Знаехте ли, че руският император Александър II и британската кралица Виктория са имали кратък романс
През 1839 г. Александър Николаевич все още е велик княз, а не император.
Той е на 21 години и се занимава с най-важното нещо за възрастта си: пътува из Европа в търсене на невеста.
Отива и в Лондон, където се запознава с 20-годишната Виктория. По това време тя вече е кралица на Великобритания от две години.
Адютантът на Александър, полковник Семьон Юриевич, пише: „На следващия ден след бала престолонаследникът говореше само за кралицата… и съм сигурен, че и тя е намерила удоволствие в неговата компания“. Няколко дни по-късно той записва в дневника си: „Цесаревич ми каза, че е влюбен в кралицата, и съм убеден, че тя споделя чувствата му…“.
Royal Collection/Свободни източници
Скоро взаимната привързаност на младите хора става очевидна за всички. Обкръжението на Виктория се уверява, че за времето на посещението на Александър тя ще се премести в замъка Уиндзор, далеч от Великия княз.
По-нататъшното развитие на отношенията им е невъзможно. Виктория трябва да си намери съпруг, който да стане крал-консорт. Александър очаква да седне на руския престол, така че се нуждае от невеста, която да е готова да приеме православието и да се премести в Санкт Петербург.
Преди заминаването на Александър Виктория все пак успява да се срещне с него. За тази среща тя пише в дневника си следното:
„Той беше блед и гласът му трепереше, когато ми каза на френски: „Нямам думи, за да изразя всичко, което чувствам“, и добави колко дълбоко е благодарен за толкова любезното посрещане. <…> След това той се притисна към бузата ми и ме целуна толкова топло и с такова сърдечно чувство, а после отново си стиснахме ръцете много сърдечно. Наистина имах чувството, че се сбогувам с близък роднина, а не с чужденец, и бях опечалена да се разделя с този скъп, мил млад мъж, в когото наистина бях малко влюбена и към когото несъмнено бях много привързана“.
Ермитаж/Свободни източници
Историкът Евгений Олховски в книгата си „Тайни и приключения в руската история“ цитира спомените на Семьон Юриевич: според него наследникът на руския престол напуска Лондон в състояние на стрес.
„Когато царевич Александър остана насаме с мен, той се хвърли в прегръдките ми и двамата плакахме. Той ми каза, че никога няма да забрави Виктория. Като се сбогуваше, целуна кралицата. „Това беше най-щастливият и най-тъжният момент в живота ми“, каза ми той“.
За спомен от срещата им Виктория пази албум с портрети на Александър и подарък от него – овчарско куче на име Казбек, което кралицата просто обожава.
Следващата им среща се състои 35 години по-късно, през май 1874 година. Руският цар пристига в Лондон, за да изпрати дъщеря си Мария в родината на сина на британската кралица, херцог Алфред Единбургски, за когото тя се омъжва.
източник: RUSSIA BEYOND
