Защо толкова много хора загиват на Елбрус – проклятието на „белите яки“?

Това е най-високата планина в Русия и в Европа (5642м), но все пак има репутация на „лесна планина“ – смята се, че може да се изкачи и от обикновен човек без алпинистки опит, офис работници, пенсионери и тийнейджъри.

Защо тогава някои хора така и не се завръщат оттам?

През нощта на 23 септември група от 19 души тръгва към прохода Седловина в Елбрус – мястото е на 5416 м над морското равнище и е отправна точка за изкачването на върха. Има силен вятър, но те решават, че времето е „устойчиво“. Организаторът на този поход Денис Алимов по-късно ще каже: „Вървяхме през нощта, защото имаше прозорец в метеорологичните условия. Не беше идеално, не беше най-доброто, но това беше единственият вариант [да стигнем до върха] през следващите пет дни“.

Когато до върха остават 100 м, времето рязко се променя: вятърът се засилва, налягането пада. На една от туристките, маникюристката Анна Макарова, ѝ прилошава. Спускат я в Седловина, но със загубата на височина ѝ става още по-зле. Тя губи съзнание и след час умира в ръцете на водача. „Водачът ѝ даваше да мирише амоняк, поеше я с чай. Нищо не помагаше“, разказва Алимов.https://www.instagram.com/p/CUK_7N7I3xF/embed/?cr=1&v=14&wp=675&rd=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com&rp=%2Ftravel%2F336972-elbrus-rusia-planina-zhertvi#%7B%22ci%22%3A0%2C%22os%22%3A1439.6999999284744%2C%22ls%22%3A1081.5%2C%22le%22%3A1102.8999999761581%7D

В същото време основната група продължава изкачването. Скоро обаче видимостта пада до половин метър, завалява гъст сняг, температурата се понижава до -20 градуса, а скоростта на вятъра се усилва до 40-70 метра в секунда. Тогава, без да стигне до върха, групата започва да се спуска по въже. Както се оказва, безуспешно. „Заблудихме се. Паднахме, пролетяхме около 100 м над леда, не можехме изобщо да забием пикела в леда. Едно от момчетата си счупи крака. Веднага изпратихме SOS съобщение до министерството на извънредните ситуации и координатите си. Чакахме час-два (без да дочакаме помощ) и го понесохме надолу“, разказва Дмитрий Парахин – музикант, който също е част от групата.Спасители от министерството на извънредните ситуации спускат пострадал при изкачване на Елбрус

Спасители от министерството на извънредните ситуации спускат пострадал при изкачване на ЕлбрусSputnik

Забавянето е фатално. Докато се опитват да стабилизират счупения крак, останалите участници започват да замръзват. Уокитокито не работи в планината. Успяват да се свържат със спасителите едва след 17 часа – прави го водачът, който е слязъл заедно с туристката още през деня. Двама души губят съзнание и умират на място. Други двама са отнесени на носилка от спасителите. Водачът е силно измръзнал и има сериозни травми, а един от туристите практически ослепява, покосен от силната снежна виелица.https://www.instagram.com/tv/CULz-9yomcM/embed/?cr=1&v=14&wp=675&rd=https%3A%2F%2Fbg.rbth.com&rp=%2Ftravel%2F336972-elbrus-rusia-planina-zhertvi#%7B%22ci%22%3A1%2C%22os%22%3A1453.6999999284744%2C%22ls%22%3A1081.5%2C%22le%22%3A1102.8999999761581%7D

Изкачването на Елбрус (5642 м), най-високата планина в Европа, е измамливо заради своята техническа простота. За него наистина нямате нужда от алпинистки умения. Ако не се отклонявате от маршрута, няма да ви се наложи да преодолявате скални участъци, където бихте имали нужда от карабини, куки и въжета – просто стигате до върха и готово. Заради това към Елбрус нерядко се отправят хора, за които това е първото изкачване в живота. Там ходят офис служители на „тийм билдинги“, пенсионери и тийнейджъри. Десетки хора от цял свят всеки ден. Бизнесът на компаниите, които организират турове до върха на Елбрус, процъфтява. Но всяка година планината отнема средно по 15-20 човешки живота, което не съответства на твърденията на мнозина, че изкачването е толкова лесно.

„Изкачи го мъж без крака и дядо на 80 години – за какво говори това?“

На Елбрус има няколко маршрута: от север, изток и запад, а най-лекият минава през село Терскол, от юг. От тази страна започват експедициите на повечето групи (така прави и групата, която дава жертви през септември тази година).

„Изкачването на Елбрус се смята за лесно, на първо място заради наличието на въжени линии“, споделя алпинистът и съдия в Red Fox Elbrus Race Александър Яковенко. Въжените линии стигат до височина 3850 м, т.е. повече от половината път се изминава на седалка. При желание, туристите могат да изминат още 1000 м нагоре, до 4800 м, на снегоход. В крайна сметка излиза, че пешеходният маршрут не е толкова дълъг. Яковенко води дъщеря си до върха, когато тя е само на 14 години.  mzabarovsky/Getty Images

Александър Сухарев, собственик на компанията „Елбрус Клайминг“ (по-рано известна като „Страху Нет“) сподели в разговор с Russia Beyond, че планината е лесна: там няма сложни технически елементи, нито лавиноопасни зони. „Поне не и на местата, където ходят туристи. Има лавиноопасни места само в долините, където се събира сняг и всички лавини падат през зимата и ранната пролет. Но това няма връзка с изкачването. Сложността на Елбрус е с категория 1Б – това означава, че практически всеки човек, ако е здрав, може да се качи на върха без специална подготовка“.

Сухаров си спомня за мъж без крака, който неотдавна стигнал до върха, както и за двама свои клиенти – единият на 80, а другият на над 80 години. „По-възрастният се изкачи с кислородно оборудване, а 80-годишният – без. Това за какво ви говори?“.Владимир Смирнов/ТАСС

29-годишният маркетинг експерт от Калининград Виктор Салеев през август миналата година също тръгва към Елбрус като част от комерсиален тур. „Отидох заради приключението, походната естетика и спортните предизвикателства“, казва той. Независимо, че няма опит, той избира източния маршрут, защото е „спортен“ – иска да измине пътя пеша от край до край. „Смята се за „див“, тъй като там няма хижи, въжени линии, снегоходи и целият път се изминава пеша с пълното оборудване“, разказва Виктор.

В същото време той разбира, че ще носи раница с тегло 35 кг в продължение на цели 10 дни. Половин година преди изкачването започва кардио тренировки и влиза във фитнеса. „Очакванията ми за похода съвпаднаха напълно с действителността. Но когато туристическите фирми твърдят, че маршрутът е подходящ за хора във всякаква физическа форма, това може да ви въведе в заблуда“, предупреждава той. „В нашата група всички вървяха, но някои изпитваха болка и страдание и бяха на предела на силите си“.

„Това е ад!“

През последните години броят на жертвите на Елбрус расте, което, според професионалистите, се дължи на популярността на планинския туризъм и липсата на всякакви бариери за изкачването. През съветските години всеки кандидат да се качи на върха трябва да докаже определено ниво на опит, докато сега никой не контролира потока от хора, здравословното им състояние и физическите им възможности.

Не всички разбират и какво значи „височина“. Аковенко напомня, че при пилотите-изпитатели кислородът се включва автоматично на височина 3000 м. „На тази височина има два пъти по-малко кислород, отколкото тук, на земята. Представяте ли си какво се случва на 5000 м? Много организми просто не могат да издържат това натоварване“, казва той и настоява, че в този момент е важно човек да спре и да не се тормози повече. Но някои хора не го правят, защото се срамуват, че става въпрос за една „лесна планина“.Антон Подгайко/Sputnik

През май тази година кореспондентът на Russia Beyond Николай Литовкин също се изкачи на Елбрус от юг, по най-лекия маршрут, с една нощувка в хотел. Половината група се състои то боксьори – хора в добра физическа форма, които постоянно ходят на състезания. „Имахме идея да стигнем до върха, да разпънем ринг там и да си устроим битка. Много спортувам и обичам такива предизвикателства, но не знаех, че при такива високопланински походи наяве излизат всичките ти болежки“, разказва той.

След първите два дни на аклиматизация в продължение на 15 км в разходки в района на Елбрус, Николай започва да изпитва остри проблеми с менискусите – „краката ми отказаха“, споделя той. Друг боксьор пък хваща т. нар. „планинска болест“ на височина 4800 м – излиза от хижата, където са отседнали, и решава да се поразходи през нощта: в крайна сметка попада в снега, без да може да се измъкне сам от него, и го намират почти в безсъзнание. Друг човек вдига температура 40 градуса и започва да има проблеми с дишането и да кашля. Оказва се, че е болен от коронавирус, но не знае – болестта се проявява именно там. „Мислех си, че един силен мъж ще изтърпи, ще превъзмогне себе си и ще се вдигне“. Но Елбрус е нещо съвсем различно. Когато ти откажат краката или човек започва да изпитва халюцинации заради липса на кислород – не знаех, че това изобщо е възможно. В крайна сметка останах долу, на най-първата точка“, казва Николай.kozak_kadr/Getty Images

Друг фактор е рязката смяна на времето. Всичко може да се промени буквално за половин час. Виктор, който се е опитал да изкачи Елбрус през миналата година, така и не стига до върха. „Често се случва – настигна ни циклон (виелица, никаква видимост, вятър до 50 м/с), успяхме да стигнем до 5100 м по време на аклиматизационния поход, но след това времето се развали. Прекарахме няколко дни в палатките, в базовия лагер, и тръгнахме да слизаме“.

В TripAdviser, популярен сайт за отзиви за туристически места по света, е пълно с истории, подобни на тази: „Бяхме от западната страна на Елбрус през септември 2014 г. <…>. Към мокрия сняг на височина 4500 м се присъедини и гръмотевична буря; дрехите, шапките и стиковете ни прогизнаха. След като привързахме пикелите и стиковете към въжето, бегом се втурнахме надолу до заслона, обсипвани от гръм и мълнии. Там срещнахме една чужденка, придружавана от водач. Те се връщаха от неуспешен опит да изкачат върха. Питахме я: „Как е на върха?“ А тя просто каза: „It is the hell!“ (Това е ад!)

Водачи-дилетанти

Но нито планинската болест, нито лошото време не бива да са причина за смърт, дори и на Елбрус. Квалифицираните водачи би трябвало да са „застраховка“ срещу това. И тук се крият и проблемите.

„За съжаление, в момента всеки може да се нарече „гид“ или „водач”“. На Елбрус е пълен хаос, няма никакви регулации или проверки“, разказва Сухарев. Той споделя, че в Кавказ подобни компании и гидове-„частници“ са страшно много. Много от тях работят без лиценз и нямат квалификация за алпинист-инструктори.WIN-Initiative/Neleman/Getty Images

„Човекът е ходил два пъти на Елбрус при хубаво време, сторило му се е, че няма нищо сложно и може да води там и други хора. И започва да води групи“, обяснява той.

Според Сухарев, случилото се с групата с петимата загинали туристи е „абсолютно закономерен изход“. „В рамките на един поход са им се случили две трагедии и това не може да е случайност“. Първата смърт, според Сухарев, изобщо не е свързана със смъртта на останалите, но има едно общо нещо – ниската квалификация на организаторите. Той изброява въпросите, които следствените органи вероятно ще си зададат: защо гидът е нямал спътников телефон и GPS, а е разполагал с някакви радиостанции? Защо в групата няма никакво кислородно оборудване? Защо групата не е тръгнала обратно, когато времето е започнало да се влошава?

В същата нощ, на 23 септември, там има и група на компанията „Елбрус Клайминг“. Сухарев твърди, че прогнозата за времето е такава, че изобщо не можело и да става дума да се ходи където и да било, но туристите много искали да пробват – до голяма степен и заради факта, че има други тръгнали групи.

„И нашият гид реши да пробва, в момента, в който имаше леко подобрение на времето. Но той е професионалист и може да оцени ситуацията. Той веднага върна групата, когато видя, че времето се влошава. Те (другите гидове) разказват, че времето се е променило мигновено. Това не може да се случи в планината, там няма превключвател“, негодува Сухарев. „Но е възможно непрофесионалният гид да не успее да забележи признаците на влошаващото се време. И на него всичко това ще му се стори „мигновено“.Milo Zanecchia/Ascent Xmedia/Getty Images

Сухарев смята, че Анна Макарова също вероятно е щяла да оцелее, ако са ѝ дали кислород. „Но хората продължават да избират по-евтини компании, а след това им се налага да финансират бъдещи трагедии. Това ще се случва отново“, смята той.

Четири дни след смъртта на петимата туристи на Елбрус Следственият комитет (СК) на Русия задържа организатора на тура Денис Алимов. Той е собственик на компанията Elbrus.Guide от Пятигорск. Според Следствения комитет Алимов сам се е признал за виновен и е „дал подробни признателни показания“. Казал, че при планирането на изкачването е сгрешил с месеца и времето. Алимов е арестуван за два месеца, а компанията му, съдейки по сайта ѝ, продължава да набира групи, вече за 2022 година.

В YouTube-канала на компанията има много видеа на Алимов с разкази за подготовката за изкачването, избора на организатор и планинската болест, където той съветва хората кога да пият чай каркаде и се изказва негативно за балоните с кислород. „Мнението на нашия екип за изкачването с кислород е категорично отрицателно. Не защото това е лошо, това е нормално. Но е лошо от гледна точка на височинния опит. В организма го няма, няма височинна памет“, казва той.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest