Защо Наполеон поема към Москва, а не към Санкт Петербург?

Ако Бонапарт беше проявил по-малко рицарство и повече хитрост в руската си кампания през 1812 г., войната можеше да има различен изход.

Възможно е обаче Русия да е била спасена не от Кутузов и Барклай, а от почти забравения вече генерал Пьотър Витгенщайн.

На 22 юли 1812 г. столицата на Русия, Санкт Петербург, посреща император Александър I, който пристига от фронта на Отечествената война. Два дни преди това градът е украсен с празнично осветление, а Казанският събор представлява любопитна гледка. В самата катедрала и около нея има тълпи от хора. Някои нощуват тук за втора или трета нощ – императорът се очаква да се върне на 20 юли, но се оказва, че е останал в Твер, за да прекара няколко дни с любимата си сестра Екатерина Павловна.Свободни източници

Не всички в столицата знаят, че битката, която всъщност спасява Санкт Петербург, се състои на 20 юли – битката при Клястици, в която руснаците, водени от генерал Пьотър Витгенщайн, разгромяват превъзхождащите сили на маршал Удино и спират настъплението на французите към Санкт Петербург.

Капанът на Михаил Андреас Барклай де Толи

Барклай де Толи

Барклай де ТолиUniversal Images Group/Getty Images

Началото на войната, 12 юни 1812 г., хваща Александър I във Вилнюс. Императорът веднага се отправя към фронта, но пристигането му предизвиква объркване там. Александър не обявява Барклай де Толи за главнокомандващ и по този начин поема командването сам, като най-висш служител на империята. Въпреки това не може да се каже, че императорът е изключителен пълководец. Той само одобрява плановете за отбрана, а иначе присъствието на него и неговата свита само пречи на военачалниците. В крайна сметка сановниците успяват да убедят императора да замине – първо за Москва, а след това за Санкт Петербург.Александър I

Александър IЕрмитаж

Александър напуска армията на 7 юли, а междувременно 2-ри корпус на Великата армия под командването на маршал Никола Удино вече се придвижва през територията на днешна Беларус към Санкт Петербург. Какво прави Наполеон междувременно? Следвайки обичайната си тактика на светкавична офанзива, той се стреми към генерално сражение с руската армия. Противно на историческия мит, Наполеон никога не е казвал фразата: „Ако превзема Киев, ще хвана Русия за краката; ако превзема Санкт Петербург, ще я хвана за главата. Ако хвана Москва, ще я ударя в сърцето. Опитният военачалник разбира, че колкото по-навътре в Русия навлиза, толкова по-малки са шансовете му за победа.Никола Удино

Никола УдиноPalace of Versailles

Въпреки това Барклай, разбирайки желанието на Наполеон да разгроми руснаците възможно най-рано, умишлено вкарва французина дълбоко в Русия. Още през 1810 г. Барклай представя на Александър записка „За защитата на западните граници на Русия“, в която предлага избягване на решителна битка, отстъпление и отслабване на противника чрез действията на леки войски. Този план е приет, когато Наполеон нахлува. Придвижването през руските земи се различава коренно от европейските походи. Тук се води ожесточена партизанска война: селяните безмилостно унищожават всички отбиващи се или заблудени френски военни части, нападат колите с храна. Но Бонапарт все още се надява, че генералната битка ще му се удаде при обсадата на „ключа към Москва“ – Смоленск, по онова време най-непристъпната крепост в Европа.

Забравен герой

Докато по-голямата част от Великата армия търси общо сражение, подстъпите към Санкт Петербург се защитават само от 1-ви пехотен корпус под командването на генерал Пьотър Витгенщайн. Той разполага само с 18 000 войници и 84 оръдия. Санкт Петербург е потенциално застрашен не само от 2-ри корпус на Удино (около 30 хил. души), но и от 10-ти корпус на маршал Макдоналд (също около 30 хил. души), който настъпва към Рига.Генерал Пьотър Витгенщайн

Генерал Пьотър ВитгенщайнЕрмитаж

Генерал Витгенщайн, който по това време е на 43 години, вече се е сражавал многократно срещу силите на Наполеон. Той осъзнава, че корпусът му няма да издържи, ако Удино и Макдоналд обединят силите си, и решава пръв да атакува войските на маршал Удино, настанили се в село Клястици, северно от град Полоцк.

Витгенщайн разполага не само с пехота, но и с хусарски и казашки полкове, които плашат французите с безстрашието и отчаяните си атаки. При първите яростни атаки на руснаците срещу позицията на корпуса на Удино в Клястици французите се оттеглят зад река Ниша и подпалват единствения мост, по който преминават. Гренадирският полк от Павловск обаче не се поколебава да премине реката по горящия мост и предприема щикова атака – последван е от други пехотни части, а руската кавалерия пресича реката. Самият генерал Витгенщайн е ранен в лицето по време на битката за Клястици. Французите са пометени от тази атака и в крайна сметка се оттеглят на юг, отвъд Западна Двина.Свободни източници

Сражението край село Клястици е първата голяма и героична победа на Русия във войната от 1812 година. Руската армия губи повече от 4000 души, но напълно деморализира числено превъзхождащия я противник. Император Александър нарича генерал Витгенщайн „спасител на Санкт Петербург“ и го награждава с орден „Свети Георги“ от II степен.

След битката при Кластици корпусът на генерал Витгенщайн печели още две битки срещу превъзхождащите го френски сили. На помощ на войските на маршал Удино е изпратен корпусът на маршал Сен-Сир, но Витгенщайн и дошлият му на помощ 12 000-ден корпус на генерал Щейнгел разгромяват обединените френски сили в две сражения край Полоцк. Това се случва на 18-19 октомври 1812 г. – в дните, когато остатъците от Великата армия под командването на Бонапарт започват позорното си отстъпление от Москва.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest