Защо руснаците живеят в „мравуняци“, при положение че страната им е толкова голяма?
За някои хора еднаквите жилищни комплекси в Русия предизвикват асоциации с проблемите с презастрояването и презаселването на Шанхай.
Иля Варламов (CC BY-SA)
Всеки, който някога е бил в Русия и е попадал в предградията на Москва, Санкт Петербург или всеки друг голям град в страната, познава големите жилищни комплекси и високи блокове, които приличат на гигантски мравуняци.
В един комплекс под един покрив често живеят хиляди семейства. Русия е толкова голяма, затова за мнозина е озадачаващо, че хората избират да се тъпчат в апартаменти, разположени в гигантски блокове. Всъщност обаче в това няма нищо изненадващо.
Съветското наследство
Наум Грановский/ТАСС
За Русия жилищните комплекси от многоетажни сгради са нещо като съветско наследство. След Руската революция през 1917 г. Съветска Русия постига висок индустриален растеж, което на свой ред предизвиква бърза урбанизация.
Селското население се втурва към градовете в търсене на по-добър живот. Много хора са готови да живеят в казарми или комунални апартаменти, където споделят едно жилище с други семейства. Много скоро милиони се сблъскват с липса на уединение и удобни условия за живот.
Давид Шоломович/Sputnik
През 1950-те съветското правителство, оглавявано от Никита Хрушчов, най-накрая обръща внимание на проблема, като започва масово държавно строителство на многоетажни жилищни сгради из целия СССР.
Програмата е много ефективна и много съветски семейства, които до съвсем неотдавна живеят в мизерни условия, стават щастливи собственици на апартаменти.
Лесните за строителство „хрушчовки“ решават належащия жилищен проблем в СССР. Универсалното строителство на тези блокове обаче води до нови проблеми. Един от тях е, че много руски градове, особено жилищните им квартали, стават много сиви и мрачни.
„Нашите сънародници са изключително щастливи, когато започват да се настаняват в хрушчовките. Но после минава време и хрушчовките стават нещо обикновено, като се проявяват всичките им недостатъци“, разказва Марат Галямов, директор на компания за недвижими имоти в Казан, Русия.
Иля Варламов (CC BY-SA)
Въпреки разпадането на СССР съветският подход в жилищното строителство продължава и в Русия.
„Мравуняците“
В съвременна Русия из цялата страна се строят огромни блокове. Те са особено разпространени в Москва и Санкт Петербург, където търсенето на жилища е високо.
Мащабните строежи на многоетажни комплекси от апартаменти дава на много хора шанс да се установят в столицата, където отделните апартаменти в по-висококачествени и централни жилища са недостъпен лукс за мнозина.
Иля Варламов (CC BY-SA)
В някои луксозни квартали в центъра на Москва един кв.м. в четириетажна или пететажна сграда може да достигне цена от 33 000 евро. За много кандидат-купувачи тази сума е непосилна и неразумна, особено като се има предвид, че в големите блокове в покрайнините на Москва 1 кв.м. струва около 2200 евро.
Въпреки че за мнозина животът в т. нар. „мравуняци“ е свързан с липса на места за паркиране, ужасен трафик и труден достъп до центъра на града, мнозина предпочитат да спестят пари и да се установят там, като жертват тези удобства за сметка на по-голяма жилищна площ.
Алексей Майшев/Sputnik
„Масовите многоетажни сгради, в които живеят повечето хора в страната, са предназначени единствено за живеене и за нищо друго. След като напуснат дома си, жителите на тези комплекси искат да се измъкнат оттам възможно най-бързо – или към центъра за работа, или към най-близкия мол. Оттам идват и прословутите задръствания“, споделя в статия от 2016 г. доцентът във Висшата школа по урбанистика към Висшата школа по икономика Виталий Стадников.
Legion Media
Тъй като много руснаци вярват, че плащането на наем е пилеене на пари на вятъра, хората с радост купуват апартаменти в големи комплекси, въпреки проблемите, свързани с живота там.
„В общи линии хората купуват жилища в ‘мравуняците’, за да се преместят в града възможно най-бързо, и не мислят, че ще останат в този апартамент дълго време. Всъщност много остават да живеят там завинаги“, казва Галямов.
автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com