължават да бъдат „социални“ стаи в руските апартаменти до голяма степен, защото апартаментите все още са предимно малки.
автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
