Общество

Защо разформират руската тайна полиция?

В очите на съвременниците всесилният Трети отдел, тайната полиция на царския режим, е просто „удушвач на свободите“ и обител на доносници.

Независимо от тази „изгодна“ репутация, в крайна сметка той е разформирован. Ето как се случва това.

„Един магазинер в Петербург имаше прекрасна огромна котка от сибирска порода. Стопанинът и съседите му бяха влюбени в котката и дори самият районен полицай всеки път идваше да я погали. Но изведнъж котката изчезна и магазинерът заплака горко за загубата си. След ден-два той получи радостно известие, че котката му е забелязана в парка. Немски капитан я бил вързал на каишка и я продавал за 25 сребърни рубли като рядко животно, внесено от чужбина. Магазинерът веднага отишъл при немеца и му обяснил за какво става въпрос, но той не искал и да чуе и повтарял: „Danzig, Danzig“, а магазинерът му казал: „Какъв ти Данциг? Не е Данциг, това е моята котка, която я познава целият пазар“, но упоритият немец не му давал котката. Тогава побеснелият магазинер отиде на пазара и събра няколко от своите съседи и районния полицай. Немецът отново заспори разгорещено, но накрая, с помощта на други немски офицери, я предаде на истинския ѝ собственик“.

Тайни агенти на стража на нравствеността

Граф Александър Христофорович Бенкендорф, 1835, худ. Пьотр Соколов

Граф Александър Христофорович Бенкендорф, 1835, худ. Пьотр СоколовСвободни източници

Едва ли тази мила градска история щеше да влезе в историческите хроники, ако не беше Трети отдел към канцеларията на Негово императорско величество – зоркото око на държавата, което следи живота на всички поданици – от магазинера до княза. Агентите на тайната полиция старателно събират всички градски сплетни и затова техните документи са истинска съкровищница и енциклопедия на руския живот, но в паметта на народа Трети отдел е съвсем различен.

На 14 декември 1825 г. представители на видни аристократични фамилии, наречени по-късно „декабристи“, се опитват да се възползват от недостатък на процедурата за наследяване на престола, да устроят военен преврат и да отстранят бъдещия император Николай I. Най-отчаяните сред тях дори предлагат да бъде избито цялото императорско семейство, но защитниците на престола вземат връх. Особена роля в разгрома на този заговор изиграва героят от войната с Наполеон и личен приятел на императора, генерал Александър Бенкендорф. В деня на въстанието той командва част от правителствените войски, а след това става член на Следствената комисия по делото срещу декабристите.

Вдъхновен от опита на легендарния Наполеонов министър на полицията Жозеф Фуше, през 1826 г. Бенкендорф оглавява нов орган за политически разследвания – Трети отдел към канцеларията на Негово императорско величие. Освен това, Беркендорф учредява длъжността „началник на жандармерията“ (и сам я заема) и през 1827 г. образува Отделен жандармерийски корпус. Така висшата полиция и жандармерийската част се обединяват под ръководството на едно лице.Домът на министрите, крайбрежието на река Фонтанка

Домът на министрите, крайбрежието на река ФонтанкаGAlexandrova (CC BY-SA 4.0)

Според замисъла на рицарски настроения Бенкендорф това творение трябва не само да пази трона, но и да усмирява бунтове и да изкоренява инакомислието, но на първо място да служи в полза на обществото: да изобличава злоупотребите, да се бори с чиновническата корупция. „Да доведе гласа на страдащото човечество до царския престол и незабавно да постави беззащитния и безгласен гражданин под височайшата защита на господаря-император“, тази цел призовава да следват подчинените му главният жандарм на империята. Неслучайно се ражда и легендата за носната кърпичка, която Николай I уж подава на Бенкендорф, за да илюстрира поставените задачи – да избърше с нея сълзите на нещастните.

Каква е репутацията на Третия отдел

Жандармски екипи (Парадна и походна униформа) 16 септември 1872

Жандармски екипи (Парадна и походна униформа) 16 септември 1872Свободни източници

Властите се опитват да привлекат на служба вчерашните инакомислещи. Бенкендорф предлага на поета Александър Пушкин да постъпи в Трети отдел, а на брат му Лев – в жандармерията. Но аристокрацията не бърза да откликне на този призив, тъй като петима декабристи са обесени, а другарите им – също членове на благороднически семейства – се оказват заточени „в дълбините на сибирските рудници“. Така репутацията на ведомството е развалена, а и руското общество така или иначе дълбоко презира полицейския занаят. Ето какво казва съвременник на Бенкендорф за него и близкия му колега Леонтий Дубелт: „Беше време, в което всяка дума, казана в защита на тези две лица, можеше единствено да опетни защитника им, да му навлече подозрения в раболепство или в близост с Трети отдел“. Говори се, че дори адютантът на Бенкендорф отказва да му служи от страх, че ще си навлече общественото порицание.

Първоначално в Трети отдел служат по-малко от 20 души, а към момента на ликвидирането му през 1880 г. броят им е 72-ма. Те следят чужденци, революционери, студенти, литератори, сектанти и фалшификатори на монети, занимават се с контраразузнаване и цензура, пишат отчети за обществените настроения и всички значими произшествия на територията на империята.

Тайната полиция има и още една неочаквана, но важна роля: да разрешава семейни конфликти. Така например, през 1870 г. жандармерийски полковник Кноп и ръководителят му и началник на трети отдел граф Пьотр Шувалов защитават жената на знаменития маринист Юлий Айвазовски, която е пребита от мъжа си. Внушението им се оказва достатъчно, за да усмири художника и да гарантира безопасността на нещастната съпруга и дъщеря ѝ.

Какво се случва с Трети отдел в крайна сметка

„Пушкин и Бенкендорф“ от Александър КитаевМихаил Озерский/Sputnik

В края на 70-те години на XIX в. Русия е залята от революционен терор, с който Трети отдел вече не може да се справи. Ето какво пише за това време отреклия се от убежденията си бивш революционер Лев Тихомиров: „Трети отдел бе в слабо и дезорганизирано състояние и трудно можеше човек да си представи по-скапана политическа полиция“.

Императорът-освободител е преследван като див звяр: срещу Александър II са извършени 11 покушения. През 1880 г., в самия разгар на този кървав лов, когато безсилието на Трети отдел вече става очевидно, той е премахнат и сменен с Департамента на полицията в структурата на Министерството на вътрешните работи. Но предприетите мерки не успяват да спасят царя и на 1 март 1881 г. той загива при бомбен атентат, осъществен от Игнатий Гриневицки.Покушението над Александър Втори от 1.03.1881

Покушението над Александър Втори от 1.03.1881Свободни източници

С годините революционният терор се разгаря с все по-голяма сила до степен, в която понякога вестникарските редакции предварително подготвят некролози на новоназначените губернатори. Постът на министър на вътрешните работи понякога означава да си подпишеш сам смъртната присъда. Така че наследниците на сърдечния Беркендорф от Департамента на полицията вече нямат нито време, нито сили, нито желание да описват дребни житейски дразги от рода на историята за магазинера и сибирската му котка.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest