Защо в СССР варят дънките?
Рецептата е лесна: вземате тенджера, кипвате вода, добавяте химикали, слагате вътре чифт дънки…
Американските дънки са мечтата едва ли не на всеки съветски човек. Дълго време вероятността тя да се осъществи е малка.
За първи път жителите на СССР масово виждат дънки в края на 50-те години: около 34 000 чужденци пристигат в страната за Световния младежки фестивал. Оттогава, според модния историк Меган Виртанен, за руснаците те се превръщат не просто в престижен западен продукт, а стават фетиш.
Sovfoto/Universal Images Group via Getty Images
Забранена стока
Ето само няколко примера за това какво са били готови да направят руснаците за чифт такива панталони.
Студентите са били готови да разтоварват вагони през нощта, за да ги получат – тогава Levi’s, Lee, Wrangler или Montana струват от 150 до 300 рубли (заплата в тази категория на труд за 3-4 месеца).
Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ/Russia in photo
Ако съветски гражданин носи такива дънки, има вероятност да бъде изгонен от университета и от работа, а в училище просто няма да го пуснат. Някои хора обаче са поемали и такива рискове. След като се сдобият с дънки, някои ги носят всеки ден в продължение на 3-4 години, а в дните на пране просто не излизат от вкъщи.
Има и трагични епизоди: в края на 1970-те години „Литературная газета“ съобщава за случаи на самоубийства на тийнейджъри поради липсата на този модерна вещ.
Дълго време с дънките се води официална борба – американският оригинален деним не се продава в магазините. Черноборсаджиите, които продават дънки с надценка от 300%, са преследвани като спекуланти (за спекулата има член в наказателния кодекс).
Александър Бункин/Архив на Александър Вадимович Бункин/Russia in photo
При все това, колкото повече „Желязната завеса“ започва да се отваря, толкова по-трудно става за държавната машина да устои на популярността на западния продукт. В крайна сметка съветските власти решават да използват това търсене в своя полза.
Ако не можете да ги победите, присъединете се към тях
През 80-те години съветската лека промишленост решава самостоятелно да произвежда популярния продукт по западен лиценз. Само че властите не успяват да се споразумеят с известни марки. Тогава те се обръщат към италианския Jesus Jeans. По техен лиценз и с тяхно оборудване през 1983 г. СССР започват да се шият първите родни дънки под марките „Твер“ и „Верея“. Продукцията е огромна – 1,2 милиона чифта годишно.
Колекция на Антон Потапов/Russia in photo
Е, истината е, че с тях възниква проблем: макар и да се наричат дънки, те приличат на тях само по цвят. Те не са ушити от истински деним, а от плътен имитиращ нискокачествен памучен плат. Тази материя не „остарява благородно “ като денима – със задължителната поява на изтъркване и само след 10 последователни пранета просто губи цвят или се къса.
И въпреки това съветските дънки се разграбват от рафтовете. И за да могат поне по някакъв начин да приличат на вносните, те се състаряват изкуствено с помощта на пемза (прави им се същата изтърканост като при истинския деним). Парче пемза се мята в пералнята с дънки и тя се пуска да работи.
Анатолий Семьохин, Алексей Шчукин/ТАСС
Освен това през 80-те години на миналия век дънките на петна излизат на мода на Запад, което става голяма радост за предприемчивите съветски хора. Та те знаят точно как да имитират този ефект. Именно тогава започва поголовното варене на дънки.
Вариш 20 минути и разбъркваш
Методът е ефективен и изисква творчески подход. Преди дънките да се варят, те се усукват и завързват, като се закрепят в това положение с щипки. Начинът на стягане определя формата на петната.
Алексей Антонов/ТАСС
След това се загрява голяма тенджера с вода и към нея се добавя белина в големи количества (около 1:5). Усуканите дънки се поставят в тенджера и се варят 15-20 минути, като се разбъркват с дълга лъжица. След това старателно се изплакват. Резултатът е избелени петна, които имитират оригинала. В СССР тези дънки са наричани „варенки“.
източник: RUSSIA BEYOND
