Защо съветското изкуство е толкова естетически приятно?

Почти 30 години след разпадането на СССР отношението към социалистическия реализъм – мейнстрийм в изкуството от този период, се променя неколкократно в средите на изкуствоведите.

За повечето обикновени зрители обаче той все още е привлекателен.

„Изкуството принадлежи на хората“ – тези думи, изречени от Владимир Ленин през 1920 г. в разговор с Клара Цеткин, са издигнати в лозунг от комунистите. Цитатът е печатан постоянно и може да се прочете в почти всеки селски дом на културата. В оригинала фразата има продължение: „То (изкуството) трябва да води своите най-дълбоки корени от самите недра на работещите маси. То трябва да бъде разбрано от тези маси и обичано от тях. <…> Трябва ли да поднасяме сладки, изтънчени бисквити на малцинство, докато работниците и селските маси се нуждаят от черен хляб? Аз разбирам това, разбира се, не само в буквалния смисъл на думата, но и образно: винаги трябва да виждаме пред очите си работниците и селяните“.

Всичко за народа

А. Н. Самохвалов,

А. Н. Самохвалов, „Момиче в тениска“. 1932 г.Руски музей

Така лидерът на световния пролетариат определя курса, към който съветското изкуство се придържа през следващите 70 години. Основната характеристика на това изкуство е, че го разбират всички, а не само образованият благородник, изисканите бохеми на изкуството и музейните посетители, но буквално всеки селянин, дошъл от селото и попаднал в музея. Не е изненадващо, че реализмът е обявен за основен художествен стил – метафорите и смисловата многослойност са излишни при този подход (а в периода на репресии те са просто опасни).

В живописта и скулптурата се появяват нови герои, в които зрителят трябва да разпознае себе си, – строители, стоманолеяри, студенти, спортисти, войници. Фигурите на най-добрите майстори по онова време (например на Александър Самохвалов и Александър Дейнека) не само играят ролята на огледало, но и са надарени с универсална сила.

Картини във всеки дом

Репродукция на картината на Юрий Пименов

Репродукция на картината на Юрий Пименов „Среща“Sputnik

От лозунга на изкуството, принадлежащо на хората, произлиза още едно свойство – изкуството трябва да стане достъпно за хората, независимо от тяхното ниво на богатство. Произвеждат се много тиражи от картините – художествени албуми, чието издаване в Съветския съюз е постоянно, учебници по литература и история, пощенски картички, календари с листове за късане, илюстрации в популярни списания. В цялата тази огромна страна хората ги събират, окачат скъсаните листове по стените и така създават свои собствени простички колекции. Запазени в паметта, тези образи предизвикват носталгия у предишните поколения и то не толкова носталгия по самата съветска живопис, колкото по отминалото детство.

Напред към светлото бъдеще

Николай Карачарсков,

Николай Карачарсков, „О нас пишут“, 1969 г.Чувашски Държавен Художествен музей

Друга идея, заложена от Ленин, е използването на изкуството като средство за агитация и пропаганда на комунистическата идеология. Построяването на комунизма е дълго и трудно дело, при което личният комфорт постоянно се жертва за общото светло бъдеще, а изкуството дава пример за това, как да се справяме с трудностите.

Всичката съветска живопис е изключително оптимистична, героите ѝ приличат на суперхора. В нея няма място за умора, депресия, съмнения – само яркото слънце, радостта от труда и спорта, гордостта от постигнатите резултати. В картините на художничката Татяна Яблонская дъщеря, която прави упражнения („Утро“), тя е толкова щастлива, колкото и колективните фермери, прибиращи реколтата („Хляб“), както и флиртуваща двойка на строителна площадка до количка с тухли („На строителната площадка“).Татяна Яблонская,

Татяна Яблонская, „Утро“. 1954 г.Третяковска галерияТатяна Яблонская,

Татяна Яблонская, „Хляб“. 1949 г.Третяковска галерия

А в картината на Александър Дейнека „Бригада на почивка“ група мускулести момчета свалят работните си дрехи и щастливо се хвърлят във водата. Единствено строителните кранове на заден план и името на платното загатват, че тези суперхора са работили усилено по време на смяната си на строителната площадка.Александър Дейнека,

Александър Дейнека, „Бригада на почивка“Частно събрание

Наследници на модернистите 

Въпреки желанието на съветските лидери да изградят напълно нов свят, изкуството не може да мине без традиции. Така, повечето съветски художници от първо поколение преминават през отлична предреволюционна школа и сами преподават същите принципи. Освен това, главните съветски образователни заведения са всъщност преобразувани от старите институти. Знаменитият ВХУТЕМАС, основан през 1918 г., е пряк наследник на Московското училище по живопис, скулптура и архитектура, а след закриването му през 1930 г. на негова основа са открити Московският архитектурен институт (МАРХИ), Московският държавен художествен институт „Суриков“ и Московският полиграфски институт, и трите от които създават много звезди по съветско и постсъветско време.  Татяна Яблонская,

Татяна Яблонская, „На строителната площадка“, 1957 г.Симферополски художествен музей

Чертите на модернизма и импресионизма могат да бъдат открити в живописта на много съветски майстори. Александър Герасимов, един от най-любимите майстори на съветската власт, автор на противоречивото платно „И.В. Сталин и К.Е. Ворошилов в Кремъл“, наречено сред народа „двамата водачи след дъжда“, учи преди революцията с Константин Коровин и Валентин Серов. Ако премахнем главните герои от техните картини, тяхната школа се разпознава и по начина, по който са нарисувани отраженията по мокрия път, и светлите облаци, и розовата гама на московския изглед на заден план.Александър Герасимов,

Александър Герасимов, „И.В. Сталин и К.Е. Ворошилов в Кремъл“Третяковска галерия

Вера Мухина, автор на най-известния съветски паметник „Работник и колхозничка“, преди революцията учи в Париж заедно с Антоан Бурдел, успява да обиколи Италия, да изучи паметниците на Ренесанса и да използва класическите пропорции и пластика.

Острите, революционни техники на авангарда напускат съветското изкуство още през 30-те години на миналия век, но по-широките находки от руския и европейски модернизъм, неговите свободни композиционни техники, експериментите с цветове, остават в арсенала на най-талантливите съветски майстори до 70-те години. Сред тях са Александър Дейнека и Александър Самохвалов, както и Георги Ниски.Георги Ниски (1903-1987)

Георги Ниски (1903-1987)Институт за руско реалистично изкуство

автор: ИРИНА ОСИПОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest