Защо в древна Русия има толкова малко каменни сгради?
Има само няколко сгради в Русия, които датират от XII-XIII в. и те са сравнително малки църкви и храмове.
Докато в Европа гигантски каменни структури като Burg Eltz или Alcazar са построени още през VIII-IX в. Има три конкретни причини за това.
В Русия има малко кариери
Църквата на Петър и Павел на Городянка (XII век) и църквата на великомъченица Варвара (XVIII век), СмоленскLudvig14 (CC BY-SA 3.0)
Континентална Русия не е планинска страна. В древността има само няколко кариери и транспортирането на каменни плочи от тях до градовете е изключително трудно и скъпо. Ето защо дори руските князе правят своите крепости и дворци от дърво, което е било и все още е много изобилно в Русия.
Запасът на дървесина в Русия е почти безкраен
Московия. Дървен дворец в Коломенское. Гравюра на Хилфердинг от 1780 г.Свободни източници
Дори след стотици години на изграждане на милиони къщи, крепости, църкви, дървесината все още е в изобилие в Русия.
Всеки руски човек от древните времена знае как да построи дървена къща и нещо повече – тя може да бъде разглобена, транспортирана на друго място и отново сглобена. Но няма нужда от това, тъй като във всяко село и град можеше да се купи нова или да отидеш в гората, да насечеш дървета и да си построиш.
Монголо-татарското нашествие попречва на руската строителна традиция
Изглед от камбанарията на река Москва. По-долу можете да видите кулата Дуло и сградата Сушило, 1913 г.Свободни източници
Монголо-татарското нашествие, което се случва през XIII-XIV в., е голям удар за всички руски индустрии, които току-що започват да се формират по това време.
Приблизително една трета от населението е унищожено, като най-развитите градове като Киев, Рязан, Владимир понасят най-големи щети. Нашествието унищожава физически повечето от професионалните руски строители и архитекти от епохата.
След нашествието са необходими около 200 години, преди да се възобнови каменното строителство в Русия в края на XV век. Когато великият италиански инженер Аристотел Фиораванти пристига в Москва през 1480-те години, той открива, че руснаците дори не знаят как да правят правилни тухли, така че се налага да ги учи от нулата.
Сушило в Симоновския манастирАрхнадзор
Когато Петър Велики основава Санкт Петербург през 1703 г., той временно забранява всяко каменно строителство в Русия, с изключение на новата столица. Забраната не се спазва стриктно, но има ефект: повечето руски каменоделци отиват в Санкт Петербург, за да търсят работа.
Проблемът с материалите не е толкова остър в Санкт Петербург, разположен в близост до множество каменни кариери в региона. А системата на крепостничеството, която вече е в разгара си от Петрово време, позволява по-бързото транспортиране на камък с помощта на труда на крепостните.
автор: ГЕОРГИЙ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
