Защо наричат Русия „майчица“?
Историята на произхода на един от главните руски национални символи има корени, които ни отвеждат до епохата на древните славяни.
Майчица-Русия е един от основните символи на националното единство в руската политическа култура, персонифициране на страната и народа, образ, добре познат не само в държавата, но и в чужбина.
Обложка на списание „Часовой“, прибл. 1932Свободни източници
Историята на този символ датира от древни времена. Той е пряко свързан с едно от най-важните божества на славянския пантеон – „Майката на Влажната Земя“, която е дала живот на всички живи същества и растения.
Свободни източници
В продължение на столетия Светата майка-земя е била неразделна част от руската култура. През периода, когато се заражда Руската империя при Петър I в началото на XVIII век, този образ става широко разпространен в литературата, изобразителното изкуство и архитектурата.
„Россия“,1896, Н. ЛаврецкиO. Riabov (CC BY-SA 3.0)
Така на царските печати майчица-Русия е изобразена като жена с корона на главата, мантия на раменете, със скиптър и кълбо (символ на държавната власт под формата на златна топка с кръст) в ръцете.
М. Микешин. „Плачеща Русия“ (Нива. 1896. С. 507. № 20)Свободни източници
Образът на царя-бащица е неразривно свързан с образа на майчица-Русия. Като се коронясва, монархът, така да се каже, сключва свещен брак с нея, получава власт над нея и може да говори и действа от нейно име.
Паметник „Хилядолетие на Русия“Свободни източници
Майчица-Русия в имперския период е символ на единството не само на православните източнославянски народи (руснаци, украинци, беларуси), но и на всички народи, които са част от огромната държава.
Свободни източници
Майчица-Русия е добра, грижовна и справедлива към своите, но пък е безжалостна и безпощадна към враговете на държавата, православната вяра и славяните. В руската пропаганда по време на войната срещу Османската империя от 1877-1878 г. тя се появява като девойка-воин, която прикрива с щита си сръбкиня и е стъпила с крак върху победения турски полумесец.
Гравюра от 1876 г., „Рус и славянската неволя“Свободни източници
На плакатите от Първата световна война Русия, Англия и Франция са изобразени като три свети сестри-мъченици: Вяра, Надежда и Любов. Това подчертава справедливия характер на войната от страна на Антантата: „Света Рус, в името на Бога, извършва своя победен път“.
Плакат от 1914 г.Свободни източници
По време на Гражданската война отношението към образа на майчица-Русия сред част от обществото се променя. За болшевиките той започва да се асоциира с изостаналостта и инертността на царска Русия. Появяват се карикатури, в които страшна дебела жена (подразбира се добре познатият символ) я налагат с камшици, за да ѝ избият предишните безумства.
Н. Николаевски. (Бич. 1917. № 26. С. 12)Свободни източници
За „белите“, противници на съветската власт, образът на майчица-Русия остава свещен. В тяхната карикатура „Жертва на Интернационала“ тя се появява като нещастна вързана жена, която е измъчвана от болшевишките вождове.
Плакат „В жертва на Интернационала“Свободни източници
В Съветския съюз майчица-Русия не се споменава почти две десетилетия. В края на 30-те години тя отново се появява в обществения живот, но вече като Родината-майка.
Россия-матушка, Филип МалявинЧастна колекция/Свободни източници
Родината-майка достига връх на популярността си по време на Втората световна война. Повсеместно се разпространява плакат, от който тя призовава гражданите да се вдигнат в защита на родината си.
Плакат „Родината-майка зове!“, 1941, Ираклий ТоидзеСвободни източници
Вече след войната на мястото на кръвопролитните битки във Волгоград (бивш Сталинград) е издигната монументална статуя „Родината-майка зове!“, висока 85 метра.
Паметник на Мамаев Курган, ВолгоградAnastasia Galyamicheva (CC BY-SA 4.0)
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Русия се оказа в продължителна икономическа и политическа криза и малко хора си спомнят някога актуалните идеологически образи. Днес майчица-Русия отново се възприема като един от най-важните символи на националното единство.
автор: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com