Защо съветските спецчасти носят Adidas и как се опитват да скрият това

Целият съветски олимпийски отбор е бил преобут в маратонки Adidas, а след това те са били продавани под напълно друга марка, а още по-късно с тях са били обути и спецчастите в Афганистан.

Макар западният начин на живот и всичко, което се е произвежда там, в Съветския съюз официално да са презирани и смятани за „аморални“, съветските власти сътрудничат със Запада твърде активно. Такива връзки не се афишират публично, а доказателствата за тях се пазяъ във вътрешните отчети и чуждестранната преса. Един от тези тайни съюзи е сключен с Adidas. 

Тайни договори

Avito

След Втората световна война именно Олимпийските игри стават една от главните площадки за реклама на спортни стоки, та била тя и непряка и неофициална. Всяка компания мечтае нейните продукти да се окажат носени от най-добрите спортисти. Съюзът е особено привлекателен в този план: съветските спортисти са едни от най-силните, а затвореният режим на страната приковава повишено внимание. 

Счита се, че съюзът между Adidas и СССР е сключен през 1980-а, когато Москва бе домакин на Олимпиадата, но всичко започва дълго преди това. Т.Кульбицкая/ТАСС

В записка на Комитета по физическа култура и спорт към Съвета на министрите на СССР до ЦК на партията от 1979-а, озаглавена „По въпроса за сътрудничеството с фирмата „Адидас“ (ФРГ), се отбелязва, че „Спорткомитетът на СССР осъществява постоянно сътрудничество в продължение на 20 години“ с германската компания.

И други западни марки част се оказват на съветски спортисти. През 1965 г. в. The New York Times, като се позовава на агенция „Асошиейтед прес“, съобщава за поръчка на 46 чифта обувки за баскетболисти, които СССР е получила от американската компания Converse Rubber Company.

Обяснението за двойния стандарт на съветската власт е банално: в страната не правят добри конкурентоспособни спортни обувки – няма нито технологии, нито материали. От това положение обаче трябва да се намери някакъв изход. И в случая с Adidas също е намерено решение. 

„Да се скрият“ трите ленти

Гиви Киквадзе, Феликс Кримски/ ТАСС

И така през втората половина на 1970-те години съветското ръководство пристъпва към установяването на официални отношения с Adidas. Компанията става доставчик на наближаващата Олимпиада и основната част от доставките е съвременни спортни обувки. Само че през 1979 г. съветски войски влизат в Афганистан, а това става повод за международен бойкот и силно охлаждане на отношенията със Запада. В резултат 65 страни, включително и ФРГ, се отказват от участие в Олимпиадата, а „официалният доставчик“ изпада в сложна ситуация, защото за тази титла той вече е платил щедро. Налага се играта да продължи и при новите деликатни обстоятелства. Освен това, както може да се види от някои документи, Хорст Даслер, председателят на надзорния комитет на Adidas, който на практика изпълнява ролята на външнополитически консултант на съветската страна през периода на възникналото напрежение около Игрите, информира чиновниците за настроенията в други страни. 

Съветите пък поставят своите твърди изисквания към капиталистическия бизнес. Първо, трябва да се махнат всички лога и названието Adidas, така че западният производител да не се мярка нито на снимките, нито на видеата със съветски спортисти. Второ, цялото производство на тази партида трябва да бъде пренесено в СССР, а след това оборудването да остане в страната.  Юрий Сомов/Sputnik

За целта СССР придобива от Adidas лиценза за производство на маратонки. За германската компания това е било нормална практика и по онова време СССР става двадесетата страна, в която са се произвеждали обувки по лиценз на Adidas. Освен самия лиценз, се налага от германците да бъде купено и оборудването, химическите суровини и другите необходими материали. Според резултатите от направената експертиза само три вида изкуствени материали, които имат Съветите, се оказват пригодни за производството на такива обувки.

В СССР се произвежда модел на базата на култовия силует на Gazelle в няколко разцветки. Тези маратонки на практика не стигат до магазините, защото една част отива веднага за износ, а част – за съветския национален отбор. За него се доставят маратонки само в светло синьо (поради което се е предполагало, че други просто не съществуват). Разпознаваемите три ленти отстрани са оставени, но логото е  видоизменено напълно и вместо надписа Adidas на тях е изписано „Москва“. В страната тези маратонки също са наричани „Москва“. В. Седачев/Sputnik

Именно тогава на съветските хора масово им се приискало да ходят с маратонки: „Преди това [Олимпиадата] някакъв специален култ (към маратонките) нямаше. Носеха се повече като спортни обувки и да ходиш на работа в прилична организация, обут в маратонки, не беше прието“, спомня си една съвременничка. „Преди Олимпиадата излязоха много материали за спортисти със снимки, особено чуждестранни, видеа… И всички се загледаха и решиха, че маратонки с джинси е прекрасен вариант за всекидневно облекло и започнаха да ги търсят. Така маратонките, дори и родно производство, изведнъж станаха страшен дефицит“, допълва тя. 

Между другото правени са и опити в Съветският съюз да се шият родни джинси, но те се провалят, защото крайният продукт изобщо не прилича на популярните в самите Съединени щати. Adidas си дава сметка, че същото може да се случи и с маратонките, затова въвежда строг подбор на персонала. Юрий Сомов/Sputnik

Миша Улиханян, директор на Егвардската фабрика за спортни обувки, която от 1985 г. произвежда лицензионна продукция на Adidas, си спомня: „Германците дойдоха тук, взеха на работа млади момичета до 23 години и по-големи не приемаха на работа. Не разрешаваха по-възрастни да се приемат. И [имаше условие] преди това те да не са работели и да нямат специалност. Защото на тази възраст ръцете не са се уголемили, че да пускат брак и да се научат само по адидаски да шият, да нямат опит от производство на нискокачествени обувки.

„Яки“ обувки за специалните части

Кадър от филма

Кадър от филма „9-та рота“Фьодор Бондарчук/ ПК Слово, Арт Пикчерз Груп, Канал СТС,2005

В резултат обувките, правени в СССР, не отстъпват по качество на произведените в Германия. И отчасти затова маратонките „Москва“, своеобразно ребрандиране на Adidas, попадат именно в Афганистан, станал повод Олимпиадата да бъде бойкотирана.

Причината е, че стандартното съветско снаряжение не е особено пригодно за скалистия терен на Афганистан и най-много проблеми има с обувките: съветските ботуши  издават прекалено много шум при ходене и не стават за катерене по планините. Valve; Hidden Path Entertainment, 2012

Тогава на членовете на елитните подразделения като силите на Въздушнодесантните войски и спецназа, им разрешават да импровизират: сами да си изберат леки, универсални обувки, пригодни за тази територия. Изборът пада на маратонките „Москва“, макар че има известен казус: „Когато това е възможно, командирите обуват своите войници в гуменки за тенис“, се посочва в отчета на Управлението за военни изследвания на САЩ за 1995 година“. Reuters

Съветските командири също разбират този проблем и се обявяват против публикуването на снимки на войници, обути с маратонки, в печата. При все това в редки случаи те попадат в медиите… и издигат маратонките „Москва“ в култ. Популярността на тези маратонки нараства толкова, че моделът е увековечен почти навсякъде, където има съветски войници – в Афганистан, а след това и в Чехия те също са носят маратонки. Тези спортни обувки присъстват във филми, военни реконструкции, игрални фигурки и комплекти за игри. Reuters

Производството на „Москва“ е спряно чак през 2011 година, когато в армията те са заменени от по-съвършени обувки, създадени специално за военнослужещите при реформите.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: https://bg.rbth.com/

Pin It on Pinterest