Защо Сталин не спасява сина си от немски плен?

Сталин се отнася с първородния си син като с всеки друг съветски войник.

Когато отива на война, Яков Джугашвили не върши някаква спокойна работа в щаба, а е изпратен на фронтовата линия.

„Срам ме е пред баща ми, че останах жив“, казва на германците по време на разпит синът на Йосиф Сталин – Яков Джугашвили. Съветският лидер, който има много негативно отношение към капитулиралите войници на Червената армия, се сблъсква с една от най-трудните ситуации в живота си – врагът залавя собствения му син.

Сложни отношения

Архивна снимка

Яков е син на Сталин от първия му брак с Екатерина Сванидзе. Тъй като майка му умира скоро след раждането, а баща му прекарва цялото си време или в революционна борба, или в изгнание, детето е отгледано от леля си.

През 1921 г., на 14-годишна възраст, Яков Джугашвили (който използва истинското си фамилно име) се мести от Грузия в Москва, където за първи път среща баща си. Отношенията между двамата, които всъщност не знаят нищо един за друг, са трудни.

Сталин е категорично против първия брак на Яков и това предизвиква голям спор между баща и син. Към това трябва да прибавим и личната трагедия на Джугашвили – смъртта на неговата новородена дъщеря. В крайна сметка той се опитва да се застреля, но не успява и оцелява само благодарение на усилията на кремълските лекари.Архивна снимка

По-големият син на съветския лидер не винаги се противопоставя на баща си. Бъдещ турбинен инженер по професия, по настояване на баща си Яков се записва в Артилерийската академия на Червената армия. През май 1941 г., месец преди германската инвазия в СССР, старши лейтенант Яков Джугашвили е назначен за командир на артилерийска батарея.

Плен

Getty Images

Когато войната започва, съветският лидер не прави нищо, за да защити сина си. Той отива на фронтовата линия като обикновен командир на Червената армия, изпратен от баща си с простичките думи: „Върви и се бий“.

Яков обаче не се бие особено дълго. В началото на юли 1941 г. части от неговата 20-та армия са обкръжени в Беларус и на 16 юли, при опит за пробив към своята страна, старши лейтенант Джугашвили е пленен.

Германците много бързо разбират кой е попаднал в ръцете им – Яков е предаден от няколко свои съслужители. Нацистите нямат намерение да организират публична екзекуция на сина на своя враг. Напротив, в техен интерес е да се опитат да примамят Джугашвили на своя страна, да го използват в своите пропагандни кампании и да разиграват „Сталин“ Младши срещу Сталин Старши.

Те се отнасят към Яков изключително любезно и учтиво. По време на разпитите германците не се интересуват само от военни въпроси, но и от политическите му възгледи, спорят за методите на Сталин за управление на държавата, посочват на сина грешките на бащата и определят недостатъците на идеологията на болшевизма. Те обаче не постигат успех в опитите си да „омаят“ военнопленника – Джугашвили отказва да сътрудничи на германците по какъвто и да било начин.Писмо на Джугашвили по време на плен от Вермахта - 19.07.1941 г.

Писмо на Джугашвили по време на плен от Вермахта – 19.07.1941 г.Getty Images

В същото време пропагандната машина на Третия райх гарантира, че новината за залавянето на сина на всемогъщия Сталин ще стане обществено достояние в СССР. Въпреки факта, че Джугашвили подчертава при разпитите си, че е хванат в плен против волята му, германците изрично заявяват, че предаването му е било изцяло доброволно. Първоначално самият Йосиф Висарионович вярва в тази версия.

Войник срещу фелдмаршал

Яков Сталин след залавянето му, 1941

Яков Сталин след залавянето му, 1941Global Look Press

В резултат на стигналата до Кремъл информация за обстоятелствата около залавянето на сина му и подробностите за поведението му в плен, Сталин скоро променя мнението си за Яков и вече не го смята за предател и страхливец.

Организират се няколко спасителни мисии, за да измъкнат Джугашвили от германците. Испанските комунисти, които са принудени да бягат от Испания вследствие на поражението в Гражданската война и сега живеят в Съветския съюз, дори са вербувани за операциите заради ценния си опит в диверсионната и партизанската война. Но всички опити за освобождаване на Яков са безуспешни.

След битката при Сталинград германците използват посредничеството на шведския дипломат граф Фолке Бернадот и Червения кръст, за да предложат на Сталин размяна на сина му с фелдмаршал Фридрих Паулус и няколко десетки високопоставени офицери от 6-та армия, държани в плен на Съветския съюз. Хитлер обещава на германския народ да върне генералите у дома.

Днес можем само да предполагаме какво е било мнението на Сталин за подобна размяна. Лансираната версия в Съветския съюз в следвоенния период е, че съветският лидер отговаря хладно на германското предложение: „Няма да разменя войник за фелдмаршал“. Няма документално потвърждение обаче, че той наистина произнася тези думи.

Дъщерята на лидера, Светлана Алилуева, си спомня, че малко след тези събития, през зимата на 1943-1944 г., нейният развълнуван и разгневен баща казва за провалената сделка: „Германците предложиха да разменят Яша за някои от хората си… Да се пазаря с тях? Не, на война, като на война.“

Маршал Жуков пише в своите „Спомени и мисли“, че веднъж, докато се разхождат навън, той пита Сталин за по-големия му син. Той замислено отговаря: „Яков няма да се измъкне от плен. Фашистите ще го застрелят…“ След кратка пауза добавя: „Не, Яков би предпочел каквато и да е смърт пред това да предаде Родината.“

Вярно е, че Джугашвили продължава да бъде непокорен и доброто отношение на германците бързо се променя. Неспособни да го използват нито за пропагандни цели, нито за размяна на затворници, те губят всякакъв интерес към него.

На 14 април 1943 г. Яков се хвърля върху електрифицираната бодлива тел в концлагера Захсенхаузен и веднага след това е застрелян от стража. Дали е искал да се самоубие или да избяга, или смъртта му е организирана от самите германци, остава загадка и до днес.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest