Общество

Защо Руската православна църква канонизира този Хитлеров войник?

Александър Шморел служи на Вермахта във времето на Втората световна война.

Това не го спира да стане един от най-известните борци с нацизма.

„Да благодарим на Господа за силата, която ни дарува в борбата със сатаната. Нека ние да загинем, но най-накрая немците отворят очите си“, пише на сестра си, чакайки своята смъртна присъда, Александър Шморел, немски войник, захвърлил Хитлеровото учение и обявен за светец след смъртта си.

Александър Шморел

Александър ШморелСвободни източници

Православен немец

Шморел се ражда през 1917 г. в руския град Оренбург (днес до границата с Казахстан) в семейство на руски немец. Неговата майка е рускиня по произход. Тя умира от тиф, когато Александър е едва на две години.

През 1921 г. бащата на Шморел решава да напусне обхванатата от гражданска война Русия и да се пресели в Германия заедно със втората си жена и малкия Александър. Мащехата и детегледачката му са рускини, което помага за съхраняването на езика на родната му земя. В семейството се тачат руските традиции, на трапезата винаги присъства самовар, често се готвят пелмени и палачинки.

Александър Шморел е православен и посещава църквата в Мюнхен. През целия си живот обича Русия, макар и да не споделя идеологията на болшевиките.

„Бяла роза“

Неприемането на комунизма не означава, че Шморел ще поддържа нацистите. Напротив, Адолф Хитлер за него е още по-голямо зло. Александър смята фюрера на германската нация за истински дявол. „Тук стана съвсем неуютно и замириса лошо“, казва веднъж Шморел на свой приятел, когато в ресторанта, в който ядат, се появява Хитлер със свитата си.

Адолф Хитлер

Адолф ХитлерKeystone/Getty Images

През 1937 година Шморел е призован в армията, но той отказва да се врече във вярност на държавния глава, само старанията на командира му позволяват скандалът да се потули. През 1940 г. Александър взема участие във войната. Бъдещ студент по медицина в Мюнхенския университет, той е зачислен към санитарната рота, която участва във френската кампания.

Александър Шморел като студент

Александър Шморел като студентGetty Images

Виждайки „достиженията“ на националсоциализма, бъдещият лекар решава да се бори с всички сили против него. В този си стремеж той съвсем не е сам. През 1942 г. заедно с приятел – колега от университета Ханс Шолем, организират партизанска организация „Бяла роза“. В нея се включват още няколко студенти, дори и професор.

„Ние и нашите приятели бяхме толкова различни, в което изглежда и се съдържа богатството на човешката личност, и ето така се оказа, че именно това е главната опасност за нацията, за националната идея, – пише членуващата в „Бяла роза“ сестра на Ханс Шол Софи. – Някак неусетно всички ни поставиха под знамена, научиха ни да маршируваме, да ходим в строй, да не възразяваме и да мислим еднакво. Ние обичахме Германия толкова силно, че не си задавахме въпроса, „за какво и защо“ ние обичаме нашата родина? С идването на Хитлер започнаха да ни учат и обясняват „как и защо“ сме длъжни да обичаме нашата родина“.

Софи Шол

Софи ШолGlobal Look Press

Разбунтувалите се печатат и разпространяват листовки с призив за съпротива срещу нацисткия режим. „Нима не се срамува от своето правителство всеки честен германец?“ – пише в първите от тези листовки. Благодарение на усилията на членовете на „Бяла роза“ върху здания в Мюнхен се появяват надписи „Долу Хитлер“ и „Свобода“.

Шморел много болезнено се отнася към нападението на Германия върху СССР през 1941 г., а през 1942 г. му се налага да вземе участие в него. В състава на медицинската рота на 252-а пехотна дивизия той заедно със Шол три месеца прекарват в района на град Гжатск, близо до Смоленск. На Александър му провървява и не попада на фронтовата линия. Той много общува с местното население, така още веднъж се убеждава, че Хитлер е абсолютно зло, от което трябва да се освободи Германия, Русия и целият останал свят.

Светец

Александър Шморел

Александър ШморелWeissepedia (CC BY-SA 4.0)

На 18 февруари 1943 година „Бяла роза“ се проваля. Един от работниците в Мюнхенския университет задържа Ханс и Софи Шол, в момента в който те слагат листовки в празните аудитории и коридори на учебното заведение. Скоро след това е задържан и Александър Шморел, за неговата глава е обявена награда от 1000 рейхсмарки.

Ханс и Софи Шол, брат и сестра

Ханс и Софи Шол, брат и сестраADN Zentralbild/Global Look Press

Опълченците са съдени от Народния съд с председател Роланд Фрейслер. Бивш комунист и член на болшевишката партия, той живее и работи няколко години в съветска Русия, след което се мести в Третия райх, където става яростен нацист фанатик. Фрейслер издава смъртни присъди на Кристофър Пробст, Ханс и Софи Шол четири дни след задържането им.

Хайнрих Химлер инспектира лагер за военнопленници в Русия

Хайнрих Химлер инспектира лагер за военнопленници в РусияСвободни източници

Делото на Шморел се гледа до лятото на 1943 година. За Александър пред Хайнрих Химлер се застъпва дядо му Рудолф Хофман – един от най-старите членове на Националсоциалистическата немска работническа партия. Отговорът на рейхсфюрера от СС е категоричен: „Недостойното деяние на Александът Шморел, което, без всякакво съмнение, в значителна степен е обусловено от присъствието на руска кръв в него, заслужава справедливо наказание“.

Снимка от Гестапо на заловения Александър Шморел

Снимка от Гестапо на заловения Александър ШморелСвободни източници

От затвора Шморел пише писма, в които се опитва всячески да успокои семейството си: „Ако трябва да умра, знайте: аз не се боя от смъртта… Господ управлява хода на нещата по своя воля, но за наше благо. Затова сме длъжни да му се доверяваме…“
„Аз изпълних мисията в живота си и не мога да си представя, че бих могъл да се занимавам с друго на този свят“, признава той на православен свещеник, който идва за последната изповед на осъдения на смърт Шморел.

Руски православни свещеници в църквата в Мюнхен с иконата на Александър Шморел

Руски православни свещеници в църквата в Мюнхен с иконата на Александър ШморелTobias Hase/dpa/Global Look Press

На 13 юли 1943 г. Александър Шморел е убит на гилотината. Сега в негова чест и в чест на всички останали партизани от група „Бяла роза“ в Германия са кръстени улици, площади, училища и паркове. Мемориал на партизаните студенти по медицина има и в неговия роден Оренбург. На 4 февруари 2021 г. Руската православна църква го причислява към светците.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest