Защо в Русия в миналото има няколко Нови години?

През историята си Русия ползва различни календари, а руската Нова година се отбелязва на 4 различни дати!

1 януари не винаги е бил празник в Русия. Официално този ден е обявен за такъв на 23 декември 1947 г., когато Върховният съвет на СССР издава указ „За обявяването на 1 януари за неработен ден“. Преди това руснаците трябва да ходят на работа на първата сутрин от Новата година. По руските земи обаче 1 януари не винаги е бил първото утро от Новата година. В миналото руснаците празнуват Нова година през септември, а още по-отдавна – през март!

Защо в древна Русия Нова година се празнува на 1 март?

„Покръстването на русите“Виктор Васнецов

В древна Русия Нова година се отбелязва на 1 март. Защо точно на тази дата? Историците все още не са сигурни. Първата хипотеза е, че причината е съвсем проста – през март започва селскостопанската година. Друго предположение е, че руснаците, преди да бъдат покръстени в Християнството, по някаква причина възприемат 1 март като първия ден на новата година по древен римски календар, който съдържа 10 месеца, като март е първият от тях.Флавий Юлий Констанций

Флавий Юлий КонстанцийJebulon

Когато през 988 г. руснаците са въведени в Християнството, първият ден на новата година остава непроменен – защото Киевска Рус започва да използва византийския календар. Византийската империя, донесла Християнството по руските земи, използва календар (наричан още „Епохата на създаване на Константинопол“ или „Епохата на света“), създаден в Константинопол (днешен Истанбул) през 353 година.

Този календар започва от създаването на света – според Септуагинта (най-ранния запазен до днес превод на еврейската Библия), това се случва около 5508 г. преди раждането на Христос. Приблизително от VII в. византийската Нова година започва на 1 март, което е много удобно за руснаците. Първата година във Византийския календар е 6496 година. През същата година обаче Византийската империя премества началото на годината на 1 септември.

Защо празникът е преместен на 1 септември?

Разпространение на Алдинското издание на пълната гръцка Библия, Венеция, 1518 г. Библиотека Лауренциана

Разпространение на Алдинското издание на пълната гръцка Библия, Венеция, 1518 г. Библиотека ЛауренцианаSailko (CC BY 3.0)

От X в. до 1492 г. в Русия за първи ден на новата година се смятат едновременно 1 септември и 1 март. В ежедневието Нова годна се празнува през март. Септември се ползва за датиране на официални документи като договори, споразумения, удостоверения. Най-важното е, че Православната църква отбелязва Нова година на 1 септември, както е във Византийската империя.

1492 г. обаче, ако се брои от Създаването, се пада 7000-7001 година. Според много пророчества, които се разпространяват сред руското (много суеверно) общество в края на XV в., това е годината, в която Антихристът ще дойде на този свят и ще настъпи краят му. Повечето руснаци, дори най-големите благородници и най-образованите, вярват в тези пророчества. На 1 септември 1477 г. Мария Ярославна, майката на великия московски княз Иван III, дори изпраща огромната сума от 495 рубли (през 1470-те зрял жребец струва 6-10 рубли!) на Кирило-Белозерския манастир като дарение. „Според условията на дарението монасите трябва непрекъснато да се молят на Бог за семейството на московските князе в продължение на 15 години, т.е. точно до 1 септември 1492 година“, пише историкът Николай Борисов.

Повечето руснаци също вярват в Края на света – източници показват, че през 1492 г. броят на търговските сделки е значително по-нисък в сравнение с 1491 и 1493 година. Болшинството от московските православни йерарси и цивилни власти обаче не се отнасят сериозно към пророчествата. Гръцкият дипломат Дмитрий Траханиот, който е и на служба при Иван III като религиозен учен, отбелязва в писмата си, че нито самият Исус, нито пророците не са светците, говорили за края на света след 7000 г. от Създаването и това са просто хорски спекулации. Абсолютната истина се съдържа единствено и само в думите на Исус Христос: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец“ (Мат. 24:36).

И действително, на 1 септември 1492 г. (или 7001 г., според византийския календар), не се случва нищо „есхатологично“. Вместо това, Московският съвет на Православната църква издава указ, че годината трябва да започва на този ден, и за това решение си има политически мотиви.Иван III

Иван IIIСвободни източници

Близо 40 години по-рано, през 1453 г., Константинопол е завладян от Османската империя, а през 1472 г. великият княз Иван III се жени за София Палеологина, която всъщност е племенница на последния византийски император Константин XI Палеолог. След брака и 20 години по-късно, с преместването на Нова година на 1 септември, Иван III изпраща на света едно ясно послание: сега, след падането на Византия, само Московската държава може да е наистина благочестива православна държава. Това политическо и религиозно понятие, станало по-късно известно като „Москва, третият Рим“, е доразвито от наследниците на Иван III на московския трон.

Защо Петър Велики мести новата година на 1 януари?

В продължение на над 200 години (1492-1699) руският народ и Руската православна църква отбелязват Нова година на 1 септември. Това се превръща в утвърдена традиция.

Междувременно, европейците ползват напълно различни календарни системи – юлианския календар (известен като „Стар стил“), а от 1582 г. – Григорианския календар, който използваме и до днес (известен още като „Нов стил“). И двата календара започват от Рождество Христово, а не от Деня на създаването. Те са много по-лесни за изчисление и разчитане в сравнение с Византийския календар, а годината започва на 1 януари, вместо през март или септември.

За Петър Велики международната търговия е един от ключовите фактори за развитието на Русия. Той разбира, че, за да може да търгуват успешно с Европа, руснаците трябва не само да изглеждат по европейски, но и да знаят чужди езици – трябва да имат Нова година на същата дата като европейците.Свободни източници

Различните Нови години създават един проблем: в Европа началото на септември е обикновен работен месец, през който се сключват договори, докато в Русия хората празнуват Нова година и почиват за седмица или повече. За Петър Велики това означава само едно нещо – губят се пари.

На 19 декември 7208 г. (по византийски стил) Петър издава указ: денят 31 декември 7208 г. е следван от 1 януари 1700 година. Така 7208 г. се оказва най-късата в историята на Русия, тъй като тя продължава само 4 месеца – от септември до декември.

В същия указ Петър дава препоръки как да се празнува Нова година „по европейски“. След молитвата, пише царят, човек трябва да украси къщата си и портите си с борови, смърчови или хвойнови клонки и да се поздрави с близките си за началото на новата година и новия век.

На аристократите е наредено да организират празнични стрелби с малки оръдия, мускети и пистолети. Петър препоръчва още от 1 до 7 януари хората да могат свободно да стрелят с фойерверки и да запалят празнични светлини в дворовете си.

Болшевиките приемат Григорианския календар

Петър обаче не възприема Григорианския календар по време на тази реформа, защото той е създаден от Папа Григорий XIII, който е католик, а Руската православна църква по онова време е силно против католицизма. Руската църква продължава да ползва Юлианския календар. През 1700-1918 г. руските и европейските календари се различават с над 10 дни.

През 1918 г. Григорианският календар е възприет от новата държава – съветска Русия. В началото на XX в. разликата между Юлианския и Григорианския календар е 13 дни. На 26 януари (по Юлианския календар) 1918 г. болшевишкият лидер Владимир Ленин подписва указ, с който в Русия се въвежда Григорианският календар: след 31 януари по стар стил следва 14 февруари по нов стил. Също като Петър Велики, Ленин „открадва“ малко време от руската история, но не колкото Петър – само 14 дни.

Най-накрая Русия и по-голямата част от света започват да живеят по един и същи календар. Руската православна църква обаче продължава да ползва Юлианския календар. Поради тази причина Православната нова година започва на 1 септември по Юлианския календар (14 септември по григориански стил).

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest