Защо за евреите СССР съвсем не е Обетованата земя?

Неофициално антисемитско, съветското общество от 1960-те до 1980-те години все пак отблъсква хиляди евреи, включително и тези, принадлежащи към интелектуалния елит, далеч от родния им край: към Израел, САЩ и други страни.

„Антисемитизмът като крайна форма на расов шовинизъм е най-опасният остатък от канибализма“, казва Йосиф Сталин през 1931 г., отговаряйки на запитване на американската агенция за еврейски новини. Така той подчертава, че СССР няма нищо против евреите и като интернационалистична държава няма нищо общо с антисемитизма. Реалността обаче е точно обратната.

Именно Сталин заличава изтъкнатите болшевишки лидери от еврейски произход (Лев Троцки, Григорий Зиновиев, Лев Каменев и т.н.) от съветската политическа арена. Именно той след Втората световна война започва мащабна кампания срещу евреите в съветската култура, наука и обществен живот. Официално те са наречени „безкоренни космополити“, но всички разбират кои са тези космополити. „За да не бъдеш наречен антисемит, наречи евреина космополит“, появява се тогава популярна поговорка.

(ТУК можете да прочетете подробно за атаките на Сталин срещу съветските евреи.)

Когато Сталин умира през 1953 г., това е голямо облекчение за евреите: държавата прекратява антиеврейската си кампания. Но все пак евреите остават едно от най-малко обичаните деца на Родината.

Липса на доверие

Яков Берлинер/Sputnik

За съжаление, Русия има дълга история на антисемитизма: в Руската империя през края на XIX и началото на XX век слабо образованите маси вярват в еврейската враждебност към християните и в абсурдните слухове, че пият кръвта на православните бебета. До 1950-те години тази клевета е повече или по-малко опровергана, но възприемането на евреите като хора с голямо финансово влияние в целия свят си остава.

Декларацията за независимост на Израел от 1948 г. само влошава нещата за съветските евреи: оттогава Кремъл гледа на тях с подозрение, имайки предвид, че може би имат израелски, а не съветски интереси.

„Да бъда евреин беше малко срамно, когато бях малък, тази дума беше всичко, но беше забранена“, обяснява Лев Симкин, писател и публицист, израснал в СССР през 1960-те и 1970-те години. „От друга страна, те (властите) критикуваха ционистите, а не евреите… Мнозинството дори не знаеше, че ционизмът не е нищо повече от идея за създаване на еврейска държава… Но хората бързо разбраха, че „ционисти“ означава „евреи“.“

Тънката линия

Кадри от Secret and Explicit (The Aims and Acts of Zionists) (СССР, 1973)

Хитрото при съветския антисемитизъм след Сталин е, че той е скрит, а не популяризиран на официално ниво, сведен до вътрешна грубост и критики към Израел в пресата: тъй като Москва силно подкрепя арабските държави в техния постоянен конфликт с Израел, еврейската държавата е естествен враг.

Властите дават всичко от себе си, за да спасят името си и да не преминат определени линии, бъдейки антиционисти – но не и антисемити. Например те не допускат филма от 1973 г. Secret and Explicit (The Aims and Acts of Zionists) („Тайно и явно“ (Целите и деянията на ционистите), в който са използвани материали от нацистки пропагандни филми, представящи предполагаемия световен еврейски сюжет. Леонид Брежнев решава, че ще е твърде много, след като получава писмо от оператор с еврейски произход, лоялния комунист Леонид Коган, който казва: „Това е подарък за онези, които клеветят на нашата нация… филмът е пронизан с чужда за нас идеология; след като го видиш, оставаш с впечатлението, че ционизмът и евреите са едно и също.“

Трудностите

meshok.net

Все пак да си евреин в СССР е тежка съдба, особено като се има предвид, че съветските лични документи имат скандална „пета точка“, където човек трябва да посочи своята националност. Има пътища, по които човек, чиято пета точка твърди, че „евреин“, просто не може да поеме: като да стане дипломат или да служи в КГБ. Или например да се запишете в Механико-математическия факултет на Московския държавен университет.

„След 1967 г. почти няма евреи, които успяват да влязат във факултета… на най-талантливите сред тях, спечелили олимпиада по математика,  им се дават изключително трудни задачи при приемните изпити“, припомня публицистът Марк Джинсбърг. „Академик Сахаров (Андрей Сахаров, известният физик и правозащитник) казва, че му е бил нужен час усилена работа, за да реши математически проблем, предоставен на еврейските ученици, които имат само 20 минути да се справят с него.“ Подобна политика не е спонсорирана от държавата: както отбелязват много източници, това е инициатива на ръководството на факултета. Но държавата не направи нищо, за да ги приобщи в МГУ.

Много еврейски родители се опитват да улеснят живота на децата си, описвайки ги като руснаци (украинци, татари и т.н.), ако са от смесени бракове. Но не винаги това работи. Популярна поговорка гласи: „Ако нещо се случи, те ще те ударят в лицето, а не в паспорта.“

Всяко споменаване на еврейското наследство е забранено – дори и в толкова деликатен въпрос като Холокоста, за който съветската държава никога не споменава. „Никой паметник не стои над Бабин Яр“, пише поетът Евгений Евтушенко относно мястото на клането на над 100 000 евреи от нацистите в Украйна през 1941 г. и той е прав – СССР никога не признава някакви специални „антиеврейски“ масови убийства, настоявайки, че всички съветски граждани страдат еднакво по време на войната.

Сергей Метелица/ТАСС

Израснали в такава негативна атмосфера, младите съветски евреи не се отнасят толкова добре към СССР. В същото време Израел става все по-силен, побеждавайки арабските държави във войните от 1967 и 1973 г. и защитавайки своята независимост. „Появи се образ на побеждаваща страна. И съветските евреи започнаха да мислят: тук те се срамуват от националността си… а в Израел се гордеят, че са евреи“, заявява журналистът Леонид Парфьонов във филма „Руските евреи“. Така идеята за емиграция става много привлекателна.

Масово изселване

През 1950-те до началото на 1960-те години напускането на СССР едва ли е вариант за неговите граждани: човек трябва да получи изходна виза, която изисква да премине през бюрократичен ад (например, да получи одобрението на шефа и партийния си служител) и да плати такса, равна на цената на нов автомобил. Но до 1970 г. държавата отслабва хватката си.

Elena Kassel; Nati Harnik/National Photo Collection of Israel

Има няколко причини. Разведряването в отношенията със САЩ (през 1972 г. президентът Ричард Никсън посещава Москва) кара Кремъл да направи нещо, за да заглуши гласа на хората от Запада, които хулят СССР заради липсата на човешки права. Плюс това са налице и вътрешни протести. На 24 февруари 1971 г. група от 24 (отчаяни) евреи, на които им е отказано разрешение да напуснат страната, окупира сградата на Върховния съвет на СССР, изисквайки разрешение да напуснат страната. Тъй като успяват да привлекат вниманието на чуждестранната преса, правителството пусна повечето от тях.

По-късно съветската политика към еврейската емиграция се променя няколко пъти, с относителна свобода през 1970-те години и сурови ограничения през 1980-те години. Но като цяло евреите стават нация, толкова нежелана в СССР, че комунистите предпочитат да се отърват от тях, като просто пускат хората. Между 1970 и 1988 г. 291 000 евреи и членове на семействата им напускат СССР, установявайки се в Израел, САЩ и други страни по света. Може би им е липсвала родината им – но не и комунистическата партия.

автор: ОЛЕГ ЕГОРОВ

източник: www.bg.rbth.com

Pin It on Pinterest