Защо в СССР командири на Червената армия са разстрелвани по време на Втората световна война?
Много генерали са несправедливо обвинени в „малодушие“ и „паника“ и незабавно изпратени на ешафода.
Всички те са реабилитирани посмъртно след смъртта на Сталин.
Катастрофалното избухване на войната срещу нацистка Германия шокира съветското общество. Очаква се, че Червената армия лесно ще спре и отблъсне врага на своя територия. Вместо това тя претърпява тежки поражения и постепенно се изтегля назад на изток.
Някой трябва да отговаря за неуспехите и във въоръжените сили на страната веднага започна „лов на вещици“. Редица съветски командири са арестувани и разстреляни по обвинения в „малодушие“, „паника“ и „самоволно напускане на стратегически пунктове без разрешение на командването“.
Най-голям удар е нанесен на командването на Западния фронт, което е разгромено по време на Белистокско-Минското сражение през юни-юли 1941 година. Командващият фронта генерал Дмитрий Павлов, както и началникът на щаба, началникът на свързочниците, началникът на артилерията, командирът на военновъздушните сили на фронта и няколко други военни ръководители са екзекутирани.
Генералите са репресирани не само заради пораженията на фронта. Дела за участието на този или онзи военен ръководител в „антисъветския заговор“ са образувани още преди избухването на войната и те са осъдени на смърт, когато войната вече е в разгара си.
По-голямата част от репресиите срещу висшия команден състав са извършени в най-трудния за СССР период – 1941 и 1942 година. След смъртта на Сталин всички екзекутирани военни командири са реабилитирани.
Пьотр КленовСвободни източници
Генерал-лейтенант Пьотр Кленов, началник на щаба на Северозападния фронт (преди войната – Северозападен специален военен окръг), е арестуван след неуспешния опит на съветските войски да задържат пробива на Вермахта в Прибалтика в началото на войната. Обвинен е в участие в „дясна троцкистка организация“ и в „бездействие в ръководенето на войските на окръга“. На 23 февруари 1942 г. военният командир е разстрелян.
Висшето командване на РККА (Павлов е крайният отляво)Свободни източници
След разгрома на основните сили на Западния фронт в сраженията при Минск и Белосток през лятото на 1941 г. командващият фронта армейски генерал Дмитрий Павлов и редица подчинени командири са арестувани по обвинения в „малодушие, самоволно напускане на стратегически пунктове без разрешение на висшето командване, срив в управлението на войските, бездействие на властта“.
На 22 юли 1941 г. Павлов е разстрелян заедно с началника на щаба си генерал-майор Владимир Климовских, началника на свързочниците на фронта генерал-майор Андрей Григориев, както и с командира на 4-та армия Александър Коробков.
Николай КличСвободни източници
Генерал-лейтенант Николай Клич, началник на артилерията на Западния фронт (преди войната – Западен специален военен окръг), е обвинен в „престъпно бездействие и небрежност, в резултат на което артилерията на окръга не е подготвена за бойни действия и в първите дни на войната по-голямата част от артилерията и боеприпасите на Западния фронт попадат у врага“. На 16 октомври 1941 г. е разстрелян.
Андрей Таюрски.Свободни източници
След самоубийството в първия ден на войната на 22 юни 1941 г. на генерал-майор Иван Копц, командващ Военновъздушните сили на Западния фронт, постът е поет от неговия заместник, генерал-майор от авиацията Андрей Таюрски. Още на 2 юли обаче той е уволнен и обвинен в бездействие, в резултат на което поверените му войски претърпяват тежки загуби в хора и материални средства. На 23 февруари 1942 г. Таюрски е разстрелян.
Николай ГловацкиСвободни източници
Генерал-майор Николай Гловацки, командир на 118-а дивизия, е обвинен, че по време на сраженията за Псков през юли 1941 г. е прехвърлил войските на другия бряг на река Велика без писмена заповед от генерал-майор Иван Кособутски, командир на 41-ви стрелкови корпус. Гловацки твърди, че е имал устна заповед за това, но Кособутски не потвърждава този факт. На 3 август същата година военният командир е разстрелян.
Александър ФилинСвободни източници
В началото на 1941 г. генерал-майорът от авиацията, летецът-изпитател Александър Филин отправя остри критики към ръководството на съветската авиационна промишленост, които в крайна сметка завършват с ареста му на 23 май същата година. Той е обвинен в „саботаж“ и в „антисъветска агитация и пропаганда“. На 23 февруари 1942 г. Филин е разстрелян.
Степан ОборинСвободни източници
В първите дни на войната 14-и механизиран корпус се сражава в района на Брест и Кобрин и претърпява тежки загуби на хора и техника. На 8 юли командирът генерал-майор Степан Оборин е арестуван. „За престъпно небрежно отношение към служебните си задължения, довело до унищожаване на личен състав и имущество“, военният командир е осъден на смъртно наказание и разстрелян на 16 октомври 1941 година.
Макарий ПетровСвободни източници
Генерал-майор Макарий Петров, доцент в Артилерийската академия „Ф. Е. Дзержински“, е арестуван на 30 юни 1941 г. като „антисъвет“ и „участник в антисъветски военен заговор“. На 13 февруари 1942 г. е осъден на разстрел, а десет дни по-късно присъдата е изпълнена.
Павел ЮсуповСвободни източници
автор: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
