Общество

Защо руските дворяни постоянно са затънали в борчове?

Дворяните като привилегировано съсловие принципно би трябвало да разполагат с много пари – както отделните лица, така и държавата.

Разказваме защо дори най-богатите затъват в дълговата яма и как след това изпълзяват (и дали изобщо това се случва) от нея.

Руските дворяни съществуват в добре позната ситуация, в която живеят много съвременни жители на градовете: на един човек се падат по няколко кредита, а за да погасява лихвите, на човек му се налага да преструктурира дълга. Мрежата от борчове и истинската „дългова яма“ са нещо нормално за руския елит през втората половина на XVIII в. и целия XIX век. Това никак не им пречи да харчат за разкошен живот, строителство на поредната оранжерия или пътешествия в Европа. Но всичко е по-сложно от обикновеното желание да живееш нашироко.

Защо дворяните затъват в дългове

Владимир Маковский

Има мит за баснословното богатство на руските дворяни – хора с титли, привилегии и царска протекция. Но от дворянин до дворянин има разлика. Има благородници (и то не малко), при които фактическите доходи от именията и недвижимите им имоти са толкова малки, че два им стигат да поддържат светския си начин на живот и няколко прилични костюма.Владимир Маковский

Още повече, че дворянската титла ги задължава да поддържат съответен начин на живот. Това налага сериозни разходи – за храна, за дрехи, за книги и декорации за дома, за образование, за издръжка на куп роднини, за солидни подаръци за важни персони, за пътешествия и т.н. Тези специфични за всеки млад дворянин разходи включват задължително и „гранд тур“ – обиколка на Европа, за да се придобият знания от знаменити специалисти. По този начин те учат музика, езда, философия или икономика.

Дори благотворителността – наглед доброволно пожертвование – е повод дворяните да теглят заеми. „И 15 рубли за миналогодишния дълг“, пише в приходно-разходната си тетрадка за своя дълг за благотворителна вноска в църквата канцлерът на Руската империя Александър Воронцов.Николай Неврев

Най-много разходи отиват за строителство. Да имаш собствено жилище е знак за престиж – и колкото по-голямо е то, толкова по-добре.

Като правило, дворяните имат няколко източници на доходи (например, неговото имение и работещите в него селяни, плюс заплата от държавна служба). Но доходите от имението се получават само два пъти годишно (в най-добрия случай): служещите дворяни живеят в столицата, а именията им са в провинцията – това са огромни разстояния и управниците на именията не могат да си позволят да пътуват често, за да носят пари.

Заплатите също не се раздават често – три пъти годишно. В неплодородни години имението дори може да е на загуба (Русия е страна с екстремно селско стопанство и в годините без реколта на помешчиците им се налага да издържат селяните за своя сметка и да търпят загуби).  Понякога заплатите се съкращават или задържат. Например, годишната заплата на оценител (чин, който е високо ценен) през XVIII в. е 300 рубли; нотариусът взема 150-200 рубли, а съдията – 600 рубли. При това един пуд (16,3 кг) свинска шунка струва 40 копейки, един пуд от най-доброто пшенично брашно се харчи за 30 копейки, шапката струва 2 рубли, а богато украсената ливрея със златен ширит (дреха за лакеи и кочияши) струва 70 рубли. Представете си сега, че получавате пари само няколко пъти годишно и знаете само приблизително какви са доходите ви, а трябва да живеете всеки ден. Така дворяните често се оказват затънали в кредити. И което е още по-лошо: много дори не знаят на кого и колко на практика дължат.

От кого вземат пари назаем дворяните

Константин Маковский

Социалният статут на дворянина му осигурява достъп до лесните кредити, които се появяват в Русия през втората половина на XVIII век. През 1754 г. е открита първата банка – Дворянската заемна банка, която дава пари само на дворяните. През 1769 г. в Русия възниква възможността да се правят външни заеми. В крайна сметка в страната идват много пари, които с лекота се раздават и харчат.

Освен това, държавата въвежда нова институция – т.нар. дворянска опека. Благодарение на нея, в случай на нужда от средства да издържа имението си, дворянинът може да вземе пари назаем от държавата срещу лихва. Но на практика тези „инвестиционни“ пари могат да се похарчат за всичко – никой не проверява къде отиват.Владимир Маковский

Заем може да се тегли и от банката, което фактически също е заем от държавата (всички банки принадлежат на държавата). Към тях се обръщат и за рефинансиране на кредити: теглят се големи кредити от банките, за да се погасят частните заеми.

Дворянинът може да взема пари назаем от хора, които са с по-нисък от неговия статут – от търговци и от собствените си селяни. В магазина той може да пазарува на вересия. И търговците с охота се съгласяват, тъй като разбират, че дори дворянинът да умре, дългът му с голяма вероятност ще бъде погасен. А за търговецът самият факт, че от него пазарува знатен човек, е добра реклама.Владимир Маковский

Понякога в именията има „две каси“ – парите на господаря (които селската община събира за помешчика) и парите на селяните. Ако господарят свърши парите, той взема от селската каса, а после ги връща.

Как се връщат тези заеми

Дворяните имат негласна последователност във връщането на дълговете. Първа е държавата, след това са дворяните (но не от близкото обкръжение), търговците, роднините и на последно място са селяните.Виктор Васнецов

За да следят своите разходи, някои дворяни си водят приходно-разходни книги – инструмент за финансова отчетност, където се записват всички харчове. Но не всички правят това. На практика информацията за всички борчове на благородниците често се разбира едва след смъртта им. Роднините дори публикуват обяви във вестниците, че „еди си кой дворянин е починал и който има финансови претенции, може да ги предяви в рамките на шест месеца“.

Работата по ликвидирането на дълговете е сложна и може да се точи с години, а дълговете на споминалия се дворянин след това се изплащат от децата му. Но те все пак се опитват да ги погасяват. Големите заеми се покриват чрез продажба на имущество. Дворяните се грижат за репутацията си, а да имаш репутация на длъжник може да е доста вредно: трудно ще намериш мъж на дъщеря си, сложно ще е да получиш повишение в службата и т.н.Владимир Маковский

Разбирайки, че дворяните са в капана на собствения си статут, Свободното икономическо общество (първата обществена организация в Руската империя) им препоръчва да си поставят определени ограничения в харченето на пари. Например, вместо да купуват лошо вино, да разреждат хубавото вино с вода. Да се води сметка на брашното е сложно, затова е по-добре хлябът да не се пече у дома, а да се купува. По-хубаво е да не си строят къщи, а да живеят под наем, защото строителството разорява дворяните. Но тези препоръки не са посрещнати с охота: мнозина предпочитат да отлагат въпроса с дълговете, докато не се случи нещо наистина сериозно. И да, често това сериозно нещо е смъртта на длъжника.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest