Защо преводът на „Властелинът на пръстените“ в СССР напомня фентъзи история

След като книгата е отхвърлена от съветската цензура, независими преводачи поемат голям риск, като разпространяват творбата на Толкин в Съветския съюз.

По времето на Студената война съветската цензура е подозрителна към всичко западно. „Властелинът на пръстените“ на британския писател не прави изключение. За да запознаят читателите в СССР с класиката на фентъзи жанра, съветски преводачи се опитват да я преведат незаконно, публикуват историята под друго име, превръщат я в пиеса и дори пренаписват книгата на Толкин като изцяло нова научнофантастична история. 

Научнофантастична история

Avito

През 1966 г. съветската преводачка Зинаида Бобир предприема отчаяна стъпка – адаптира художествената творба на Толкин към стандартите на съветското литературно списание „Техника – Молодежи“ („Техника на младежта“) .

Убедена, че съветската цензура няма да позволи да се отпечата директен превод на оригинала, Бобир преобразява епичното фентъзи на Толкин в научнофантастичен роман и скрива магическата тема зад фасадата на рационалните научни открития.Д.Р.Р. Толкин/Интерпринт,1990

В превода на Бобир оригиналната история на Толкин е представена като различен научнофантастичен разказ за петима учени, които са открили древен пръстен. Според тях той е устройство за съхранение на информация, което то разкрива, ако се стимулира с искра.

Опитът на Бобир обаче е неуспешен, тъй като списанието отказва да публикува ръкописа.

Първите „Стражи“

Александър Коротич (CC BY-SA 4.0)

Първата книга от поредицата „Властелинът на пръстените“, озаглавена „Задругата на пръстена“, е отпечатана за първи път в Съветския съюз през 1982 година. Съветските преводачи Владимир Муравьов и Андрей Кистяковски, които също са фенове на Джей Ар Ар Толкин, убеждават съветско издателство да отпечата 100 000 екземпляра от първия том.

Първият превод на творбата на Толкин в СССР обаче не се придържа стриктно към оригинала на автора. Руският превод е озаглавен „Стражи“ („Хранители“ на руски) и представлява съкратен преразказ на оригиналната книга, макар и без преки вмъквания на преводачите.Д.Р.Р. Толкин/Детска литература,1982

Една от причините, поради която преводачите трябва да направят компромис, е подозрителната гледна точка на съветските цензори, според които книгата се отклонява от каноните на социалния реализъм, одобрен от държавото художествено движение в СССР и други социалистически страни по това време.

„Империята на Злото“

Zanastardust (CC BY 2.0)

За разочарование на мнозина в СССР вторият и третият том на адаптирания „Властелинът на пръстените“ не се появяват веднага въпреки поразителния успех на първата книга сред съветските читатели.

Геополитиката на Студената война е причината за внезапното спиране на поредицата. На 8 март 1983-а или година след първата публикация на писанията на Толкин в Съветския съюз президентът на САЩ Роналд Рейгън изнася реч, в която нарича СССР „империя на злото“.https://www.youtube.com/embed/FcSm-KAEFFA

Бързо са направени паралели между измисления свят Мордор на Толкин и препратките на Рейгън.

„Не съм имал никакви антисъветски идеи в главата си. Вижте, има много намеци в писането на Толкин. Достатъчно е да се каже, че силите на добро са на Запад, а силите на злото идват от Изтока“, казва Александър Грузберг, друг съветски преводач на творчеството на Толкин.

Въпреки това официално санкционираната преводаческа дейност спира и отстъпва място на незаконни опити на дисидентски съветски преводачи да въведат съветските читатели в света на Толкин.

Незаконни преводи

Андреей Андреевич Кистяковский

Андреей Андреевич КистяковскийАрхив на Марина Шемаханска

Частни преводачи поемат риска да преведат двете останали книги от поредицата, когато става очевидно, че преводаческата работа на Муравьов и Кистяковски няма да продължи.

„[Ако бъдеше хванат да превежда и самоиздава нелегално художествена литература, заобикаляйки цензурата], човек можеше да остане без работа си или да загуби възможността да продължи образованието си, като цяло възможността за печелене на пари беше ограничена и можеха да бъдат приложени административни репресии. И между другото това означаваше да съсипеш живота на семейството си, роднини, приятели и колеги“, казва съветският филолог Евгения Смагина.Владимир Сергеевич Муравьов

Владимир Сергеевич МуравьовЕлена Калашникова/Новое литературное обозрение, 2008

Въпреки рисковете частни лица правят опити да преведат „Властелинът на пръстените“ на руски език след негласната забрана върху творбите на Толкин в СССР. Новите самиздати се опират на постигнатото от Бобир, Муравьов и Андрей Кистяковски, пионери в превода на сложния език на Толкин на руски.

Заради вълната от отделни опити за превод на книгите героят на Фродо Бегинс все още обърква рускоговорящата публика, тъй като името му е преведено по различни начини, като всеки се опитва да предаде най-добре оригиналното значение на автора: Фродо Бегинс, Фродо Торбинс [препратка към думата торба на руски – в превод чувал] и дори Фродо Сумкинс [препратка към руска дума сумка– чанта].Толкин

ТолкинHaywood Magee/Getty Images

Когато политиката на гласност на Горбачов разхлабва хватката на съветската цензура в СССР, Владимир Муравьов възобновява работата си по превода на останалите две книги от поредицата: „Двете кули“ и „Завръщането на краля“. Колегата му Андрей Кистяковски не доживява да види това, тъй като умира през 1987 година.https://www.youtube.com/embed/vquKyNdgH3s

През 1991 г. група фенове на творчеството на Толкин създават пиеса, адаптирана за телевизията, по превода на Муравьов и Кистяковски на „Задругата на пръстена“. Вероятно това е най-доброто нещо, което ще видите в интернет днес.

автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest