Знаехте ли, че Ленин не е управлявал официално Съветска Русия?
Когато болшевиките вземат властта в Русия през 1917 г., Владимир Ленин всъщност не става пълноправен лидер на новата съветска държава.
Вместо това той избира по-малко забележима позиция.
Като опитен лидер и нелегален революционер, Ленин предвидливо оставя мястото на официален лидер на съветската държава на другите. Каква позиция тогава заема? За да разберем този въпрос, е важно да разгледаме как Октомврийската революция радикално променя държавната система на Русия.
През октомври-ноември 1917 г. в Петроград (както е известен Санкт Петербург по време на Първата световна война) има две основни политически сили – Временното правителство, начело с Александър Керенски, което се помещава в Зимния дворец, и Петроградският военнореволюционен комитет, начело с Лев Троцки, който се помещава в сградата на института „Смолни“.
Болшевиките денонсират Временното правителство
Арестът на временното правителствоМихаил Соколов
На 6-7 ноември 1917 г. Военнореволюционният комитет излиза с декларация, в която осъжда Временното правителство и неговите действия. Болшевиките завземат контрола над комуникационните центрове в целия Петроград, като превземат Централната телеграфна и телефонна станция. По същото време в пристанището на града пристига флотилия от 45 миноносеца, лоялни на болшевиките.
В ранните часове на 8 ноември 1917 г. Зимният дворец е щурмуван от революционерите, а Временното правителство е арестувано. В този момент в „Смолни“ вече е в ход Вторият общоруски конгрес на Съветите на работническите и войнишките депутати.
„Смолни“ през 1917 г.Свободни източници
Ленин предлага конгресът да избере Общоруски централен изпълнителен комитет – най-висшия държавен орган в страната – и също така да сформира временно работническо-селско правителство – Съвет на народните комисари.
Кой е официалният ръководител на Съветска Русия?
Непосредствено след свалянето на Временното правителство от власт на мястото на Руската империя се появява нова държава – Съветска Русия. От 1917 г. до 1922 г. тази държава се нарича Руска социалистическа федеративна съветска република. Вторият Общоруски конгрес на Съветите на работническите и войнишките депутати е нейният първи представителен орган, който избира членовете на двата основни държавни органа.
Владимир Ленин и Михаил КалининСвободни източници
Общоруският централен изпълнителен комитет е най-висшият орган в новата държава. Той е натоварен със законодателни и административни функции и първоначално е оглавяван от Лев Каменев, след това от Яков Свердлов (1917-1919 г.), а от 30 март 1919 г. – от Михаил Калинин. До смъртта си през 1946 г. Калинин формално е държавен глава.
Съветът на народните комисари е вторият по важност държавен орган, който притежава изпълнителната власт. Той на практика е правителството на Съветска Русия, а Владимир Ленин е председател на Съвета на народните комисари – което означава, че заема поста на министър-председател в Съветска Русия и СССР до смъртта си на 21 януари 1924 година.
Заседание на Съвета на народните комисари под председателството на Ленин (1927)Дмитрий Кардовски
Строго погледнато, Ленин никога не е бил държавен глава в Съветска Русия и СССР. Той заема по-ниската длъжност на „министър-председател“, която му позволява да пропуска всички представителни и административни функции, които държавният глава е длъжен да изпълнява, включително да подписва множество документи. Вместо това Ленин може да прекарва времето си в изпълнение на важни функции по вземане на решения като ръководител на изпълнителната власт на съветската държава.
Тази тенденция продължава и в СССР. Йосиф Сталин и Никита Хрушчов никога не са заемали двете длъжности на формален ръководител на съветската държава – председател на Общоруския централен изпълнителен комитет (преди 1938 г.) и председател на Президиума на Върховния съвет (1938-1989 г.).
Владимир Ленин в „Смолни“Свободни източници
Леонид Брежнев е първият формален и фактически ръководител на СССР, тъй като е едновременно лидер на Комунистическата партия на Съветския съюз и председател на Президиума на Върховния съвет.
автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
