Общество

Защо Сталин принудително преселва хора в СССР?

Депортациите са една от най-трагичните страници в съветската история и продължават да бъдат чувствителен въпрос за много представители на засегнатите етнически и социални групи. И така, каква е целта на тази политика?

Милиони в СССР са засегнати от суматохата на политическите репресии и депортации, които обхващат страната през 1930-1950-те години. Децата и внуците им са все още дълбоко повлияни от тези трагични събития.Егор Алеев/TASS

Фактът, че раните, нанесени тогава, все още болят, се подчертава от успеха на два скорошни бестселъра на писателката Гузел Яхина, ново име в руската литература. И давата засягат темата за депортациите и трагичната следа, която те оставят както в живота на отделни хора, така и на цели етнически групи.

Невероятно успешният дебютен роман на Яхина „Зулейха отваря очи“ е преведен на 30 езика и вече има телевизионна адаптация. Книгата описва депортацията на кулаци – богати селяни – от татарско село през 30-те години на миналия век. Болшевиките конфискуват цялото им имущество, провизии и добитък. Онези, които се съпротивляват, са разстреляни, а други, лишени от домовете си, се откарват с товарни вагони, като добитък, далеч от родните си села и джамии – в сибирската пустош. Там те построяват от нулата образцово съветско селище, където ще има работа, регламентирана рутина, Господ не съществува и най-общо казано – там има „по-добър“ живот, макар и насилствено наложен.

Другият ѝ роман – „Моите деца“, разказва за волжките германци. Те пристат в Руската империя през XVIII в. по покана на Екатерина Велика, като строят градове с характерна култура и начин на живот на брега на Волга. Но съветските власти ги унищожават и ги гонят от поречието на реката, което вече е тяхна родина, в суровите степи на Казахстан. В романа читателите се сблъскват с едно сърцераздирателно описание на безлюдните немски села: „Печатът на разруха и многогодишна печал легна по фасадите на домовете, улиците и лицата на хората“.

Защо хората са депортирани?

Държавен исторически музей на Южен Урал

Депортациите са признати за една от формите на политически репресии от ерата на Сталин и един от начините за укрепване и централизиране на личната власт на Йосиф Сталин. Целта е да се „разреди“ населението в онези райони, където има е голяма концентрация на представители от конкретна националност с характерен начин на живот, които говорят, отглеждат децата си и публикуват вестници на своя етнически език.Иван Шагин/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Много от тези области се ползват с известна автономия, тъй като в зората на Съветския съюз много републики и региони се формират по етническа линия.

Изследователят на съветските депортации, историкът Николай Бугай казва, че Сталин и неговият съмишленик Лаврентий Берия виждат депортациите „като начин за уреждане на междуетническите конфликти“, поправяне „на собствените им грешки и потискане на всякакви прояви на недоволство срещу недемократичния, тоталитарен режим“.

И въпреки че Сталин, както обяснява Бугай, дава заявка за курс към „обязателно съблюдаване на видимия интернационализъм“, за него е важно да премахне всички автономии, които потенциално биха могли да се отделят, и да предотврати всяка възможност за опозиция на централизираната власт.

Този метод се прилага многократно в Русия и по-рано. Например, когато Московският княз Василий III анексира Псков през 1510 г., той проучва всички влиятелни семейства там. Те получават земи в други части на Русия, но не и в родния си Псков, за да не успее местният елит, разчитайки на обикновените хора, да се изправи срещу властите в Москва.

Василий III заимства този метод от баща си, основателя на Московската държава – Иван Василиевич III. През 1478 г., след като сразява Новгородската република, Иван Василиевич провежда първото руско депортиране – изселва над 30 от най-богатите болярски фамилии от Новгород и конфискува техните имоти и земи. Болярите получават нови имоти в Москва и в градове в Централна Русия. Над 7000 души са депортирани от Новгород в края на 1480-те години: „боляри, богаташи и търговци със семействата си. Те са разпределени на малки групи в различни градове – Владимир, Ростов, Муром, Кострома – за да се „разтвори“ бившият новгородски елит в населението на Централна Русия. След депортацията семействата на Новгород губят своя висок статут, превръщайки се в обикновени служители и „редови“ дворяни.

Практиката на депортациите се използва в царска Русия и в следващите години, в случаи, в които властите се стремят да потушат местните въстания. Например след полските въстания от 1830 и 1863 г. хиляди поляци – участници във въстанията и техни съмишленици – са изселени в дълбоките територии на Русия, главно в Сибир.

Кой къде е депортиран?

Архивна снимка

Депортациите в СССР се извършват в невероятни мащаби. Според документи от НКВД (предшественикът на КГБ), през 1930-1950-те години около 3,5 млн. души са принудени да напуснат родните си места. Преселени са общо над 40 народности. Депортациите се извършват главно от погранични райони в отдалечени региони, дълбоко в страната.

Първата депортация засяга поляците. През 1936 г. около 35 000 „политически ненадеждни елементи“ от бившите полски територии в Западна Украйна са преселени в Казахстан. През 1939-41 г. още 200 000 поляци са депортирани на север, в Сибир и Казахстан.Държавен исторически музей на Южен Урал

Хората от други погранични територии също са насилствено преселени: през 1937 г. над 171 000 етнически корейци биват депортирани от източните граници на СССР в Казахстан и Узбекистан.

От 1937 г. Сталин води системна политика за преселване на етнически германци. С избухването на Втората световна война германците стават изгнаници навсякъде в СССР. Мнозина са заклеймени като шпиони и изпратени в лагери. До края на 1941 г. около 800 000 етнически германци са преселени вътре в страната, докато за цялата война цифрата достига над милион души. Те са депортирани в Сибир, Урал, Алтай, а в Казахстан се озовават почти половин милион германци.Архивна снимка

Съветските власти преселват народи и по време на войната. Огромен брой хора са депортирани от територии, освободени от германската окупация. Много народи от Северен Кавказ са изселени от родните си земи под обвинения в шпионаж и сътрудничество с германците: десетки и стотици хиляди карачайци, чеченци, ингуши, балкарци и кабардинци са депортирани в Сибир и Централна Азия. По същия начин калмиките, както и около 200 000 кримски татари, са обвинени в сътрудничество германците и поради това са преселени. През същото минават и народи с по-малка численост като месхетински турци, кюрди, гърци и други.

Жителите на Латвия, Естония и Литва се опълчват на присъединяването на своите републики към СССР – там действат дори въоръжени антисъветски отряди – което дава на съветското правителство предлог да бъде особено жестоко в кампаниите за разселване, насочени към жителите на балтийските републики.

Как се провежда преселването?

Архивна снимка

Народният комисар на вътрешните работи Лаврентий Берия лично подписва подробни инструкции как да се организира всичко това. Освен това инструкциите са различни за всеки народ. Преселването се извършва от местни партийни органи и чекисти, специално изпратени в съответните региони. Те съставят списъци на хората, които трябва да бъдат преселени, подготвят транспорт за отвеждането им и тяхното имущество до гарите.

На хората се дава много малко време да си съберат багажа. Позволява им се да вземат личните си вещи, дребни предмети от бита и пари. Като цяло „допустимото количество на багажа“ на семейството не може да надвишава един тон. Всъщност хората могат да вземат със себе си само най-важното.Архивна снимка

Обикновено на всяка отделна народност се дават по няколко влака, с охрана и медицински персонал. Хората се качват в пълни железопътни вагони под ескорт и се откарват до местоназначението си. Според указанията по време на пътуването се даваха хляб и готвено ястие веднъж дневно.

В отделна инструкция детайлно се посочва как трябва да се организира животът на депортираните хора в специалните селища. Трудоспособните заселници участват в изграждането на казарми, а по-късно и на по-постоянни жилищни сгради, училища и болници. Земеделие и скотовъдство може да се извършват само в колхози. Контролните и административните функции се изпълняват от служители на НКВД. Отначало животът на заселниците е много тежък, храната е оскъдна, хората боледуват.Архивна снимка

Забранено им е да напускат новото си местожителство, защото в противен случай ги грози затвор в лагерите на ГУЛАГ. След смъртта на Сталин забраната е отменена и те могат свободно да пътуват навсякъде в Съветския съюз. През 1991 г. тези действия на съветските власти са обявени за незаконни и престъпни и – по отношение на някои народи – дори признати за геноцид.

автори: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest