Общество

Защо руснаците готвят специални ястия за религиозните празници

Голямо влияние върху кулинарните традиции оказва православието, което повелява вярващите да не консумират храна с животински произход през по-голямата част от годината.

Руските християни са свикнали да водят натурално стопанство исторически – те отделят много време за отглеждане на добитък и обработка на земя в сложни климатични условия. На плещите на жените лежат много задължения у дома и на полето, затова не остава много време за приготвяне на сложни ястия.

Виктор Садчиков/ТАСС

Както пише немският етнограф Йохан Георги в своя труд „Описание на всички народи, обитаващи Руската държава“ през 1799 г., руските селянки „освен работата си… те се прибират у дома и ходят на полето, където работят наравно с мъжете, с малки изключения“. Жените свършват домакинската си работа късно вечер, а стават в 4 ч сутринта. И макар че основната храна е хлябът, дори той се пече веднъж седмично заради липса на време.

„Факторът време, неговата икономия е и в основата на приготвянето на храна за обедната и празничната трапеза  – т.е. храната, за чието приготвяне е нужно много време, е „по-сложа“, по-качествена и разнообразна“, пише руският историк Леонид Милов в книгата си „Великоруският орач и особеностите на руския исторически процес“.

Празник след въздържание

Астраханска държавна картинна галерия „П.М. Догадин“, Астрахан/Свободни източници

Празниците са рядкост в живота на селяните – те са или тясно семейни, или църковни. В такива дни сутрин те ходят на църква, а след това приготвят празничен обяд у дома. Най-често с религиозните празници завършват постите – дълги периоди, през които, освен духовен аскетизъм, се налага и въздържание от храна с животински произход.

Тверска областна картинна галерия, Твер/Свободни източници

Разделянето на руската кухня на постна (растителни продукти, риба и гъби) и храна с животински произход (месо, мляко и яйца) възниква още когато Рус се покръства през XX век. В православния календар на постите се падат около 200 дни в годината, като често тези периоди траят по 40 дни, затова вярващите очакват края на постите с особен трепет. Постите преди Коледа предшестват Рождество Христово, а Великият пост завършва с Великден.

Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

„Хората се приготвят за храмовия празник предварително – варят пиво и събират роднини и приятели, които обикновено идват в самия ден на празника за вечеря. Гостите носят пироги. Пиршеството започва от момента, в който свещеникът изпява молебен в дома на домакина. Пируват по 2-3 дни, като прекарват времето в пиене, почти непрестанно ядене, пеене на песни и танци“, пише в книгата „Генерално съображение за Тверската република… 1783-1784 г.“.

Какво се яде на празник

Виктор Садчиков/ТАСС

За празничната маса обикновено се приготвят шчи с месо и яхнии, месо и пача, солянка с месо.

„В някои райони за големите празници освен шчи с месо ядат и сметана с пшенични кифлички, бъркани яйца с шунка, блини, калитки, пирожки с лук, зеле, месо и риба. За десерт ядат меденки, лешници, пастила и горски плодове.

Тържествата са съпроводени с напитки, които най-често са домашно приготвени – бира, меден квас, по-рядко вино.

Константин Чалабов/Sputnik

За големите религиозни празници се приготвят специални ястия. Например, на великденската трапеза се сервира кулич, пасха с извара и боядисани яйца. Тези блюда имат сакрален смисъл за вярващите и олицетворяват възкръсването на Исус Христос и други религиозни символи.

Някои религиозни празници съвпадат с началото на събирането на реколтата. Така например, на 14 август православната църква почита паметта на Светата троица – Кръста Господен, образа на Спасителя и иконата на Владимирската Богородица. Това е първият ден на Успенския пост. От този ден се позволява да се ядат плодове и да се събира мед. Този празник се нарича Меден или Маков спас.

На 19 август се отбелязва празникът Преображение Господне – в народа го наричат Ябълков спас. От този ден нататък могат да се събират ябълки. В миналото в този ден хората носят ябълки в църквата, за да ги осветят, а вкъщи правят празнично ястие със събрания урожай – ябълкови пироги. Днес тази традиция на освещаване е запазена само в много религиозните семейства, но самите празници Медов и Ябълков спас си остават все така популярни.

автор: МАРИЯ БУНИНА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest