Защо толкова малко руснаци живеят в къщи, щом страната е толкова голяма?
В Русия хората си мечтаят да имат собствена къща, но независимо от големите територии, „едноетажна Русия“ така и не се появи.
„Свеж въздух и закуски на верандата, възможност бързо да се прехвърлиш от работата на компютъра към цветната си градина; собствен двор, където да играят децата; никакви огради“, изчислява плюсовете на собствената къща Диана Ларецкая, имидж коуч от Москва.
Няколко години след като се омъжва, тя започва да се чуди къде да се премести семейството: в къща или в апартамент. Избират градска къща, около 300 кв.м, на 15 км от Околовръстното на Москва. Пътят до града отнема около 15 минути, а оттам започват типичните московски задръствания. „Седмицата си планирам така: няколко дни съм си у дома, работя на компютъра, по телефона. Два дни съм в Москва, като си уговарям по няколко срещи подред. Дните за пазаруване са по график. Все пак, всякакви непланирани срещи в натоварените часове могат да ми костват часове в задръстванията“.
Вилно селище „Новие Вешки“ в Московска областВладимир Вяткин/Sputnik
Предприемачът Роман Алехин също си е купил къща: „Когато купувах къщата, си мислех, че всяка вечер ще седя до камината, ще ходя до реката. Но всичко се оказа доста различно“.
Ако питате руснаците къде биха искал ида живеят – в блок или в къща – почти 70% ще отвърнат, че биха искали да живеят в отделна къща. Никой не си представя дома на мечтите си в многоетажна сграда с десетки съседи, общо стълбище и правила за „спазване на тишина“. Но защо тогава „едноетажна Русия“ така и не съществува? В собствени къщи живеят по-малко от 1/3 от населението на Русия, въпреки наличието на големи свободни територии и сравнително евтината земя.
Когато мечтата се сблъсква с реалността
Според различни изследвания идеята за собствена къща е много популярна сред градското население на Русия. „Дори бих казал, че това е мечта. Но къща с добри комуникации на първо място е скъпа, и на второ е свързана с много бюрократични проблеми“, споделя пред Russia Beyond ръководителят на Центъра за градска антропология „КБ Стрелка“ Михаил Алекеевски.
Най-често собственикът на къщата трябва сам да извозва боклука си, да коси тревата, да чисти басейна, да се бори с паразитите и т.н. или пък да плаща за всичко това на някоя компания. Нерядко на пазара продават готови къщи, но без те да са свързани с комуникационните мрежи и без инфраструктура: собствениците трябва сами да докарат до къщата газ, електричество и вода.
Частни домове в Московска областАлексей Куденко/Sputnik
„Взехме интервю от собственици на вили, които са си мечтали за собствен дом – и проблемите, с които редовно се сблъскват, ги карат да проклинат целия свят. Те казват: „Защо по дяволите не живеем в обикновен апартамент, където при всеки проблем можем просто да се обадим на домсъвета и да викнем майстор“.
През 2001 г. Константин си купува земя и си строи къща в подмосковското село Дудино, което е на около 1,5 км от най-близката станция на метрото. Земята с площ около 300 кв.м му излиза колкото двустаен апартамент в Москва. Налага му се сам да си прекара газ, което му струва още около 1 милион рубли (11 500 евро).
Мъж в самоизолация заради коронавирус, пръска череша за вредители в градинския парцел на СНТ „Союз“ в Раменски район на Московска областСергей Пятаков/Sputnik
„Тук няма училища, градини и спортни комплекси. Трябва да се пътува до всички магазини. На пешеходно разстояние има само селски магазин, където продават основни стоки: хляб, макарони, бира. Без кола би било трудно да се живее тук, особено с деца. Но изчислихме, че цялата нужна инфраструктура е в града, който е на 7 минути“, казва той и ни уверява, че е предвидил всичко това предварително и никога не би живял в апартамент отново.
Освен това Константин вече е знаел какво е да имаш собствена къща: „Тук решаваш всичко сам и бяхме готови за това, но някои хора се плашат от тази идея. Това до известна степен разрушава мита за „спокойния живот“. За мнозина това е сериозен психологически фактор: ако никога не си живял в къща, дори не знаеш как да живееш там“.
Жилищни сгради и градински парцели в град Шчьолково, Московска областВладимир Сергеев/Sputnik
Аргументът „не съм готов емоционално за такива промени“ се чува често, макар че недостигът на финансови средства си остава причина номер едно за хората, които не живеят в собствена къща. „По правило това са много богати хора – които могат да си позволят да преминат през цялото това изпитание и да си построят къщата на мечтите си. Тези къщи не се правят на конвейер. Не толкова заради цената на земята, колкото заради издръжката и свързаните трудности с комуникациите“, смята Алексеевски.
Други правила
Ако искаш къща, най-вероятно ще ти се наложи да си я построиш сам. Строителният комплекс в Русия е фокусиран изключително върху изграждането на блокове на всички нива, споделя Роман Попов, доцент във факултета за градско и регионално развитие във Висшата школа по икономика. „Традиционно един от показателите за икономическия успех на териториите е броят на въведените в експлоатация жилища. Затова губернаторите и кметовете искат квадратни метри“, отбелязва той.
При изграждането на вилно селище „Новие Вешки“ в Московска областВладимир Вяткин/Sputnik
Също както и преди, строителният комплекс запълва градовете с квартали с жилищни блокове. През април 2018 г. руският премиер Дмитрий Медведев каза, че еднообразните микрорайони заемат 77% от целия жилищен фонд на страната, като те се характеризират с „прекалено гъсто застрояване и не винаги развита градска инфраструктура“. Частните къщи спадат към луксозния сегмент (по правило, извън градовете или в техните покрайнини) или към стария жилищен фонд, където семействата живеят от поколения.
Константин, който прекарва около 50% от времето си в Нидерландия по работа, споделя, че правилата, по които работи този строителен комплекс, са много различни в Русия и в Европа. „Качеството на живота в Нидерландия изобщо не се променя от това дали живееш в града или на село, насред полето. На село има нормална канализация, надеждно електроснабдяване, някаква болница наблизо и магазин. Градското планиране е устроено така, че в противен случай строителите няма да получат разрешение за строеж“.
Частни вилиМитя Алешковский/ТАСС
В Русия наличието на инфраструктура не е задължително условие. Нещо повече – от 2018 г. разрешително за строеж на къща изобщо не се изисква – то е заменено от задължително уведомление преди началото на строежа и след завършването му. „Какви комуникации ще прекарваш си е твой личен проблем. Нашите съседи казват: „Не ни трябва електричество – идваме, включваме генератора, печем си месо и си тръгваме. И са саправи. В Нидерландия нещата стоят другояче“, споделя Константин.
Съветският стереотип
Между другото, независимо от мечтата за къща, в съзнанието на руснаците все още преобладава „съветското наследство“. „Един от аспектите му е къщата да се възприема като временно жилище, нещо като вила. Дори и да става въпрос за хубава, оборудвана къща“, споделя Попов.
Вила в ЯлтаАлексей Малгавко/Sputnik
Апартаментите се възприемат като нещо по-комфортно, а оттам и по-престижно. В СССР да получиш апартамент, кола и дача се смята за „несъмнен показател за успех“. В Русия хората, които си строят къща, най-често си запазват и апартаментите. „С други думи у нас къщите са алтернатива на апартамента, а за някои дори и допълнение. Или вариант „за старини“. Макар че на юг мястото на къщите в ценностната система е по-високо, отколкото в централните райони на страната и още повече в Москва и Санкт Петербург“, отбелязва Попов.
Татяна Федорцева живее в Таганрог, в Южна Русия – неголям град с население от 255 000 души на брега на залив. От 25 години тя обитава шестстайна къща с мъжа си и не иска да се връща да живее в апартамент. „Сега масово се строят блокове, а по-рано имаше много къщи: имаме голям стар град с къщи от XVIII век. Сега съотношението между къщите и блоковете е около 50 на 50“.
Продажба на частна къща в едно от селата в района на ТулаВиталий Белоусов/Sputnik
Много от хората, които купуват или строят къщи в Южна Русия са хора, идващи от северните райони на страната. Любов Александровна се мести от Якутия в Таганрог преди 10 години. „Това ми беше мечта – да се преместя на юг, когато остарея“, споделя тя. Семейството ѝ си купува двуетажна къща с площ 240 кв.м за 4,5 млн. рубли (52 000 евро). Тя е на груб строеж и няма комуникации – налага им се да я довършват сами. Наблизо има училище, детска градина и магазин.
„Допреди 5 години имаше много голям наплив на желаещи да си купят къща тук. Просто ни звъняха на домофона и ни питаха дали случайно не си продаваме къщата“, разказва тя.
Частен дом в ж.к. „Одинбург“Михаил Джапаридзе/ТАСС
Една от особеностите на руската провинция е голямата площ на частните къщи, казва Попов. В повечето случаи обаче те са в лошо състояние и не винаги разполагат с всички необходими удобства. „Такова жилище, независимо, че е отделено – се възприема като жилище втора класа. Хората там си мечтаят да се преместят в „нормално“ жилище – в представите им това е апартамент в блок. В полза на тази идея работят както съветските стереотипи, така и градската политика за благоустройство и икономиката“.
Около 22,6% от населението на Русия няма достъп до централна канализация, като повечето от тях ползват септични ями, сочи изследване на Росттат. Отново по данни на Росстат почти 40% от къщите в Русия се нуждаят от ремонт, реконструкция или събаряне.
С времето търсенето на летните вили (дачите) също пада. Пандемията, през която много хора се опитаха да се изолират, възвърна това търсене, но едва ли това ще е дългосрочна тенденция, смята Алексеевски. „Самата идея на дачата е много важен съветски мит за благосъстояние. Сега тези дачи започнаха да се превръщат в по-голям проблем, отколкото преимущество. Постоянните задръствания, за да стигнеш до тях, и ресурсите, за да ги поддържаш в нормално състояние, карат хората да се опитват да продадат тези къщи, а никой не иска да ги купи“.
автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
