Общество

Защо Япония не напада СССР по време на Втората световна война

Японците мечтаят да превземат съветския Сибир и Далечния изток, но не бързат да влязат в битка с Червената армия.

Те чакат немците да свършат цялата тежка работа вместо тях.

На 22 юни 1941 г. германският Вермахт нахлува в пределите на СССР. По същото време друга армия – японската, се готви да премине съветската граница в Далечния изток.

Съюзниците по Антикоминтерновския и Тристранния пакт, Берлин и Токио, възнамеряват да победят съветските въоръжени сили в най-кратки срокове и да разделят огромната страна помежду си. Всичко е поготвено за японския блицкриг, но въпреки това той така и не се състои. Защо?

Апетитно парче

11 август 1918

11 август 1918Culture Club/Getty Images

Японците сериозно се замислят за отнемането на Сибир и Далечния изток от Русия още през 1918 година. Гражданската война, която разкъсва на парчета бившата империя, им дава отлична възможност значително да разширят границите на собствената си държава.

До началото на 1920 г. силите на японските интервенти в Русия наброяват 100 000 души. Въпреки това, изправени пред широкомащабно партизанско движение и дипломатически натиск от западните сили, те са принудени да отстъпят.

Провалът на „Сибирската експедиция“ не кара Токио да забрави амбициите си. През 1920-те години плановете за война срещу Съветския съюз се разработват активно в генералния щаб на сухопътните войски на имперска Япония.

„Япония трябва да напредне поне до езерото Байкал, да разглежда далекоизточните провинции, които ще завземе, като част от собствената си империя и да създаде военни селища там за много години напред“, казва  през 1931 г. военният аташе на японското посолство в Москва подполковник Касахара Юкио.

Японска артилерия в Северен Китай, 1938

Японска артилерия в Северен Китай, 1938Pictures From History/Universal Images Group via Getty Images

С превземането на североизточната част на Китай (Манджурия) през 1932 г. японците имат мощен плацдарм за нападение срещу СССР. Тук веднага започва изграждането на военни летища и железопътни линии, водещи до съветската граница, а войските, разположени в района, започват да се учат как да водят бойни действия срещу Червената армия.

Горчиви уроци

В района на Халхин Гол

В района на Халхин ГолВиктор Темин/Sputnik

През 1937 г. избухва Китайско-японската война и Съветският съюз започва да предоставя военна помощ на правителството на Чан Кайшъ. Това предизвика изключително недоволство в Токио. От страна на японските войски зачестяват случаите на провокации и нарушения на границата на СССР, което в крайна сметка довежда до въоръжен сблъсък.

През лятото на 1938 г. страните се срещат в локален граничен конфликт в района на езерото Хасан, в резултат на което Червената армия изтласква японските войски от съветската територия. Но много по-голям удар за Страната на изгряващото слънце става поражението на нейните въоръжени сили в битките край р. Халхин Гол в Монголия през пролетта и есента на 1939 година.

Пленени японски войници край Халхин Гол

Пленени японски войници край Халхин ГолВиктор Темин/Sputnik

Маршал Георги Жуков в своите „Спомени и размисли“ („Воспоминания и размышления“)  описва един от епизодите на този конфликт по следния начин: „Японците отчаяно отбиваха нашите атаки. Но страховитата лавина от танкове, бронемашини и пехота се движеше все по-напред и напред, разбиваше и трошеше всичко, което попадаше под веригите на танковете и артилерийския огън и под ударите на пехотата. Японците хвърлиха всичката си авиация срещу нашите атакуващи войски, но нашата авиация ги посрещна и атакува. Битката продължи с нестихваща сила през цялата нощ. На сутринта, след като бяха прехвърлили свежи сили през нощта, японците се опитаха да преминат в настъпление, но опитът им беше незабавно осуетен.“

Съветски и японски представители край Халхин Гол

Съветски и японски представители край Халхин ГолВиктор Темин/Sputnik

Червената армия се оказва много по-боеспособна, отколкото вярва военнополитическото ръководство на Япония. Империята обаче няма намерение да се откаже от плановете за бъдеща война срещу СССР, а започва да действа по-внимателно и благоразумно.

Избор на момент

Именно предпазливостта и бдителността карат Токио на 13 април 1941 г. да сключи пакт за неутралитет с Москва. Японците са наясно с предстоящото нахлуване на Вермахта в СССР, но не се хвърлят да се присъединят към него от първия ден. Както се посочва в „Тайния дневник на войната“ на японския генерален щаб, пактът „осигурява допълнително време за вземане на самостоятелно решение за започване на война срещу съветите“.

Японският външен министър И. Мацуока подписва Пакта за ненападение между СССР и Япония

Японският външен министър И. Мацуока подписва Пакта за ненападение между СССР и ЯпонияНиколай Власик/Свободни източници

След избухването на военните действия между Съветския съюз и нацистка Германия през юни 1941 г. японците започват да следят отблизо ситуацията по фронтовете и да чакат момента за удар. „Атаката трябва да се извърши, когато Съветският съюз, като зряла райска ябълка, е готов да падне на земята“, заявява военният министър Хидеки Тоджо на едно от правителствените заседания.

На 7 юли 1941 г. император Хирохито одобрява разработения от генералния щаб план за атака срещу СССР, известен като Кантокуен (Специални маневри на Квантунската армия). Според него 850 000-ната групировка, съсредоточена в Манджурия и Корея, трябва да нахлуе в няколко посоки на територията на Съветския съюз, да превземе Владивосток, Хабаровск, Петропавловск Камчатски, да разгроми съюзената с комунистите Монголска народна република и да достигне източния бряг на езерото Байкал.

Немците не спират да настояват Токио възможно най-скоро да вземе участие в планираното разделяне на победения гигант. Въпреки това, помнейки горчивите уроци на Халхин Гол, японците се колебаят и чакат този гигант наистина да бъде победен.

По време на изчакването империята не седи със скръстени ръце. Разузнаването активно събира информация за числеността на Червената армия в Далечния изток, за местата на нейното разполагане, военния потенциал и движенията в страната. Тази информация веднага бива предавана на немците.

Съветски граничари, 1940

Съветски граничари, 1940Дмитрий Дебабов/Sputnik

На съветска територия редовно пращат диверсанти, вкл. руски емигранти от бригадата „Асано“. В същото време държавната граница е постоянно престъпвана от бойни и разузнавателни самолети или дори цели части на японската армия.

Разбити надежди

Първият сигнален звън за Япония прозвуча по време на битката при Смоленск през юли-август 1941 г. В резултат на ожесточената съпротива на Червената армия немският блицкриг започва значително да буксува.

Важно е също така, че числеността на съветските войски в Далечния изток не само продължава да бъде доста висока (около 500 000 души), но и непрекъснато нараства. Поради катастрофалната ситуация на запад, част от формированията са изпратени на война с немците, но недостигът на военнослужещи е незабавно попълнен чрез мобилизация сред местното население.

Червеноармейци на летището в Харбин

Червеноармейци на летището в ХарбинФьодор Левшин/Sputnik

В резултат на това „часът X“, насрочен за 10 август, постоянно се отлага. Битката за Москва още не е започнала, а Токио вече е решил, че Кантокуен трябва да бъде отложен.

Вместо кампания на север е избрана война срещу САЩ и Великобритания, офанзива в Югоизточна Азия и превземането на Нидерландска Индия, която сама добива 20 пъти повече петрол годишно от всички територии, контролирани от Япония. Част от Квантунската армия в Манджурия продължава да бъде нащрек в случай на внезапно разпадане на СССР.

След поражението на Вермахта край Москва и Сталинград японската вяра в поражението на СССР е разклатена. А след провала на немската операция „Цитадела“ в Курската дъга през лятото на 1943 г. тя окончателно изчезва.

Промяна на курса

Осъзнавайки, че крахът на силите на Оста не е далеч, империята напълно променя курса на външната си политика спрямо Съветския съюз. Тя се опитва да подобри отношенията със северния си съсед и през есента на 1943 г. дори предлага услугите си като посредник в помирението на Москва и Берлин, но получава отказ.

Съветски танкове преминават хребета Голям Хинган

Съветски танкове преминават хребета Голям ХинганСемьон Раскин/Sputnik

Японците напълно забравят за своите настъпателни планове и започват да се подготвят за евентуална съветска атака. И колкото повече Червената армия наближава Берлин, толкова по-осезаема става тази заплаха.

По време на конференцията на съюзническите сили в Ялта през февруари 1945 г. Сталин дава обещание на Рузвелт и Чърчил, че Съветският съюз ще влезе във войната срещу Япония 2-3 месеца след капитулацията на Германия.

През април същата година СССР денонсира пакта за неутралитет със Страната на изгряващото слънце. Възможността за разтрогване на договора една година преди изтичането му е посочена в член номер 3 от споразумението.

Като мотиви за действията си съветската страна посочва, че японците са помагали на Германия през цялата война срещу СССР и са продължили да воюват срещу съюзниците на Москва – САЩ и Великобритания. Следователно удължаването на пакта при такива обстоятелства губи всякакъв смисъл.

На 9 август 1945 г. Съветският съюз обявява война на Япония и на същия ден войските му навлизат на територията на Манджурия. Само за десет дни те напълно разгромяват Квантунската армия, от която някога така са се бояли.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest