Защо първият съветски мобилен телефон от 1957-а не влиза в масово производство?
Няколко години жителите на Съветския съюз живеят в трепетно очакване, че скоро ще могат да разговарят помежду си отвсякъде.
Изобретението е наречено фантастика. Само че след това нещо се обърква.
През 1953 г. младият съветски радиоинженер Леонид Куприянович току-що е завършил „Бауманка“, московската ковачница за съветски инженери и изобретатели, и е получил работа. Къде точно – не бива да казва дори на семейството. Очевидно обаче нещата вървят добре в работата, защото четири години по-късно името му гръмва в целия Съветски съюз: той изобретява първия мобилен телефон.
„Какво е това? Приказка?“
Леонид Куприянович и ЛК-1Архивна снимка
Куприянович публично представя изобретението си през 1957 година. Прототипът на първия съветски мобилен телефон ЛК-1 много трудно напомня на това, което сега познаваме. Той тежи 3 кг и външно (както и по тегло) прилича повече на голям том от енциклопедия.
Батерията издържа около ден. Има и възможност устройството да се презарежда от акумулатор на автомобил. От мобилния телефон стърчат две антени, а за набиране има диск като на стар стационарен телефон.
ЛК-1 не е първият мобилен телефон в света. От 1946 г. в САЩ AT&T Bell Labs вече предоставя услуга за коли под наем с телефон вътре. Услугата е скъпа и качеството на комуникацията е отвратително, но това става 11 години преди телефона на Куприянович.
Леонид КуприяновичАрхивна снимка
При все това съветските хора, които живеят в информационна изолация, са потресени от ЛК-1. Статии за него са публикувани в списанията „Наука и жизнь“ и „За рулём“, новини за изобретението пускат агенциите ТАСС и АПН, а в хрониката „Наука и технологии“ е заснет документален филм: в него демонстрацията на ЛК-1 първо се провежда в совхоза „Ленин“, след това се показва входящо повикване в движеща се кола и още две изходящи повиквания в полето и на брега на река.
„Какво е това? Приказка? Глава от научно-фантастичен роман? Съвсем не. В колата има телефон, по който можете да говорите в движение с всеки абонат. Той е проектиран и създаден от младия московски инженер Л. Куприянович“, пише през 1957 г. списание „За рульом“ в статията, озаглавена „По телефона от кола“.
Архивна снимка
Само след година Куприянович подобрява своя прототип, като успява да намали теглото му от 3 кг до само 500 грама. А през 1961 г. устройството, което самият инженер нарича радиофон, тежи някакви си 70 грама.
ЛК-2Архивна снимка
ЛК-3Архивна снимка
Според съветската преса устройството може да бъде пуснато в промишлено производство. Авторът на документалния филм по темата пише: „За да се обслужва с радиофонна връзка град като Москва, са необходими само десет автоматични телефонни радиостанции. Първата от тези станции е проектирана в новия столичен район – Мазилово“.
На практика обаче нещата се оказват малко по-сложни.
Защо изобретението така и те стига до серийно производство?
Първият съветски мобилен телефон неслучайно е наречен радиотелефон. Той се основава на радиовръзка.
patents.su
Апаратът се свързва с градската телефонна централа чрез друга централа, наречена ATP (автоматична телефонна радиостанция). Собственикът на устройството би могъл да установи връзка, само ако се намира на 20-30 км от АТР. Тази връзка е в радиоефира, с фиксирана честота на предавателя и приемника. Това означава, че всеки такъв радиотелефон изисква отделен канал в ефира. Дори и да се вземат честотите на гражданските служби (бърза помощ, милиция, пожарна), ще има канали за много ограничен брой абонати, защото ефирът е ограничен.
ЛK-1Архивна снимка
С други думи, „мобилният“ на Куприянович не е подходящ за масови комуникации. За него няма никаква друга инфраструктура, освен експерименталната. В онези години на партийната номенклатура ѝ е достатъчна комуникационна система „Алтай“, вградена в служебните автомобили. И така неговото изобретение скоро е забравено.
Куприянович обаче не се отчайва и променя фокуса на вниманието си върху създаването на медицинска техника. Той създава прибора „Ритмосон“, който контролира съня и будността, и с него още дълго време той се занимава с оздравяването на съветските чиновници.
източник: RUSSIA BEYOND
