Защо в Сибир се кланят на мечки?

09.01.2023 Редактор

Някои местни сибирски народи смятат мечката за свой прародител и я почитат, умилостивявайки звяра по време на различни обреди, празници и ритуален лов.

Поклонението на мечката е вид културен феномен, някога често срещан в Забайкалието и Амурския регион. Среща се и днес сред представители на малки народи, които пазят традиционния си начин на живот.

SSPL / Getty Images

Мечката като прародител

В Сибир живеят евенки, ханти, манси, нивхи, улчи и много други коренни народи. Някои от тях все още вярват, че всеки има животно прародител. То не само е дало началото на рода, но и го придружава през целия живот.

Eric CHRETIEN / Gamma-Rapho via Getty Images

Често такива животни стават обитателите на региона, благодарение на които хората „оцеляват“ в различни ситуации. Едно от тях е мечката. Има много традиции, свързани с култа към нея, които все още се спазват в редица малки групи.

Стрелба с лък на мечи празникЧерныш / Sputnik

Евенките, коренно население на Източен Сибир, наричат мечката „амикан“ (дядо, старец), „амакчи“ (прадядо), „ами“ (баща) и други думи, свързани със семейството. Един от основните занаяти на хората е ловът. Всяка зима те напускат селата си и отиват в отдалечени райони на тайгата. Въпреки сакралността на мечката, тя също става мишена – най-вече заради ценната мазнина, която има лечебни свойства.

Евенките вярват, че всеки ловец може да убие само строго определен брой мечки и за превишаване на този брой ловецът ще бъде наказан от висши сили и ще загуби живота си. Следователно процесът на убиване на животно е придобил ритуални характеристики. Ловецът се извинява на звяра и обяснява защо е започнал лова. Месото понякога се заравя, а понякога се яде. След лова се устройва нещо като погребение за мечката. Костите и главата се поставят в специална дървена къща, която се ориентира в посоката, в която мечката е вървяла, преди да бъде убита. Евенките вярват, че тогава няма да бъдат преследвани от духа на убитото животно.

По-късно се извършва обредът „такамин“ (за измама на мечката). Всички участници в лова се хранят с месо от убита мечка и пожелават на ловеца, който я е убил, късмет, здраве и много повалени елени. Самият ловец е последният, който започва да се храни, а очите от главата на животното се окачат на чума (къщата) на ловеца.

Демонстрация на меча кожа, 1973 г., Република БурятияВ. Белоколодов / Sputnik

Култът към мечката съществува и сред бурятите. Подобно на евенките те смятат животното за „член на семейството“ и го наричат бабагай – обща дума за всички по-възрастни роднини. Именно бурятският фолклор поражда двете най-често срещани митични версии за произхода на мечката. Първият предполага, че ловец доброволно се е превърнал в мечка заради завистта и злобата на окръжаващите го. Според втората версия човек е бил превърнат в мечка за лошо поведение – алчност, жестокост, подигравка. Благодарение на комбинацията от шаманизъм с тотемизъм, бурятите имат поверие, че мечката е най-могъщият от всички шамани.

Ловец в бойна готовност, 1912 г.Кунсткамера / Russia in photo

Мечи празник

Най-ярката проява на култа към мечката е празникът на мечката. Всеки народ има легенда за своя произход. При евенките тя е такава: едно младо момиче, което отишло в гората, се озовало в леговище на мечка и решило да прекара зимата там. През пролетта, след като се прибрало у дома, то родило мече, което отгледало като син, а след време се омъжило и родило момче. Когато братята пораснали, решили да премерят силите си и човекът убил мечката. Последният, умирайки, казал на брат си как правилно да ловува мечки и да ги погребва. Легендите може да са различни, но всички имат общ мотив – мечката избира човек, на когото предава свещени знания за лова и правилното отношение към близките му.

Втори ден от мечия празник, изкарване на мечката, аините от о. СахалинБронислав Осипович Пилсудский / Свободни източници

За някои народи празникът е свързан с успешния лов на мечка, за други е цикличен и се провежда през януари или февруари. Централното събитие е трапеза – месото на убита мечка се яде през нощта, от началото до края на празника, а един от роднините на ловеца яде сурово месо, за да придобие меча сила, мъдрост и навици. В паузите между храненията те танцуват, пеят песни и играят.

Трапезата на третия ден на мечия празникБронислав Осипович Пилсудский / Свободни източници

Обичайният празник не е свързан с лов. Понякога се празнува като помен за починал роднина, чиято душа се предполага, че е преминала в мечка, а понякога и като ритуален празник, по време на който племето благодари и умилостивява духовете. Ако се намери мече в гората, се отглежда в клетка в продължение на три години, в началото домакинята дори го кърми като дете и го нарича синко. След три години собственикът предлага вино на домашните духове и се извинява, че не може повече да държи мечката. След това, заедно с гостите, той се приближава до клетката и храни звяра. Мечката се освобождава и се развежда по къщите, всички посетени черпят животното и му се кланят, за да получат благословия за дома си. На специално подготвена площадка мечката се убива и одира, а главата и кожата се спускат в къщата през комина. След ритуалът започва вечерята. Яде се варено мечешко месо, което се изважда от котела с черпак с изображение на мечка и се сервира в специална дървена посуда. Костите се събират и дават на стопаните с различен вид подарък.