Защо СССР изпраща в космоса кучета, а не маймуни?

Докато САЩ провеждат космически експерименти с маймуни, в СССР след дълги дискусии изборът пада върху кучетата.

Освен това става въпрос само за бездомните.

Експериментите, които трябва да покажат дали е възможен полет на човек в космоса, започват в СССР и САЩ едновременно – през 1940-1950-те години. До този момент нито едно живо същество не е изпитало нито състоянието на излитане или кацане, още по-малко на безтегловност и космическа радиация.

Как всичко това ще се отрази на човек трябва да покажат „биологичните обекти“ на изследванията. Но кои трябва да са те? Това не е най-тривиалният въпрос.

Защо не маймуни?

СССР. Ноември 1957 г. Москва. Кучето Лайка в херметичната кабина преди инсталиране на сателита.

СССР. Ноември 1957 г. Москва. Кучето Лайка в херметичната кабина преди инсталиране на сателита.TASS

Съветските конструктори обмислят различни варианти: мишки, плъхове, маймуни, котки, кучета. В много отношения маймуните се смятат за по-човекоподобни. Поради тази причина американците започват да изстрелват маймуни в космоса – първи лети макакът резус Алберт през 1948 година. Французите през 1963 г. изпращат котка в космоса, а преди това – плъхове. За СССР кучетата са исторически опитни обект в сложни неврофизиологични експерименти. Нобеловият лауреат Иван Павлов изучава системата им от рефлекси и постига блестящи резултати.

Въпреки това вариантът с маймуни също е сериозно обмислян в зората на космическите полети. Д-р Олег Газенко, един от главните учени от космическата програма, дори посещава цирк, за да наблюдава обучените кучета и маймуни и осъзнава, че ще има много проблеми с маймуните. Те са по-малко емоционално стабилни, имат нервни сривове и проявяват агресивност. В САЩ се опитват да се справят с това, като вкарват животното в състояние на наркотична интоксикация. Предвид изобилието от проблеми се избират кучетата – и то бездомните.

„Лайка (първото куче, пуснато в орбита на Земята) беше намерено на улицата. Както всъщност повечето кучета, участвали в експериментите. Защо учените залагат на мелезите? Всичко е много разбираемо: те са изключително умни, непретенциозни. Като никое чистокръвно куче, те ценят доброто отношение към себе си. Те бяха почистени, измити, нахранени до насита в приемния център на зоопарка“, разказва академик Газенко.

Подходящи кучета се търсят в приюти за бездомни, разпитват се хората и се вземат от улиците. Трябва да са малки кучета с тегло 6-7 кг, на възраст от две до шест години, приятелски настроени, здрави и много търпеливи. Опитват се да подбират женски – за тях е по-лесно да се шият специални дрехи (за изпражнения) – в светъл цвят – такива кучета изглеждат добре по телевизията. Това обаче са само основни изисквания.

Колко лесно е да се справят с кучетата?

СССР. 1959. Лаборант Наташа Казакова обучава космическото куче Козявка за пробен космически полет.

СССР. 1959. Лаборант Наташа Казакова обучава космическото куче Козявка за пробен космически полет.Лев Портър/TASS

Кучетата за експерименти са също толкова трудни за подбор, колкото впоследствие са и хората за космически полет. Разработена е научна програма за подбор и подготовка на животни. Според нея кучетата се подготвят на няколко етапа. Първо, те тренират и се тества издръжливостта им.

Те се учат да използват фиксиращ скафандър (той се закрепя отстрани и ограничава движението на кучето в кабината) и специални облекла. Научават се да ядат от автоматична хранилка. Те се обучават да се въртят в центрофуга, тестват се на вибрационна стойка и практикуват катапултиране.В ръцете на лаборанта Ирина, кучетата Ветерок (вдясно) и Уголок, които са направили космическо пътуване на биосателита

В ръцете на лаборанта Ирина, кучетата Ветерок (вдясно) и Уголок, които са направили космическо пътуване на биосателита „Космос-110“.Лев Поликашин/Sputnik

Най-трудният тест е поставянето в затворена капсула – времето, прекарано в нея по време на тренировка, постепенно се увеличава. Например кандидатите за дългосрочни полети трябва да издържат оптималното време – до 20 дни затворени; първоначално тези експерименти в кабината продължават до 55 дни. Не всички кучета издържат на такъв стрес; някои започват да скимтят непрекъснато и се опитват да отворят вратата. Смята се, че при такива експерименти се проявяват характерът на кучето и стабилността на неговата психика и се решава за какъв полет са подходящи – краткосрочен, дългосрочен или никакъв. Онези, които се подлагат на първичен подбор, биват оперирани (също доста рискован етап сам по себе си): поставят им се електроди и катетри за наблюдение на здравето и въвеждането на лекарства директно в кръвта, а опашките им са ампутирани (те пречат на вентилационната система в кабината).1985. Служители на Института по медицински и биологични проблеми на министерството на здравеопазването на СССР с маймуни, извършили 7-дневен полет на борда на биосателита

1985. Служители на Института по медицински и биологични проблеми на министерството на здравеопазването на СССР с маймуни, извършили 7-дневен полет на борда на биосателита „Космос-1667“.Владимир Родионов/Sputnik

В Съветския съюз предпочитат да изпращат кучета в космоса по двойки, за да се уверят, че получените резултати са някаква закономерност, а не индивидуална реакция, и ги подбират, като вземат предвид психологическата съвместимост – друг важен фактор.

За целия период СССР изстрелва 51 кучета с ракети и 12 от тях не оцеляват при полета. Смъртта на Лайка през 1957 г. е най-трагичната – заради размаха, с който е изпратена в космоса.

Мисията е подготвена с голяма бързина: през октомври Никита Хрушчов, първият секретар на ЦК на КПСС, казва на учените, че кучето трябва да бъде изстреляно след месец, за годишнината от Октомврийската революция – до 7 ноември. Но по това време механизмът за връщане на животното на Земята невредимо още не съществува. Лайка е обречена, за което никой не би трябвало да знае. Тя трябва да умре за около седмица полет. „За съжаление, тя почина много по-рано“, спомня си Газенко.

В действителност поради грешка в изчисляването на топлопроводимостта Лайка се задушава само няколко часа след изстрелването и този факт е разкрит едва през 2002 година. И през 1950-те години съветската преса публикува доклади за здравето на кучето в продължение на седем дни, Лайка е официално „жива“. Тогава СССР обявява, че е придобил безценни знания по време на експеримента и твърди, че евтаназира животното, заради което се сблъска с много критики от Запада.

По-късно, коментирайки смъртта на Лайка, Газенко казва, че „работата с животни е източник на страдание за всички нас. Отнасяме се с тях като с бебета, които не могат да говорят. Колкото повече време минава, толкова повече съжалявам. Не трябваше да правим това. Не научихме много на тази мисия, за да оправдаем смъртта на кучето“.

Много по-късно, през 1980-те и 1990-те години, СССР и по-късно Русия също опитват късмета си с маймуни. 12 маймуни успяват да полетят в космоса по програмата „Бион“, но последната, с прякор Мултик, умира след кацането, след което решават да отменят програмата.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest