Защо руските староверци се горят до смърт

Традицията на самозапалване сред руските староверци продължава два века и остава уникално явление в съвременната история.

Има руснаци, които избират смъртта пред това да се откажат от вярата си. Суровата традиция за колективни самоубийства чрез запалване се заражда сред руските староверци през XVII век и продължава и през XIX век.

„При силния удар от експлозията земята се разтресе и всички почувстваха струя въздух в гърдите си. Между пукнатините на покрива се появи дим, който започна да става по-гъст… Пламъците прескачаха между трупите на колибата. Когато войниците се втурнаха през вратата, човек в пламъци с черна от изгаряния глава падна. Той се претъркаля по снега като червей. Вътре в къщата за молитва се вихреха дим и огън, а горящи хора се клатушкаха насам-натам. Огънят идваше от мазето. […] Войниците направиха няколко крачки назад заради непоносимата жега. Ясно беше, че никой не може да бъде спасен. Войниците се прекръстиха, свалиха триъгълните си шапки, някои плачеха. […] Човек нямаше къде да се скрие от миризмата на изгорена плът.“Запалване на Павел Коломенский (миниатюра от XIX век)

Запалване на Павел Коломенский (миниатюра от XIX век)Public domain

Така Алексей Толстой описва епизод на самозапалване в романа си „Петър Първи“. Самозапалванията на староверците в Русия започват по време на царуването на бащата на Петър, цар Алексей Михайлович (1629-1676). Те са предизвикани от религиозни реформи, инициирани от царя и патриарх Никон (1605-1681). Самозапалванията скоро придобиват уникално име, гари (единствено число гарь), което означава „изгаряне“.

История на разделението

Патриарх Никон

Патриарх НиконPublic domain

През 1596 г. Киевската митрополия къса отношенията си с Руската православна църква и влиза в диалог с Римския папа. Православните църкви на Полско-литовската общност стават гръкокатолически църкви. Това е тежък удар за Руската православна църква, която губи енории, територии и пари. Към средата на XVII век руският патриарх Никон решава да реформира Руската православна църква.

Патриарх Никон кани католически учени от Киев да поправят руските богослужебни книги, които имат много грешки в сравнение с техните гръцки оригинали – от векове те са преписвани от руски монаси и се нуждаят от актуализиране. Историците не са сигурни каква е крайната цел на Никон, може би той също е искал Руската православна църква да започне общуване с папата. Важното тук обаче е, че тази реформа довежда до Раскол (Разделяне) – разцепване на Руската православна църква. Два вдигнати пръста преди да се направи знака на кръста стават символ на Раскола. Защо?

През 1653 г. писма от патриарха са изпратени до всички църкви в Москва, а впоследствие и до всички епархии (провинциални църковни клонове) на Руското царство. Тези писма въвеждат нови правила за богослуженията, а в страната са отпечатани и раздадени нови, коригирани богослужебни книги. Никон използва реформата, за да укрепи авторитета си като глава на обновената руска църква.Борис Лизнев, 2013

Най-важните литургически промени включват промяна на знака на кръста от два пръста на три и промяна на правописа на името на Исус върху иконите. За хората днес тези промени могат да изглеждат незначителни, но през XVII век те имат ключова важност.

Онези руски православни християни, които заклеймяват реформата като „дяволска“, защото промените на Никон се месят в най-свещените символи на религията, са наречени стари ритуалисти или староверци. Те са анатемосани на Великия московски синод от 1666 г. – това означава, че тези хора повече не могат да участват в официални руски православни тайнства. Нещо повече, те биват облагани с данъци двойно, забранено им е да се събират и да строят параклиси. Тези действия на официалната църква са посрещнати от староверците с най-суровия отговор, който може да си представим – колективни самозапалвания.

Краят на дните  

Група от старообрядци

Група от старообрядциМаксим Дмитриев/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Староверците вярват, че те неслучайно са анатемосани през 1666 година. Въпреки че те броят годините от създаването на света, те са наясно с факта, че в Юлианския календар тази година е белязана от Дяволското число. Староверците са уверени, че това е тъмна поличба. Тя обаче не е единствената.

„Книгата на Кирил“ е анализ на религиозни текстове, популярен през XVII век. Тя съдържа предсказания за края на дните, който ще се случи „през 8-мото хилядолетие от Адам“ (6999/7000 от Адам идва през 1492 г. сл. н. е., 1666 г. е 7173/7174 от Адам). В него се казва също, че папата е предшественикът на Антихриста, който ще управлява в Йерусалим – и много подходящо Никон нарича своите нови основи на църква край Москва „Новият Йерусалим“. C/1680 V1 (Великата комета)

C/1680 V1 (Великата комета)Lieve Verschuier/Museum Rotterdam

През 1654 г. опустошителна чумна епидемия поразява Русия и убива до 800 000 души. Докато тя трае се случва слънчевото затъмнение от август 1654 г., което допълнително доказва, че „краят на света“ е близо. Също така през 1680 г. се появява в небето Великата комета, сякаш за да цитира Откровение 9:1: „И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст…“ Тя остава в небето от ноември 1680 г. до февруари 1681 година. Можете ли дори да си представите колко ужасени са били староверците (както и всички останали руснаци)? Дори самият патриарх Никон по-късно си припомня слънчевото затъмнение посред чумата, което го вледенява до мозъка на костите. Хората са убедени, че светът свършва. През 1666 г. в района на Нижни Новгород се случва първото самозапалване на староверци, но предстоят още десетки.

Кръщение с огън

Авакум Петров, фрагмент от Поволжска икона от края на XVII — началото на XVIII век

Авакум Петров, фрагмент от Поволжска икона от края на XVII — началото на XVIII векДържавен исторически музей

Март 1666 г., област Вологда: 17 души се самозапалват. 1672 г., Нижни Новгород – 2000 души. 1675 г., област Вологда – още 2000. През 1678 г. самозапалването на Палеостров, едно от най-големите, се обхваща 2700 души пред очите на войници и служители, изпратени да спрат запалванията. Общо в руската история има над 100 официално регистрирани самозапалвания на староверци.

Нещо повече, през 1685 г. московското правителство, ръководено от София Алексеевна от Русия (1657-1704), въвежда екзекуция чрез изгаряне за онези староверци, които отказват да предадат своите убеждения. По-рано през 1682 г. Авакум Петров (1620-1682), водачът на руските старообрядци и техен почитан светец, бива изгорен жив в дървена кабина в Пустозерск, Архангелск, против волята му. Този закон и този ужасяващ случай само ожесточават самозапалванията, които вече са в разгара си.Смъртта на Авакум

Смъртта на АвакумPublic domain

Староверците смятат, че това не е самоубийство – това е мъченическа смърт като акт на протест срещу антихристиянските граждански сили и корумпираната църква, както я наричат староверците. Те не се самозапалват „по своя воля“ – операцията се провежда най-вече като реакция на насилственото покръстване на руската православна (никонянска) вяра, която староверците считат за нечестива и развратна.

Самозапалването се подготвя старателно – под наблюдението на един от старите учители (те нямат свещеници) се строи „къща за изгаряне“ – огромна дървена конструкция, в която се събират самозапалителите. Например в „къщата за изгаряне“, построена в региона на Архангелск за самозапалването от 1685 г., има 230 тела. Обикновено това не е къща с една стая, а по-скоро няколко обединени дървени кабини, често на два или повече етажа. Типичните „къщи за изгаряне“ са предназначени за няколко десетки души.

След това къщата се пълни със сено, фитили от свещи и други запалими материали, включително често варел или два с барут. Прозорците и вратата са готови да бъдат запечатани отвън от други староверци, които трябва да помагат на тези, които ще се запалват. Щом староверците научат за каквото и да било военно събиране, отправящо се към тях, те се заключват вътре в сградата и чакат войниците да дойдат, след което се самозапалват.Василий Суриков/Третяковска галерия

Преди самозапалване всички староверци и децата им отново са символично кръстени, защото те ще получат „кръщение с огън“. Много от тях полагат монашески обети. Не всички от тях обаче са толкова смели, че да издържат на огъня. Вътре в „къщата за изгаряне“ някои доверени хора (които трябва да изгорят с другите) са въоръжени с пушки и брадви, за да убият онези, които се опитат да избягат – човек трябва да приеме „огненото кръщение“ със смирение, защото то е врата към вечния живот в Божието Царство – това проповядват староверците. Смъртта за онези бедни староверци така или иначе настъпва доста скоро и не от изгаряния, а от отравяне с въглероден окис.

Често в началото на самозапалването учител се качва на покрива на сградата и чете проповед, преди да падне в огъня и да умре; писмени проповеди също често са изхвърляни от горящата къща. За староверците, които са анатемосани, това е единственият начин за общуване с властите.Нов Йерусалимски манастир

Нов Йерусалимски манастирФьодор Алексеев

Повечето самозапалвания не могат да бъдат спрени дори от войници. Те продължават и през XVIII век и не спират, дори след като преследването на староверците е забранено от Екатерина Велика през 1762 година. Между 1762-1825 г. са регистрирани 23 самозапалвания.

Едно от последните от тях се случва още през 1941 г. в района на Тува, където местните староверци считат Втората световна война за друг край на света.

Тази статия е написана с дълбоко уважение към моралния код и историята на руските стари ритуалисти и е предназначена само за информационни цели.

автор: ГЕОРГИЙ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest